Имението на Принцеса Серена Калахан

- Съвсем не. - отвърна Серена. - Аз също отдавна искам да притежавам такъв дракон. Нека отиваме.

Силиа се зарадва да чуе това и се качи отново на гърба на Аматерасу, след което отлетя към развъдника.

Серена се прибра и побърза да излюпи новия дракон.
- Как ще се казва? - попита Левиатан.
- Понеже е кристален дракон, мисля да го кръстя Гилгамеш - кристалите са едни от най-ценните съкровища, мисля, че това име ще му подхожда най-много.
Левиатан погледна към яйцето с тъга, знаеше, че вероятно новият дракон ще го измести, но той винаги бе готов да помага на Серена и на каузата ѝ, без значение кого ще предпочете тя. Скоро яйцето се пропука и Гилгамеш излезе от него, Серена се вълнувше изключително много, никога досега не бе виждала истински кристален дракон.
- Колко е красив... - едва промълви тя.

Силиа пристигна в имението на принцеса Серена и остави покана под вратата.

„Принцеса Серена,
Каня Ви на рождения си ден в Покрайнините тази вечер.

Поздрави,
Принцеса Силиа“

Серена още не можеше да повярва на случилото се. Колкото и да не ѝ се искаше, ѝ се наложи да се прибере до имението си пеша... Когато се върна, тъкмо планираше да потърси сметка на Гилгамеш за недопустимото му поведение, когато забеляза бял плик пред вратата си. Взе го в ръце и на лицето ѝ грейна усмивка.
- Страхотно, нямам търпение да поздравя принцеса Силиа за рождения ѝ ден.
Престолонаследницата събра драконите си, сред които бе ѝ Гилгамеш, който продължаваше да я гледа с обиден поглед, и им съобщи, че тази вечер ще присъстват на рождения ден на принцеса Силиа.

Серена тъкмо кацна с Левиатан и останалите, а не след дълго и Гилгамеш пристигна. Серена застана срещу него.
- Защо се държа така? Това бяха моите приятели, а ти обиди всички до един!
- Ако искаш да си силна не трябва да се движиш с такива слабаци. - непоколебимо отвърна Гилгамеш. - Дори и за миг не си мисли, че ти си моя господарка. Аз съм господарят тук!
Драконът нададе силен рев, другите дракони се снишиха в уплах и отстъпиха назад. Всички знаеха, че шега с кристален дракон не бива.
Серена също не посмя да противоречи и тихо се прибра в имението. Нямаше представа как ще се справя от тук нататък.

Силиа дойде пред дома на принцеса Серена и почука на входната врата.

Серена тъкмо се беше прибрала и все още беше запъхтяна от дългия път пеша. Отвори вратата и се зарадва да види Силиа.
- Здравей, какво те води насам? - задъхано промълви тя.

- Дойдох да те поканя на лов. - отвърна принцесата. - А на теб какво ти е? Изглеждаш така, сякаш се прибираш от доста далече.

Серена въздъхна.
- Гилгамеш ме остави да се прибирам пеша от тренировъчния лагер до тук... Ще дойдем на лов, да.
Драконът изсумтя.
- Сериозно ли ще ме караш да се занимавам с твоите прищявки?
- Моля те, нека отидем, там ще има чудовища, предполагам като ги убиеш, ще се чувстваш по-добре!
- Ще се съглася, само ако признаеш, че аз съм господарят тук!
Момичето отново въздъхна. Нямаше да излезе на глава с него, а искаше да придружи принцеса Силиа на лов.
- Да, признавам го. Ти си най-силният ми дракон. Моля те за помощ!
- Така може. - горделиво отвърна той. - Но няма да яздиш на гърба ми!

- Добре, ще ви чакам пред пещерата. - отвърна Силиа и си тръгна, преди Гилгамеш да е подпукал и нея.

Ясу върна Серена и я остави да лежи на тревата пред имението. Гилгамеш също кацна до тях.
- Не ми харесва как правите неща, без да съм ви разрешил... - изсумтя отново драконът.

