Имението на Принцеса Серена Калахан

Гилгамеш изсумтя отново.
- Просто е добра актриса. А и дори наистина да ѝ има нещо, за мен е без значение дали ще оживее. Ако не е тя, ще е някоя друга. - отсече драконът.

Силиа не знаеше какво да каже повече. Не можеше да повярва, че Гилгамеш се държеше толкова неуважително към горката Серена. Принцесата се вгледа в раната на Серена и след като изтече всичката отрова, започна да тече кръв. Силиа откъсна парче от роклята си и избърса зелената смес от драскотината на Серена. Огледа драскотината и не изглеждаше да има някакви усложнения.
- Получи се. Сега ни остава да почакаме да се събуди.

Серена започна бавно да отваря очи.
- К-къде съм...? - бавно промълви тя. Зрението ѝ все още не се бе избистрило.
- Хайде стига си се преструвала, лигло! - изръмжа дракона. - Вкъщи си си, ставай и влизай вътре.

- Остави я да се съвземе. - изрече Силиа, след което се обърна към Серена. - У дома си си, Серена. Как се чувстваш?

Серена се опита да се изправи седнала. Силите бавно се възвръщаха в тялото ѝ.
- Малко замаяна, последното което помня е, че един от еднорозите ме нападна, след което изпитвах много силна болка.
- Защото си лигла и не знаеш как да се пазиш. Естествено, че на мен ще се падне най-тъпата... - боботеше драконът.

Силиа стисна юмруци. Усещаше как започва все повече да ѝ кипва, но не искаше да се занимава с Гилгамеш.
- Припадна в пещерата. Ясу те доведе тук, а аз намерих някакви билки, с които да извлека отровата. До няколко часа ще си възвърнеш напълно силите.

- Това е добре, благодаря ти, Силиа. Ако не си била ти, вероятно сега щях да съм мъртва. - Серена стрелна леден поглед към Гилгамеш, който пренебрежително обърна глава. - Ще се опитам да си почина, вече съм определено по-добре, така че не мисля, че има от какво да се притесняваш.

- Добре тогава, аз ще вървя вече. - Силиа се надигна от мястото си. - Ако не се чувстваш добре, изпрати някой да ме уведоми.
Принцесата се качи върху гърба на Валурус и отлетя към имението си.

Серена беше изключително благодарна на принцеса Силиа за стореното. Тя ѝ бе спасила живота.
- Какво ме гледаш, казах ти още преди малко да влизаш вътре и да спреш с представленията. Другата идиотка си тръгна, вече няма кой да ти повярва. - ехидно се присмя Гилгамеш.
- Знаеш ли за пръв път срещам дракон като теб! Аз съм Серена Калахан, потомка на великия род Калиахен! Дори това ли не означава нищо за теб?
- Това само означава, че имам още една причина да те мразя! Твоят род е предал драконите преди хиляди години, причинявайки най-мащабната война на света. Знаех си, че не ти е чиста работата!
Думите на Гилгамеш натъжаваха Серена. Тя не знаеше за какво говори той, но дори и да бе прав, тя нямаше никаква вина за действията на предците си. Защо не искаше да намери път към нея самата?
- Нека позная, Богът на който отдаваш почит е Фафнир, нали? Звучиш като него.
- Отново проявяваш глупостта си! Аз не отдавам почит на никой Бог, аз самият съм достатъчно силен, за да бъда Бог! И след като уточнихме вече, че аз съм господарят в това имение, за последен път ти казвам да влизаш вътре.
Очите на Серена се напълниха със сълзи. Нищо не можеше да стори. Бавно стана, болката в крака ѝ намаляваше, но тя все още я усещаше и с бавни стъпки, куцукайки, влезе обратно в имението.

