Имението на Лейди Евдемия Блъдмаер

Хироенд кацна в двора на къщата на Евдемия и залепи бележка на вратата ѝ.

"Евдемия,
Каня те на лов довечера.

Поздрави,
Лейди Силиа."

Евдемия видя бележката на вратата си и реши да приеме. Имаше нужда от опита и златото, които щеше да спечели.

Евдемия разбра, че са отворили съдебна зала в Еритос и реши, че е дошло времето за малко възмездие.

Силиа дойде и остави една бележка на вратата на Евдемия.

„Евдемия,

Каня те на лов.

Поздрави,
Лейди Силиа“

Евдемия тъкмо беше привършила с черешовия си пай, когато Сейбър ѝ каза, че навън е видяла лейди Силиа. Елфката излезе и видя бележката си.
- Чудесно. Дано си готова за битка, Сейбър, защото отиваме на такава.

Евдемия тъкмо си приготвяше чай, за да се успокои след случилото се със Сейбър, когато някой почука на вратата ѝ. Тя отвори и забеляза непознат човек.
- С какво да Ви помогна?
- Това писмо е за Вас от кралица Клара.
Елфката разтвори писмото и го прочете. Много се учуди, когато разбра, че кралицата желае да се срещне с нея.

Силиа дойде и остави една покана под вратата на Евдемия. В поканата пишеше:

"Парти, тази вечер в дома на Зара Мирабела."

- Парти в дома на... Зара? Никога не съм чувала това име.
Евдемия не беше сигурна дали ще присъства. Сейбър беше в лечебницата и не ѝ беше до парти, но все пак щеше да намине, колкото да се запознае с тази... Зара.

Конър дойде пред къщата на тъз. Почука на вратата и зачака да му отвори.

Евдемия отвори вратата и много се учуди. Последният човек, който се надяваше да види беше Конър.
- Ъм, здрасти? Какво те води тук?

- Ми дойдоха да та поканя на лов, ама честно казано не знам за кво те каня и аз.

- Разбирам. Със Сейбър ще дойдем. Тя има нужда от това, така или иначе.

Силиа дойде пред дома на лейди Евдемия и постави поканата под вратата на дома ѝ.

„Лейди Евдемия,
Каня Ви на рождения си ден в Покрайнините тази вечер.

Поздрави,
Принцеса Силиа“

Силиа дойде и остави покана под вратата на лейди Евдемия. В поканата пишеше:

„Лейди Евдемия,
Каня Ви на парти по случай приветстването ми в Покрайнините.

Поздрави,
Гамеш.“

Евдемия и Сейбър се прибраха и жената влезе в дома си, когато с крака си настъпа нещо. Отстъпи назад и вдигна онова, което настъпа. Оказа се покана за партито на някакъв Гамеш. Евдемия се изкикоти, когато прочете името.
- Сейбър, довечера ще сме на парти.
- Господарке, не че нещо, но може ли да отидете сама? Сигурна съм, че принцеса Серена и онзи нещастник Гилгамеш ще са там, а не искам да се срещам още веднъж с този.
- Добре, Сейбър. Ще поговоря по-късно със Силиа, може да ме отведе с нея.

Валурус кацна пред дома на Евдемия и жената слезе от гърба му.
- Благодаря, че ме доведе. Искаш ли да поостанеш?

- Не, Евдемия. Ще си вървя. Това, което стана беше прекалено много за мен. - отвърна Силиа. - Лека вечер.
Принцесата се качи на гърба на дракона си и отлетя към дома си.

Горан дихде пред къщата на курвентията.

Евдемия отвори вратата и се изненада да види дракона на Конър.
- Какво искаш?

- Ем госпидаря ми ра ксни лов. Ако искаш идвай.

- Добре... - отвърна жената, невярвайки на чутото.