Силиа и Валурус пристигнаха в двора на Серена. Принцесата побърза да слезе от гърба на дракона си и се приближи до момичето, което беше в безсъзнание. Извади билките, които беше събрала.
- Искам някой да ми запали огън и да ми донесе метална купичка.

Останалите дракони спяха от другата страна на имението и единствените, които разбраха какво се случва бяха Ясу и Гилгамеш. Драконът обърна пребрежително глава настрани, докато фениксът наклаждаше огъня.
- Нямаме метална купичка... - отвърна птицата. - Всъщност, може и да имаме, но аз не мога да вляза вътре да я донеса.
- Изобщо не ме гледайте мен. Вие сами се вързахте на постановките на тая. - отвърна Гилгамеш.

Силиа беше бясна. Не можеше да повярва, че Гилгамеш нехае за състоянието на Серена.
- Добре, тогава аз ще вляза и ще потърся.
Принцесата остави билките до тялото на момичето и влезе в дома ѝ. След като намери кухнята, Силиа започна да рови за купичка. Намери една, взе и чукалото от едно хаванче, след което бързо излезе навън. Взе билките и откъсна цветовете им, пъхна ги в купичката и започна да ги мачка с чукалото. След като заприличаха на зелена паста, Силиа постави купичката над огъня.
- След като заври, ще намажа драскотината ѝ. Билките ще извлекат отровата, но процесът ще е малко болезнен. - изрече Силиа и погледна към Серена. - Добре че не е в съзнание.

Гилгамеш се смя, докато Силиа приготвяше отварата.
- Наистина ли ще я намажеш с това зеленото? - през смях попита драконът. - Ще стане още по-грозна!

"Търпение, Силиа, търпение.", каза си тя, докато разбъркаше билките.
- Няма да я мажа цялата. И не виждам кое е смешното в тази ситуация.
Силиа махна металната купичка от огъня и я постави до Серена. Ароматът на билките беше отвратителен. След като се охлади достатъчно, за да бъде докосвана, Силиа потопи пръсти в сместта и намаза драскотината.
- Ще започне да извлича скоро отровата. Ще изтече лилава течност и ще знаем, че е успешно, когато започне да тече кръв.

Ако тялото му го позволяваше, драконът щеше да се превие от смях.
- Аз казах, че ще стане още по-грозна, само че с тая лилава течност нещо ме съмняваш и ти. - подозрително я изгледа Гилгамеш. - Сигурна ли си, че не се опитваш да я убиеш?

Силиа извъртя очи.
- Не, опитвам се да я спася, нещо, което ти не искаш. Лилавата течност е отровата, която е в тялото на Серена. След като започне да кърви, ще отстраня сместа и кръвотечението ще спре.

Гилгамеш изсумтя.
- Сигурно е така. Дори не разбирам защо го правиш, при положение, че не си искала разрешението ми. Не виждам защо трябва да се тревожа за живота на някаква робиня!

- Правя го, защото Серена е моя приятелка и за разлика от теб, на мен ми пука за нея. Не разбирам защо трябва да искам разрешение, за да помогна на някого.

Драконът изръмжа срещу Силиа.
- Разбира се, че трябваше да ми поискаш разрешение! Аз съм господарят тук, аз решавам дали има смисъл да ѝ се помага!

- Горката Серена с какъв дракон се падна само... - съвсем тихо измрънка Силиа под носа си. - Успокой се малко. Знам, че нямаше да ми разрешиш да ѝ помогна, ако бях попитала. Вярно е, че си най-силен, но наистина не разбирам защо се държиш така. Никой не подценява силата ти.

- Напротив, тази глупачка ме подценява всеки ден, като ме праща на онзи безсмислен лагер! В момента се преструва, за да събуди съжалението на всички ви, а вие сте достатъчно глупави, за да се вържете!

- Повярвай ми, не се преструва. Болката, която изпитва е ужасна заради тези билки. - отвърна Силиа и посочи с пръст Серена. - Изглежда ми много спокойна, за да се преструва.

» Ловът на Принцеса Силиа, Принцеса Серена и Господарят на коне Каво
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Имението на Каво
» Имението на Принцеса Силиа Фингел