Серена си почиваше кротко на стълбите пред входа на имението, когато Аулакирия и Киннара долетяха пред нея.
- Господарке, - започна Аулакирия. - трябва да спрете Гилгамеш.
Момичето въздъхна.
- Иска ми се да имаше лесен начин това да се случи... Но какво е направил този път?
- Не престава да се опитва да се чифтоса с нас. - оплак се и Киннара. - Каза, че сме негови и нямаме право да му отказваме. Господарке, та то дори времето за чифтосване не е настанало! А и никоя от нас не иска него за партньор!
Серена въздъхна още по-тежко. Това щеше да е поредният безсмислен разговор с главния ѝ дракон. Тя се отправи към мястото, където в момента се излежаваше Гилгамеш и го удари с бамбуковата си факла по крилото.
- Какво си мислиш, че правиш, нещастнице? - изръмжа драконът.
- Бих ти задала същия въпрос! - отвърна тя. - Аулакирия и Киннара току що се оплакаха от теб. Искам да спреш да ги тормозиш!
- Ще правя каквото си искам с тях, както и с теб! Да ти напомням ли, че ти сама се съгласи аз да съм господарят в това имение?! Ако не искаш да те обезобразя с драконов огън, по-добре не се меси където не ти е работа. Ти и сега не си кой знае колко красива, а изгорена съвсем никой няма да те вземе! - надсмя се Гилгамеш.
- Не искам никой да "ме взима", но държанието ти е недопустимо. - Серена усещаше как гневът я обзема.
- Недоклатена курва! - изръмжа драконът. - Отивай в бардака да те оправят, та да мирясаш и да спреш да си вреш носа където не ти е работа!
Гилгамеш замахна с опашка и я стовари обратно на земята с цялата си мощ. Серена за миг помисли, че ще я удари и смаже, но опашката му падна на сантиметри от тялото ѝ. Думите на дракона жестоко наскърбиха момичето и от очите ѝ започнаха да бликат сълзи на едри капки, Тя се разплака с глас и изтича обратно в имението.

Силиа дойде и остави покана под вратата на принцеса Серена. В поканата пишеше:

„Принцеса Серена,
Каня Ви на парти по случай приветстването ми в Покрайнините.

Поздрави,
Гамеш.“

Левиатан влезе в имението, носейки поканата. Щом го видя, Серена побърза да избърше сълзите си, не искаше да я вижда разплакана.
- Какво е това? - с пресипнал глас попита момичето.
- Някаква покана, от принцеса Силиа. А ти защо звучиш така?
- Сигурно съм настинала... - излъга тя и се прокашля. - Дай да прочета.
Щом се зачете в поканата, Серена изведнъж прихна в смях.
- Какво има? Какво пише вътре? - полюбопитства Левиатан.
- Гилгамеш организира парти по случай приветстването си, но по някаква причина, на поканите пише "Гамеш"... - принцесата се засмя с глас.
Смехът ѝ бързо секна, когато самият Гилгамеш внезапно нахлу вътре.
- Чух те да се смееш, тъпачке. Реших да проверя какво е толкова смешно.
Драконът забеляза поканата в ръцете на момичето и изпляска с криле, предизвиквайки вятър, та тя я изтърва. Когато прочете написаното, Гилгамеш изръмжа гневно и като стрела излетя от имението.

Валурус кацна в двора на принцеса Серена и Силиа слезе от гърба му. Видя Гилгамеш да си почива най-спокойно отвън и гневно започна да върви към него.
- Бъдете внимателна, господарке. - посъветва я Валурус, но думите му не достигнаха до господарката му.
Силиа се приближи до кристалния дракон на принцеса Серена и го срита с всичка сила.
- Как си могъл да причиниш нещо такова на драконите ми? Какво съм ти направила точно аз? - извика принцесата.

Гилгамеш изгледа ритналото го момиче със злобен поглед.
- А, значи сега се загрижи за драконите си. - надсмя се той. - Трябваше да го направиш преди да решиш да се изгавриш с мен и да ми се подиграеш, като не напишеш в поканата цялото ми име и не добавиш, че съм най-силният дракон! Неща, за чийто пропуск нямаш оправдание, защото дори да не можеш да четеш, както явно е, са очевидни! Но вече не съм ядосан, драконите ти ми подобриха настроението. - злобно продължи драконът.

Колкото повече говореше Гилгамеш, толкова повече се ядосваше Силиа.
- Объркала съм ти името? Значи... ти си Гамеш? Мога да чета, глупако, но не съм виновна аз, че пишеш грозно и че трябва да знам мъртви езици, за да разчета написаното.
На Силиа ѝ се искаше да го срита още веднъж, но кракът я болеше достатъчно, затова жената се отдръпна и се качи на гърба на Валурус, който отлетя.
- Този е невъзможен! - извика принцесата.