Сейбър кацна в двора на имението и Евдемия слезе от гърба ѝ. Белият дракон избълва малко огън, колкото да се запалят съчките в огнището и жената хвърли яйцето на огнения дракон вътре. След няколко минути, яйцето започна да се пропуква и дракончето излезе от черупката. Оказа се мъжки и Евдемия скръсти ръце, опитвайки се да му даде име.
- Смятам да те кръстя Кай.
Огненият дракон кимна и загаси огъня, след което се доближи до Сейбър и легна на поляната до нея.
Евдемия се приближи до белия си дракон, чудейки се как да ѝ съобщи онова, което ѝ се въртеше из главата.
- Знам какво си мислите, господарке и съм готова да приема решението Ви. Вече имате нужда от дракон, който да е по-силен от мен.
- Благодаря, че проявяваш разбиране, Сейбър. Много съжалявам за всичката болка, която трябваше да изтърпиш заради мен.
- Не се тревожете, господарке, моят вид не са толкова силни.
Евдемия помоли Сейбър да отидат до дома на принцеса Серена. Белият дракон отначало се дърпаше, но след това се съгласи и позволи на жената да се качи върху гърба му и отлетя към дестинацията си.

Евдемия и Сейбър дойдоха, за да излюпят яйцето. Сейбър отново запали огън и елфката хвърли яйцето вътре.
- Знам, че не ти беше особено приятно, Сейбър.
- Честно казано, господарке, по-добре тоя Гондолфо отколкото онзи Гилгамеш.
Евдемия се взираше в пламъците и яйцето започна бавно да се пропуква, позволявайки на дракона вътре да излезе навън. Растяха наистина бързо. Киселинният дракон се оказа женски и Евдемия нямаше никаква представа как да го кръсти.
- Кат Ле Руж, харесва ли ти?
Киселинният дракон кимна и Евдемия се усмихна. Трябваше сега да отидат до лабораторията, за да може Кат Ле Руж да стане главен дракон.

След като изчака всички да заспят, Гилгамеш реши да изпълни това, за което отдавна се канеше. Долетя в имението на лейди Евдемия и побърза да открие Сейбър. Щом откри къде бе легнала тя, преди драконът да успее да се събуди, той отново избълва огън около нея, за да я сплаши. Сейбър се събуди от топлината и изрева срещу Гилгамеш, намираше се в безизходица отново.
- Сега ще си платиш за всичките пъти, в които ме игнорира, както и за това, че си била в развъдника, като ти го забраних! - изрева той.
Гилгамеш не губи повече време и се чифтоса с горката Сейбър, след което отлетя, преди Кат Ле Руж да е успяла да се притече на помощ.

Евдемия беше решила да се разходи из покрайнините заедно с драконите си. Елфката не беше излизала навън днес и нямаше представа какво се бе случило само преди часове. Жената излезе навън и се запъти към мястото, на което обичаше Сейбър да спи. Там имаше огромен кръг от обгоряла трева и в центъра му лежеше горкия бял дракон. Жената се затича към дракона си, който изглеждаше унил. Как не беше забелязала пламъците или нещо подобно?
- С-Сейбър, добре ли си? Това... онзи негодник ли е бил тук?
- Да, господарке. - отвърна белият дракон. - Дойде и отново ме затвори в онзи кръг от огън. Каза ми, че трябва да си платя за всичките пъти, в които съм го игнорирала, както и за това, че съм била в развъдника, след като той ми бил забранил. Чифтоса се с мен и си тръгна.
Гняв обзе Евдемия. Много добре разбираше болката, през която бе преминал драконът ѝ. Не можеше да повярва, че Гилгамеш си е позволил такова нещо.
- Не можем да оставим нещата така! Не можем да позволим на този нещастник да продължава да върши злини.
- Господарке, не се замесвайте с него. Не искам да Ви причини нещо, заради мен.
- Какви ги говориш, Сейбър? Така ли трябва да оставим нещата?
- А какво бихме могли да направим?
- Остави на мен. Ти стой и си почивай.
Евдемия се качи върху гърба на Кат Ле Руж и ѝ заповяда да лети към имението на принцеса Серена. Нямаше намерение да остави нещата така.

» Ловът на Лейди Силиа, Лейди Серена, Лорд Каво, Евдемия и Конър
» Евдемия Блъдмаер
» Имението на Лейди Андромеда Годсгрейс
» Имението на Лейди Катрин Таргариен
» Имението на Каво