Приемът за приветстване на Гилгамеш в Еритос

Гилгамеш се обърна към Силиа и заръмжа.
- Ти не се меси, нито се безпокой! Ще се върнеш скоро у дома, за да станеш жена и робиня на онзи Силван. Колкото до кучката Калиахен, тя просто ще си получи заслуженото, донасяйки ми несметно богатство междувременно. - надсмя се драконът.

„Да, ще стане. Тъкмо по-лесно ще го убия.“, помисли си Силиа, чудейки се какво да каже, но реши да замълчи. Не искаше да си навлича повече проблеми, а само тази ужасна вечер да свърши по-бързо. За първи път съжаляваше, че е дошла на парти.

- Е , Силия, за кого смята да са омъжиш? За мене, за Винсент, за оня Силван или за Серена? Колк много предложениея получи за толкова кратко време.

- То е ясно, че аз и ти нямаме шанс. Серена е принцеса, а онзи Силван също е благородник, ще предпочете някой от тях.

Силиа извъртя очи. Не искаше да проумее, че това наистина ѝ се случва. Не знаеше как да отговори, пък и каквото да кажеше, Конър веднага щеше да го използва срещу нея, затова предпочете да мълчи.

- Ясно. И Серена няма да е. Явно оня Силван остава. Наистина ли бе, Силиа? Той изби всичките ти роднини, пък ти ще се омъжиш з него? Гилгамеш явно добре е пресметнал, тъкмо е ти направи услага.

Сълзи започнаха да се стичат по лицето на Серена. Всичките ѝ мечти рухваха пред нея, при това за мигове. Докато бе обнадеждена скоро да възвърне трона си, сега не знаеше каква кралица ще е, ако не може да излезе на глава с един от драконите си. Иронично, чувстваше че има повече шансове да се разбере с Фафнир, пред Гилгамеш. Поведението на дракона бе абсолютно недопустимо и тя никога нямаше да си прости, че му позволи да причини нещо толкова ужасно на драконите на най-добрата ѝ приятелка.
- Аз... искам да ви се извиня за всичко, което Гилгамеш прави. Безсилна съм. - тя се разплака с цяло гърло.
Гилгамеш наблюдаваше момичето с раздразнено изражение.

- Съжалявам те, Силиа. Не искаш да избереш някой, който ще е подходящ за теб, само защото не е богат, а ще се омъжиш за този Силван, само защото има потекло. - натъжих се.

Птичките пяха тъжни песни.

- Силван няма потекло. - отвърна Силиа, без да поглежда към Винсент.
Принцесата реши да успокои Серена, но нищо не помагаше.
- Не се тревожи, Серена. Все някак ще се справим.

Дейвид реши, че достатъчно сълзи и сополи му стигат, затова стана от мястото си и си взе довиждане с всички. Нямаше представа дали щеше да присъства на нещо подобно, но определено щеше да поддържа някакви контакти със съседите си. Качи се върху гърба на Морфей и отлетя.

- Е как да няма потекло, нали е император? - попитах.

Гилгамеш се обърна към Силиа.
- Да, ще ти се наложи да се справиш с това как да задоволяваш бъдещия си съпруг! Точно както драконите си. - изсмя се в лицето ѝ той.

Силиа отново почервеня от гняв. Нямаше да забрави толкова лесно какво бе причинил Гилгамеш на Нийла и Симея и как те се настроиха срещу господарката си заради това.
- Ще си платиш за това един ден! - изсъска принцесата.

- Стига бе, Силиа, виж дракона намери стария ти любовник. Дано си много щастилав с него.

Думите на Конър нараняваха Силиа дълбоко. Не знаеше с какво е провокирала подобни реакции в него. Твърдо беше заявила, че няма намерение да се омъжва за когото и да е, затова не разбираше какъв е проблемът.
- Знам, че всичко това те изнервя много, но точно това ли заслужавам? Винсент наговори куп глупости за някаква сватба и ти реагираш така? - Силиа поклати глава. Нямаше нито сили, нито желание да се занимава повече с когото и да е. - Както и да е. Каквото и да кажа явно всички сте си наумили, че ще се омъжа за смъртния си враг. Така да бъде. Мислете, каквото си искате.

Гилгамеш продължи да ръмжи срещу Силиа.
- То ще се случи, независимо от желанието ти, ако онзи Силван даде достатъчно злато и скъпоценности към моята съкровищница.

- Извинявай, Гилгамеш, но не съм твое притежание. Ще се върна при Силван само и единствено, за да го удуша със собствените си ръце.

Не знаех какво да правя тук. Нещата се въртяха около горките Силиа и Серена. Не можех да повярвам, че присъствах на подобно нещо. Пожелах лека вечер на всички присъстващи и се качих на гърба на Камаел, след което тя отлетя и се отправи към имението.

Драконът се изсмя гръмко.
- Всички вие сте мои притежания и ще правите, каквото ви наредя! Те и драконите уж не бяха мои притежания... - отново се надсмя той.

- Не сме твои притежания! - извика Силиа. - Не знам за какъв си се помислил, но никой тук не е твой подчинен. Тези, които се мислят за много велики, падат от най-високо.

Гилгамеш изръмжа и избълва топка огън, която подмина Силиа и Серена на сантиметри.
- Ще видим кой ще падне, глупави кучки такива! Ти и драконите ти имате още много да съжалявате, задето упорито отказвате да ме признаете за свой господар!
На Серена ѝ идваше да потъне в земята.

- Като гледам никой тук не те е признал за свой господар, Гилгамеш. И ще трябва да ме убиеш, за да подчиниш волята ми! Никога не съм служила на някого, няма и да служа!

Гилгамеш още повече се разяри.
- Значи искаш драконите ти още да страдат, добре тогава... - злобно изръмжа той.

Евдемия искаше да помогне по някакъв начин на двете принцеси, но не знаеше какво да направи. Стоеше кротко на мястото си, надявайки всичко да се размине без последствия.

» Банка на Еритос
» Кралство Еритос