Приемът за приветстване на Гилгамеш в Еритос

Каво говори.
- Але Силия аз не знаех че си такваз. - яко и мило ама леко зверски каза Кавчо.

- Защо продължавате да я нападате? Колко пъти трябва да ви повтори, че не ви иска и че е запазила честта си, за когато трябва? Наистина не мога да разбера какво ви става днес. От Каво и Винсент съм го очаквала, но от теб Конър... Мислех, че обичаш Силиа малко повече.

Каво говори.
- Айде курвата пак говори за чест смях в залата. - зверски каза Каво.

- Ти не се бъркой ма. Дръж си устата затворена, да не се налага да ти я затварям ъс сила. Вече ми става съвсем ясно. Силиа не иска никого от нас, защото просто я влекат жени.

- Падам си и по мъже и по жени. В момента се възползвам от услугите на жените, защото не искам да дам честта си на някого, който не я заслужава.

- Жалко... А защо да не я заслужавам? - разплаках се.

- Наистина ли? Ако беше принцеса от уважавано семейство, би ли дал честта си на някакъв работник в публичния дом? Или пък на някой друг, който не може да бъде твой съпруг?

- А защо не?

- Забрави. - въздъхна принцесата. - Свършихте ли с нападките или имате още? Защото, ако имате, по-добре си ги изливайте още сега, защото после няма да имате шанс.

Каво са зачуди.
- Ама Силия ний не та нападаме, само искаме да ти го бутнем малко. - яко и мило каза Каво.

- Някой друг да има да каже нещо? - попита Силиа, гледайки към Конър и Винсент.

- Да, какво имаш предвид че няма да имаме шанс после? Аз се извинявам ако съм те обидил.

- Ем ко да ти кажа Силиа, бъи си много щастлива. Дали с оня Силван, дали със Серена или Евдимя, май за тебе няма значение. Както и да е.

- Приключихте ли най-сетне, защото сега възнамерявам аз да говоря. - отвърна Силиа и се изправи от мястото си. - Слушайте ме много внимателно и тримата. НЕ ИСКАМ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА ВИЖДАМ ЛИЦАТА ВИ ПРЕД ДОМА СИ ИЛИ КЪДЕТО И ДА БИЛО! Не мога да повярвам, че съм ви мислила за мои приятели. Дойде ли някой от вас да ме моли за каквото и да е, изобщо не ви гарантирам, че ще си тръгнете живи. Пак ще ви го кажа и се надявам да го запомните, защото аз определено ще запомня тази вечер и всичко, което ми наговорихте - НЕ ИСКАМ НИКОГА ПОВЕЧЕ ДА ВИ ВИЖДАМ! И ТРИМАТА! - Силиа се обърна към Серена. - Аз смятам да си вървя вече, не намирам за нужно да говоря с някакви примати. Искаш ли да пренощуваш в нас?

- Д..
- Не! - Гилгамеш прекъсна момичето. - Никъде няма да пренощува, връща се обратно в имението си.
Серена наведе глава. Ако не стореше това, което иска Гилгамеш, рискуваше той да нарани някой от драконите ѝ, или някой от тези на принцеса Силиа.
- Съжалявам... - тихо продума тя и се качи на гърба на Ясу, отлитайки към вкъщи, заедно с останалите, начело с Гилгамеш.

- Евдемия, искаш ли да те отведа в дома ти? - обърна се Силиа към елфката. - Вие тримата изобщо не ми говорете! Не искам да чувам и думичка от устите ви!

Каво са натъжи и са разплака... Нищо толкоз пък не беше казал че Силия припатка тъй. Качи се на кончото и си тръгна със звънчетата като ревеше реки по пътя.

- О, ами бих се радвала. Дойдох без Сейбър заради Гилгамеш. - отвърна Евдемия и се усмихна бегло.

- Силиа, съжалявам! Извинявам се искрено ако съм те обидил. - разплаках се.

- Хайде да си вървим, Евдемия. - изрече Силиа и помоли Валурус да легне.
Драконът позволи на двете жени да се качат на гърба му и Силиа му нареди да отлети към дома на лейди Евдемия.

Тръгнах си разплакан.

Конър остана сам и не знаеше какво да направи. Естара се приближи до него и едва не го лепна с опикашта си.
- Ти си пълен тъпак.
Драконът му отлетя и Конър трябваше да са прибира сам.

» Банка на Еритос
» Кралство Еритос