Приемът за приветстване на Гилгамеш в Еритос

- Каво, ти защо се месиш? Вече казах решението си, няма да се омъжа за теб, Винсент.

- Е да но ти ме знайш. Не съм особено умен, само едно нещо мога да прая то затова и работих в дома толкова време... Ако не ме вземе Силиа не знам...

- Не се тревожи, Силиа. Сиурно на него или на теб ви липсват пари. Аз ще ви платя сватбата, не се тревожи. Тва поне ще мога да напрая.

Каво говори.
- Е как що ве Силия, заради правливостта. Ще сте добре кат му станеш булка. - яко и мило каза Каво.

- И как ще съм добре като му стана „булка“, Каво? - извъртя очи Силиа и се обърна към Конър. - Не говори така, моля те. Нямам намерение да се омъжа за него, не знам защо никой не разбира.

- Не ве Силиа, аз тотално си те разбирам. Ясно ми е, че си избрала него, аз няма да ви преча на щастието. Ай ся вече спри да лъжеш и се омъжи за него, нали тва искате и дватамата?

- Виж Силиа аз пари нямам ти ще трябва да изкарваш парите, но поне ще си доволна.

- Не може да караш жената да изкарва парите, докато ти се размотаваш наляво-надясно по цял ден. - намеси се Евдемия. - Защо не я оставиш на мира? Не стана ли ясно, че тя не те иска?

Силиа не можеше да повярва на случващото се. Искаше ѝ се да я удари гръм и да умре. Не знаеше какво да стори вече. Нямаше никаква представа какво да каже.
- Спрете да ме занимавате с това!

Каво са активира и са звероса.
- Курво ти недей да са месиш, много ясно че ти ше искаш мъжа ти да ти изкара кинтажа се пак си долна курва. - адски каза Каво.

На Гилгамеш му писна никой да не му обръща внимание, при положение, че беше почетният гост на това събитие.
- Ако зависеше от мен, на всичките ви я давам тази неграмотна глупачка, но за съжаление, тя си има друг господар... - изсумтя драконът.

- Ето от къде Винсент мисли, че жената трябва да изкарва парите. Ти си същият като него, Каво. Не мога да повярвам, че имате такова мислене, но както и да е. Не възнамерявам да наливам знания в пилешките ви мозъци. - отвърна Евдемия и се доближи до Силиа.

Каво са звероса и би гонга.
- Але курво не ма ядосвай, щото знайш ко ще стане. Направо щи дам 3000 злато и ще ти го турим със звънчетата пак. - зверски и адски каза Каво и обикаляше курвата.

Силиа се надяваше всичко да е приключило вече и да е станало ясно, че за никого няма да се омъжи. Принцесата седна на тревата далеч от останалите и зарови юмруци в края на роклята си. Цялата трепереше от нерви и не знаеше какво да направи повече.

Застанах между Евдемия и Каво и дръпнах Евдемия за ръката. Нямаше да позволя на Каво да я тормози, както я тормозеше преди.
- Само да си я докоснал!

Гилгамеш продължи.
- Между другото, интересни работи научих от драконите ти, щяла си да си отмъщаваш на някакъв Силван! Мисля да посетя тази твоя империя и да проверя колко злато ще ми даде за теб. Както казах, ти ще имаш друг господар! - надсмя се Гилгамеш над Силиа.

Силиа не можеше да повярва на чутото. Това ѝ дойде като гръм от ясно небе.
- О, да, чудесна идея. Нямаш ли си други занимания?

Конър стана и потупа Винсент по рамото.
- А, ето що и тебе те реже... Тя обича оня, който изби цялото и семейство. Ясна ми е работата вече. - тъмният елфо се оърна към прицесата. - Браво,Силиа. Тоя поне май е истински благородник.

- Конър, поне ти не се дръж като тях. Силиа има нужда от подкрепа в този момент.

Драконът изръмжа.
- Всъщност, имам си. Трябва да доведа жених и за моята робиня, все пак ѝ го обещах. Избрал съм ѝ чудесен! Преди това обаче, ще направим нещо забавно.
Гилгамеш се изправи пред Серена и замахна с нокти. Момичето закри лицето си, но единственото, което той направи бе да разкъса роклята, която тя носеше, оставяйки я чисто гола пред всички останали.
Серена изпищя и побърза да прикрие тялото с парчетата от роклята си.
- И така, нека започнем един малък търг. Няма да ви я дам за жена, но можете да си я купите за тази вечер. Започвайте да наддавате.
Драконът затисна момичето с един от пръстите на лапата си, така, че да се може да помръдне.

- Да, нали и аз тва казва? Дано си бъдеш много щастлива с оня Силван или там какно се казва.

- Явно е така, лорд Конър... Прав сте, той поне е благородник. - обърнах се към дракона. - Аз давам 100 злато!

Евдемия гледаше като гръмната. Не можеше да повярва, че драконът ще продаде господарката си.
- Ти полудя ли? Как може? Та тя е още дете!

Каво са изкефи на макс.
- Ей туй е приказка, 2000 злато кинтаж давам аз. - яко и мило каза Кавчо.

Силиа не можеше да повярва на това. Трябваше да спаси Серена по някакъв начин. Не искаше да ѝ се случи нещо, от което да ѝ останат ужасни спомени за цял живот.
- Давам 5 000.

» Банка на Еритос
» Кралство Еритос