Цялата врява принуди Серена да излезе отвън. Тя забеляза отдалечаващата се вече принцеса Силиа.
- Какво се е случило? Защо Силиа е била тук, ако бвше почукала на вратата, щях да я посрещна...
- Не се мисли за толкова важна, не търсеше теб! - отвърна Гилгамеш.
Серена го изгледа из под вежда.
- Какво е станало? Кажи ми.
Драконът въздъхна.
- Нищо особено, просто тя реши да ми се подиграе, за което несъмнено ти си я подучила, а аз ѝ го върнах, като обладах женските ѝ. Вече сме квит.
Серена не можеше да повярва на чутото. Сега как шеше да погледне горката Силиа, след като нейният дракон бе причинил нещо толкова ужасно?! Очите на престолонаследницата отново започнаха да се пълнят със сълзи. Не знаеше как да общува с Гилгамеш и как да го принуди да спре с безчинствата си...

Дойдох пред къщата и почуках.

Серена чу почукването на вратата си и я обзе колебание. Ами ако някой идваше да ѝ търси сметка за поредното злодеяние на Гилгамеш? В крайна сметка, тя се престраши и бавно отвори вратата. Изненада се да види Винсент.
- Здравей, какво те води тук? - попита момичето.

- Здравей, Серена. Чудех се дали ще се омъжиш за мен?

Серена не беше сигурна, че е чула правилно.
- Извинявай, но ти току що брак ли ми предложи? - втрещено попита тя. - Съжалявам, но няма как да се случи.

- Но защо? Бях при Силиа, тя ми каза да се пробвам при някоя друга и дойдох при теб. Ще бъдем чудесно семейство.

Серена не знаеше какво да каже.
- Значи предложението ти дори не е породено от това, че си влюбен в мен, или принцеса Силиа, а просто искаш титлите и златото ни, така ли? - разгневи се момичето. - Не, че и иначе бих приела, но при това положение - съвсем няма!
Гилгамеш чу гласовете на двамата и се показа.
- Какво става тук? Защо ми прекъсвате следобедния сън?
- Нищо не става. Съжалявам. - промълви Серена. Само това ѝ липсваше, отново да се разправя с невъзможния си дракон.
За нейно съжаление обаче, Гилгамеш бе дочул разговора ѝ с Винсент.
- Глупако, ако си мислиш, че ще позволя на моята робиня да се омъжи за теб, жестоко си сбъркал! - изръмжа той в лицето на Винсент. - А сега се разкарай, преди да съжалиш жестоко!

Уплаших се от тоя дракон, разплаках се и си тръгнах.

- Не мога да повярвам, ти застана на моя страна? - недоумяваше момичето.
- Да съм застанал на твоя страна? Не знам за какво говориш, глупачке. С удоволствие бих те продал, така и или иначе аз полза от теб нямам, просто този нямаше нищо. Никакво злато няма да взема от него.
Изражението на Серена посърна. Гилгамеш продължаваше да я унижава.
- Не можеш да постъпваш така с мен! Аз съм Серена Калахан и някой ден ще управлявам Еритос! Ще съжаляваш за деянията си тогава!
- И какво ще направиш, кучко? Ще предадеш отново драконите, като ме убиеш? Няма да се изненадам, все пак вие във вашия род обичате да правите така. Пък и съм измислил на кого да те дам, спокойно.
Серена не разбираше какво означават думите на дракона. Как така е "измислил на кого да я даде"? Усещаше как навлезе в голяма беля с купуването на кристален дракон...

Серена тъкмо се приготвяше да иде на работа. Гилгамеш застана на изхода на имението.
- Виж какво, щом ти е толкова неприятно, не държа да идваш в лагера... - с тъга промълви тя.
- Напротив, точно затова съм тук, ще ида в тъпия лагер, че даже ще те изчакам, но при едно условие.
Серена повдигна вежда.
- Какво е то?
- След това ще дойдеш, заедно с другите в Покрайнините.
- И защо ми е да го правя? Не ме ли унижи достатъчно? Нямам ти доверие вече!
- Не ме интересува, иначе ще срутя проклетото място, което наричаш своя работа. - изръмжа драконът.
Серена прехапа устни. Не искаше невинни хора да пострадат заради нея. Кимна с глава и се отправи към шивачницата на гърба на Ясу, следвана от Гилгамеш.

» Ловът на Принцеса Силиа, Принцеса Серена и Господарят на коне Каво
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Имението на Каво
» Имението на Принцеса Силиа Фингел