Имението на Лейди Евдемия Блъдмаер

Вид: Малко имение
Крепостни стени: Няма
Защита: Слаба

Главен дракон
Вид: Киселинен дракон
Име: Кат Ле Руж
Пол: Женски
Сила: 17
Защита: 18
Бързина: 15
Точност: 16
Разстояние на огъня: 17 м.
Кръв: 800

Ниво: 8
Опит: 390
Злато: 13 000

Умения на дракона:
Да лети - 1 урок
Да плува - 1 урок
Да се бие

Атаки на дракона:
Раздиране - 140 щета
Бълване на огън - 155 щета
Бълване на отрова - 145 щета
Киселинен водовъртеж - 390 щета

Вид: Огнен дракон
Име: Кай
Пол: Мъжки

Вид: Бял дракон
Име: Сейбър
Пол: Женски

Атаки на дракона:
Киселинна атака - 130 щета

Евдемия се върна и запали огън с магия. Тя нагря яйцето и то се пропука. От там излезе красив дракон.
- Добре дошла в дома ми, Сейбър. - каза Евдемия и помилва дракона си.
Драконът кимна и застана до къщата на жената.
- Е, най-сетне се отървах от онзи ад! Дано вече живея щастливо.
Евдемия влезе в къщата си и легна да си почива.

Каво видя яката мацка да са прибира. Каво са качи на кончо и доязди в къщата на курвата. Надяваше са на съседи да дава безплатно. Каво обиколи около къщата и Гондито почука във вратата.

Евдемия не беше чула почукването отначало. Тя отвори вратата и видя непознат мъж. Уплаши се малко, но все пак попита:
- Какво желаете?

- Кво се прайш сякаш не знаеш. Айде да влизаме, тука ли ти е терена? - зверски каза Каво. Нямаше време да се занимава с глупости човека.

Евдемия разбра какво иска човека, но не можеше да му го даде.
- Съжалявам господине, но вече няма такива! Не се продавам повече!

Каво са ядоса че пак не му излезе късмета с някоя секси съседка.
- Оф жалко. Аз съм Каво между другото, ако се пак искаш безплатно да уредим нещо. - секси намигна Каво на мацката.

Евдемия отвърна:
- Аз съм Евдемия. Днес се измъкнах от онзи ужасен ад и нямам намерението да се връщам пак там! Приятно ми беше, господин Каво. Вече може да си вървите.

- Е аз не ти предлагам да проституираш. Аз предлагам да пийнем нещо в таверната, пък ще видим после. Ай аз мангизи имам, ше черпя. - яко и мило каза Каво.

Евдемия беше категорична.
- Съжалявам, но няма как да приема предложението Ви. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против Вас конкретно. Загубих всякаква вяра в мъжете, затова ще ми трябва време, за да Ви повярвам. Сега ако ме извините, възнамерявам да си приготвя пай и след това да отида в бойната арена!

Каво се натъжи, че мацката не му пусна и си тръгна разплакан на кончо, като обиколи 10-20 пъти около пичето.

Евдемия се прибра в дома си. За сега никой не я беше потърсил от публичния дом, за да я върне там. Тя се молеше всичко със Сейбър да е наред. Влезе в къщата си и съблече роклята, която леките жени носеха. Напълни коритото си с топла вода и влезе в него да се изкъпе. След това изпра и роклята си.

Евдемия кацна на двора си. Тя огледа хубаво Сейбър и си отдъхна тежко. Нямаше и следа от наранявания.
- Явно добре са се грижили за теб, Сейбър. Доволна съм.
Сейбър кимна, а в очите и се изписа някакво притеснение.
- Добре ли си, Сейбър?
- Да. - отвърна Сейбър, разбрала, че Евдемия забеляза притеснението и. - Чудя се... От 2 дни живееш тук, защо не се запознаеш с хората?
Евдемия се уплаши. Хората я плашеха, заради това, което и се случи последните 2 години.
- Ще видим по-нататък, Сейбър. Страхувам се да се покажа пред хората. Ами ако някой ме познае и уведоми собственика на бардака? Ще загазя много. Не искам да се връщам отново на онова ужасно място. - Евдемия започна да плаче.
Сейбър се опита да успокои господарката си и едва-едва успя. Евдемия влезе да си направи черешов пай.

