Имението на Принцеса Серена Калахан

След като се прибраха, Серена побърза да облече дрипите, с които пристигна в Еритос. Добре беше, че работеше в шивачница, още утре щеше да се промъкне малко по-рано и незабелязано да поправи роклята си. След като отново се облече, тя излезе и застана очи в очи с Гилгамеш.
- Истина ли бяха думите ти, че си открил Фафнир и той е пожелал да ме направи своя съпруга?
- А значи все пак се заинтересува? - изсмя се драконът. - Ще те разочаровам, но те излъгах. Нито с онзи Силван съм говорил, нито имам представа къде е този Фафнир, просто видях в спомените и на двете ви, че са същества, които ненавиждате.
- Защо ми го причиняваш? Ти си дракон, не би ли трябвало да ми помагаш и да си на моя страна? - почти изкрещя момичето.
- Защото ти направи една огромна грешка, подценявайки ме, просто не си достойна за да бъдеш моя господарка.
- Добре. - въздъхна Серена. - Кажи ми какво да направя, за да стана достойна за теб, преди да си съсипал и малкото приятелства, които успях да завържа тук.
- Нищо не можеш да направиш. Веднъж загубено, доверието не се печели отново толкова лесно!
Серена наведе глава и се върна обратно вътре. За пръв път бе провела що-годе нормален разговор с Гилгамеш, но за съжаление подозираше, че това няма да е нещо постоянно. Не знаеше, дали някога ще успее да му прости за ужасното деяние над драконите на принцеса Силиа.

Конър дойде пред дома на Серена и почука на вратата.

Серена се изненада, когато погледна през прозореца и видя лорд Конър.
- Здравей, Конър, какво те води тук? - изнанадано попита тя.

- Дойдох да те поканя на лов. Силиа няма да иска...

Серена наведе глава. Искаше принцеса Силиа и останалите да се сдобрят, за да бъде всичко както преди.
- Много съжалявам, надявам се тя да ви прости скоро. Аз с удоволствие ще дойда на лов.

- Не знам ко ще става с нея, ама аз отивам към пещерата и ще ви чакам там.

Серена кимна. Трябваше да събере смелост и да съобщи на Гилгамеш новината, че отново трябва да се върне в пещерите. Нямаше да е лесно.

Сейбър кацна възможно най-далеч от Гилгамеш и Евдемия слезе от гърба ѝ. Приближи се до входната врата и почука.

Серена забеляза пристигането на Сейбър и Евдемия и побърза да излезе, за да ги посрещне. За съжаление тя не бе единствената, Гилгамеш също бавно се приближаваше към главния вход на имението.
- Здравей, Евдемия, какво те води насам?

- Здравей, Серена. - усмихна се Евдемия. - Съжалявам, че идвам толкова късно, но бих искала да развъдим Сейбър и Анкалагон.

Преди Серена да успее да отговори, Гилгамеш се намеси и застана между Серена и Евдемия.
- Анкалагон?! - изрева той. - Няма да я бъде тая! Вие сте полудели, ако си мислите, че ще разреша това! Сейбър може да се чифтосва само с мен!

- Съжалявам, Гилгамеш, но от чифтосването ви аз няма да получа нищо. Бих искала да се сдобия с яйце на киселинен дракон, така че за целта ми трябва Анкалагон. - отвърна Евдемия.
Сейбър се напрегна. Надяваше се да си тръгнат по-бързо.

- Разбира се, аз съм съгласна. - отвърна Серена и се усмихна.
- Но аз не съм! - намеси се отново Гилгамеш. - Всъщност, има един начин да ме убедите! Ако Сейбър първо се чифтоса с мен и след това отиде в развъдника! Тогава може и да се съглася на това безумие. - яростно отвърна Гилгамеш.

- МОЛЯ? - извикаха в един глас Евдемия и Сейбър. - Няма начин! Не може да искаш това от нея, Гилгамеш.

- Гилгамеш, моля те... Знаеш, че от вас няма как да се получи потомство... - примоли се Серена.
- Не ми се моли. Вече казах. Със Сейбър първо ще се чифтосам аз, а след това който и да било друг! - отсече драконът.

- Ще пропусна. Да си вървим, господарке.
Сейбър се сниши, за да може Евдемия да се качи върху гърба ѝ. Елфката благодари на Серена и ѝ пожела лека вечер, след което белият дракон отлетя.

Гилгамеш изрева мощно след като Сейбър полетя.
- Няма да ѝ позволя дълго да ми се прави на интересна!
Серена скръсти ръце и се прибра вътре. Ако Гилгамеш продължаваше така, скоро нямаше да ѝ останат никакви приятели...

Гилгамеш се върна и заспа, без никой да разбере за поредното му злодеяние.

Кат Ле Руж кацна в двора на принцеса Серена и Евдемия слезе от гърба ѝ. Елфката се доближи до мястото, на което се беше излегнал Гилгамеш. Така ѝ се искаше да може да му направи нещо, с което да го умъртви, но уви, не знаеше нищо подобно.
- Как си посмял да изнасилиш дракона ми? - извика тя. - Имаш си твои тук, защо налиташ на чужди? Не разбирам какво ти беше направила Сейбър, за да ѝ причиниш нещо такова!

Гилгамеш надигна глава и се разбуди.
- Съжалявам, отне ми няколко минути да си спомня коя точно си ти. - ехидно отвърна той. - Глупавият ти дракон ми принадлежи, както и всички останали женски! - той стрелна поглед към Кат Ле Руж. - Ще правя каквото си искам с тях, при това когато си искам! Коя си ти да оспорваш моето величие? - гневно изръмжа Гилгамеш.

- Тези дракони не са твое притежание! Ти не си ничий господар. Не знам за какъв си се взел, но това е недопустимо! Сейбър не е твое притежание! Прави каквото искаш с твоите дракони тук, но само да си припарил до моите!

Гилгамеш се надсмя над момичето и дракона ѝ.
- Аз не просто „припарих" до нея. Ако не искаш същото да сполети и тази тук, по-добре не ме закачай. Не искаш да съм твой враг! - изръмжа злобо драконът.

Кат Ле Руж изръмжа срещу Гилгамеш и Евдемия се стресна от реакцията ѝ. Помоли да се въздържа, определено не искаше да я сполети същото, което сполети и горката Сейбър.
- Съжалявам, но ти вече си мой враг. Няма как да бъда приятел на същество, а дори и на човек, който се е взел за господар на всичко живо. Не се доближавай до нас.
Евдемия се отдалечи и се качи на гърба на дракона си, след което отлетя.

Серена дочу шума в двора си и излезе. Озадачи се, когато видя отдалечаващата се Евдемия.
- Какво се е случило тук? - попита тя Гилгамеш.
- Нищо, тази нещастна слабачка реши да ми се прави на интересна. Бил съм вече неин враг, ще си плати прескъпо за думите си. - изръмжа Гилгамеш.
- Чакай малко... Какво имаш предвид, защо Евдемия би дошла до тук специално, за да ти съобщи, че си ѝ враг. Какво си направил?
- Нищо не съм направил, отидох да навестя моята мила Сейбър, само това. - невъзмутимо отвърна драконът.
Серена прехапа устни. Пределно ясно ѝ бе какво бе сторил невъзможният ѝ дракон, ОТНОВО. Скоро всички щяха да ѝ обърнат гръб, ако той не променеше поведението си...

» Ловът на Принцеса Силиа, Принцеса Серена и Господарят на коне Каво
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Имението на Каво
» Имението на Принцеса Силиа Фингел