Евдемия слезе от гърба на Кат Ле Руж. Беше бясна. Не можеше да повярва на поведението на този дракон. Какъв по дяволите му беше проблемът, че се държеше така с всички? И за какъв се мислеше, че се е обявил за господар на всичко живо? Жената не можеше да повярва.
- Всеки има различно мислене, господарке.
- Знам, но това е... прекалено. - очите на Евдемия започнаха да се пълнят със сълзи. - Не знам какво да направя. Безсилна съм, за да го спра. Може да убие всички ни. Така ли ще живеем? В страх, че той ще се появи отново и ще ви посегне пак? Не знам какво да направя...
Жената реши да прекара нощта навън, при драконите си. Кат Ле Руж избълва огън, за да ѝ е топло на Евдемия. Как щяха да се измъкнат от тази ужасна ситуация, само боговете знаеха...