Имението на Принцеса Серена Калахан

Чу се кон и това беше Каво. Той почука на вратата на Серена.

Серена се зачуди кой е този непознат пред вратата ѝ, но все пак отвори. Винаги се радваше, когато около нея идваха нови хора, тъй като ако щеше да си връща престола, потенциални съюзници никога не бяха излишни. Пък и досега всичките ѝ съседи бяха мили и прекрасни хора.
- Здравейте, аз съм Серена Калахан. Какво обичате?

- Ем то аз вече питах Силия. Ти кво прайш? - каза Каво.

Серена бе слисана от този въпрос. Бе доста странен въпрос, като се имаше предвид, че тя виждаше този човек за пръв път в живота си.
- Ъм, нищо??? - учудено отговори Серена. - Не мислите ли, че е редно да се запознаем официално, все пак сме съседи?

Каво говори:
- Аз съм Каво. Днеска дойдох да живея тука. Купих си конче и драконче. Хубаво стана, че живея само сред момичета.

- Пак съм аз. Само да питам, сега като нямам пари да науча моя Гондолфчо да се бий, как да изкарвам мангизи? - пита Каво.

Серена реши да е услужлива.
- Доколкото разбрах от краткия си престой на това място досега, можете да си купите индивидуален урок, така че драконът Ви, честито за който между другото, ще може да се научи да се бие, дори и да нямаше 1500-те злато, които директорката иска, за да го запише за всички уроци.

Каво се зарадва.
- Чу ли Гонди, каката каза, че ще можеш да се учиш да се биеш вече. Благодаря Ви, госпожо. - каза Каво и отиде да учи Гондолфо да се бие.

Серена се завърна вкъщи. Първата и работа след като се изкъпа бе да излюпи яйцето. От там се излюпи черен дракон.
- Ще те нарека Анкалагон. Ела с мен навън.
Черният дракон кимна и последва новата си Господарка. Налагаше се да излязат незабавно, тъй като драконите растяха страшно бързо, а Серена не искаше да рискува и без това едва държащата се съборетина. Щом излязоха, тя повика Аулакирия.
- Аулакирия, ти ми служи вярно. Надявам се да ме разбереш и да ми простиш за това, което ще направя.
- Господарке, нима ще ме продадете? Моля Ви, недейте! Всичко бих направила, за да Ви разубедя.
- Спокойно, нямам никакво намерение да те продам. Не бих ти го причинила. Просто мисля, че е време да ти дам заслужена почивка, като направя Анкалагон мой Главен дракон.
На Аулакирия това не ѝ се хареса особено, но все пак бе доста по-добра съдба от това да бъде продадена, така че се примири с решението на Серена.

Силиа остави бележка на вратата на Серена, на която пишеше:
Серена, Анкалагон, Аулакирия и Ноел,
Каня Ви на пикник по случай приветстването на Мераксес в моят дом. Ще се състои утре следобяд в покрайнините на Еритос.
Силиа Фингел

Анкалагон летеше около района, където живееха Серена, Силиа, Каво и Пери, когато забеляза Силиа да оставя някакви парчета хартия. Той даде знак с малко огън от отвън на Серена да излезе.
Серена побърза да излезе, мислейки си, че нещо се е случило и бе облекчена, когато видя поканата от Силиа.
- Е Анкалагон, кажи и на другите дракони. Изглежда утре сме на пикник. - усмихна се Серена.

Марбъл пристигна пред къщата на Серена. Почука на вратата след което остави една покана до вратата и отлетя.

Къщата на Серена се разтресе зверски. Тя затвори очи, очаквайки всеки момент отломки от разрушаващата ѝ се къща да я затрупат. За щастие това не се случи. Когато всичко приключи, момичето излезе и намери пред вратата си един лист хартия. Когато го разтвори, Серена прочете, че е канена на пикник по случай приветстването на Ларис в къщата на принцеса Пери. Серена прибра листа и влезе вътре да подреди всичко нападало по земята от мощните трусове.