Висения пристигна и слезе от кобилата си. Застави Регалия да чака до нея, а самата Висения се приближи до вратата на къщата и почука.

Евдемия се стресна. Тя чу почукване и видя през прозорчето една жена. Сложи наметалото с качулката и в едната и ръка се появи огнена топка. Жената отвори вратата, а ръката с топката не се виждаше.
- К-какво желаете? - попита Евдемия с треперещ глас, молейки се жената срещу нея да не е тук, за да я върне обратно в бардака.

Висения огледа момичето, което излезе. То имаше същите интересни черти като съседа ѝ, Конър, от там жената се сети, че това момиче също трябва да е елф. Тя продължи да я оглежда и забеляза одеждите ѝ. "Явно Каво не ме е излъгал", помисли си Висения, като се чудеше защо куртизанка би живяла тук, а не в публичния дом, където по принцип се помещаваха те.
- Здравей, аз съм Висения, живея наблизо. Тук ли живееш?

Евдемия увеличи пламъка в ръката си. Беше готова да нападне жената.
- Да... - отвърна плахо тя. - Как мога да помогна?

- Дойдох да се запознаем, тъй като очевидно сме съседки. - Висения се усмихна, но реакцията на момичето ѝ се стори доста интересна. Струваше ѝ се, че то се страхува от нея, по някаква причина. Висения искаше да разбере повече.

Евдемия се отпусна малко, но не напълно. Не можеше да вярва на жената срещу нея.
- Приятно ми е. Аз съм Евдемия. - каза жената, молейки се да не я познае.

Висения си спомни. Това не беше първия път, в който виждаше това момиче.
- Спомних си! Знам откъде ми е познато лицето ти, от публичния дом на площада, нали. - Висения подскочи, сочейки към момичето. - Съжалявам, че не избрах теб тогава, просто исках нещо определено. Надявам се да не си ми обидена, ще се реванширам. Следващия път, когато съм там определено ще избера теб.

Очите на Евдемия се разшириха и в тях започнаха да искрят пламъци.
- Какво говорите? Аз не работя там повече! - извика Евдемия. - Надявам се не сте дошла тук, за да търсите услугите ми...

- Не разбира се, не искам да ме разбираш погрешно. Просто си спомних за това. Дойдох просто да се запознаем и да знаеш, че ако имаш нужда от нещо, можеш да разчиташ на мен и останалите съседи. Аз самата съм тук отскоро и не ги познавам чак толкова добре, за да твърдя със сигурност, но засега всички бяха много мили с мен. Сигурна съм, че и с теб ще е така. - Висения се усмихна на момичето, искаше да ѝ покаже, че няма от какво да се плаши.

Евдемия искаше да вярва на жената, но опита и с хората, говореше друго.
- Дано наистина не си играете с мен. - каза тя тихо. - Не искам да Ви засягам, но преживях много лоши неща и вярата ми в хората, се изпари напълно.

Висения се замисли, нямаше нищо против да си "поиграе" с Евдемия, но момичето изглеждаше наистина изплашено по някаква причина, затова реши да не го споменава.
- Съжалявам за това, което навярно ти се е случило. Никой тук не е имал лека съдба, така че ще се чувстваш като у дома си.

Евдемия отвърна плахо:
- Дано. Посети ме снощи един господин, който се държа отвратително с мен. Затова реагирам така. А и сигурно ме търсят от публичния дом...

» Ловът на Лейди Силиа, Лейди Серена, Лорд Каво, Евдемия и Конър
» Евдемия Блъдмаер
» Имението на Лейди Катрин Таргариен
» Имението на Лейди Андромеда Годсгрейс
» Имението на Каво