Серена се прибра, взе си вана в невероятното си корито и се захвана с излюпването на яйцето. Очевидно бе вкаменено от години, защото отне доста нагряване с огъня на Анкалагон, за да се излюпи. Когато това най-после стана, от него излезе малко червено драконче.
- Женско е. - едва успя да каже Анкалагон, защото то веднага порасна, както всички останали дракони. Това беше тяхна особеност. Веднъж снесени, яйцата могат да се излюпят само чрез силно нагряване от драконов огън. Повечето диви дракони нарочно не си люпят яйцата, за да ги предпазят и да предпазят вида, защото те могат да бъдат убити, но докато яйцата им съществуват, видът им няма да умре. Драконовите яйца могат да стоят неизлюпени хилядолетия наред, а в момента в който се излюпят - веднага порастват.
- Ще те кръстя... Киннара! Харесва ли ти? - усмихна се Серена. Червеният дракон кимна одобрително с глава.
- Добре тогава... Киннара.

Серена изведнъж се слиза и изтича веднага навън.
- Анкалагон! В цялата си радост от появата на Киннара, съвсем забравих! Ти си ранен!
- Нищо ми няма. Ще се оправи. - изсумтя Анкалагон, опитвайки се да скрие болката си.
- За нищо на света няма да те оставя така! Идвай, отиваме в болницата! Това е сериозно, тази гадна слуз едва не ти разяде крилото! - Серена нямаше да приеме "не" за отговор и Анкалагон го знаеше, затова просто замълча и я последва към болницата.
- Поне нека прелетим! - помоли се той.
- С това крило? В никакъв случай, вървяла съм толкова много пеша, няколко километра до болницата са нищо. - Серена бе страшно упорита понякога. Анкалагон въздъхна.

Серена се прибра страшно изморена и отново изпотена от горещото време. Тя пак напълни коритото, за да се изкъпе за повторен път.

Серена и Анкалагон най-сетне се прибраха, след всичко, което свършиха днес.
- Ииии, уроците! - спомни си Серена.
- Не се притеснявай за тях. Сега си почини, директорката на онова училище каза, че можем да ходим по всяко време, когато пожелаем. - напомни ѝ Анкалагон.
Серена отиде да се изкъпе в "любимото" си корито, а след това легна да си почине.

Гиран искаше Конър да дойде и в тази къща, шото беше блйзо до къшата на Силаи.
- Ог Гофанд, и тука ли тряя да дойда?
- Е кво лошо има, господарю? Трябват ту приятели тука.
Да, тряяха му приятели на Конър, ама той не идкаше да са човеци. Застана пред вратат на къщата и почука.

Анкалагон видя гостите още от далеч, защото летеше около къщата. Извика на Серена да излезе да ги посрещне. Серена доста се изненада да види тъмен елф тук, последния път когато бе ги виждала беше по времето на завладяването на кралството от сър Синамор. Тогава той се бе отнесъл жестоко с тях, а племената от елфи бяха коренните жители на тези земи.
- Здравейте, радвам се да видя, че има оцелели от Вашия вид.

Конър отвърна:
- Има, да. Аз по принцип нд съм от Ериотс, просто дя тряя да живея тука... Тва е Горан, моя дракон, а аз съм Конър.

Серена се радваше, че елфите все пак са оцелели след тиранията на сър Синамор. "Толкова невинни пострадаха заради този човек и глупавите му постъпки.", помисли си тя.
- Радвам се да се запознаем. Аз съм Серена, а това е моя главен дракон - Анкалагон. - усмихна се момичето.

Конър още по ядосано погледба Горна, и каза на Сирена:
- Радвам се че са запознахме Сертена, ама ся тряя да тръгвам. Мисля, че ми дойде повече запизнанството. - каза Конър и с Горна си тръгнаха.

Серена махна с ръка за довиждане на Конър и неговия дракон, като след това се прибра да раздели дивеча, с който щеше да нахрани драконите си.

Серена се прибра вкъщи и помоли Анкалагон да помогне с излюпването на яйцето. След дълго нагряване, от там се излюпи мъжки син дракон.
- Здравей. - усмихна се Серена. - Ще те кръстя, Ангкор.
Младият дракон кимна с глава и се изстреля към небесата. Все пак това бе вторият дом на сините дракони, те се чувстваха най-добре реейки се в безкрайното небе.

Серена беше развълнувана, но и леко натъжена.
- Съжалявам Анкалагон, ти ми служи добре, но сега е време да си почиваш. Този приказен дракон е Левиатан, той ще те замести като мой Главен дракон.
Анкалагон не бе особено радостен от новините, но нямаше какво да стори. Левиатан стана новият Главен дракон на Серена.

» Ловът на Принцеса Силиа, Принцеса Серена и Господарят на коне Каво
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Имението на Каво
» Имението на Принцеса Силиа Фингел