Имението на Принцеса Силиа Фингел

- Виж, нямам никакво намерение да се омъжвам за когото и да било от вас. Не харесвам никого от вас и много бих искала да ме оставите намира. Не разбирам защо продължавате да настоявате, когато ви откажат, но ще ти кажа защо. - принцесата си пое въздух. - Защото произлизам от благородническо потекло и не, никого не обиждам с това, просто за мен е прието да се омъжа за човек, който отговаря на потеклото ми, а това няма да се случи сега, нито в бъдеще. Ще си търся съпруг, когато се върна в родното си кралство - Ефос.

Разплаках се и си тръгнах.

Силиа не знаеше какво да каже. Никога не беше виждала мъж да реве, защото жена му е отказала да се омъжи за него. Винсент ѝ напомни за Каво, който също ревеше за разни незначителни неща. Принцесата въздъхна и реши да не мисли повече за такива глупости, след което се прибра в дома си.

Силиа реши да се приготви за партито, въпреки че не знаеше защо изобщо отива. Гилгамеш беше сторил нещо ужасно на драконите ѝ, но принцесата реши, че трябва да подкрепи горката Серена. След като се изкъпа и изсуши косата си, Силиа си облече роклята нисък клас. Не искаше да се появява с другата, още не беше решила по какъв повод да я носи. След като вече беше готова, Силиа излезе на двора и попита дали драконите ѝ са готови. Тайфун и Близард веднага отговориха, че са готови да тръгнат по всяко време, стига да има красиви женски.
- Вие двамата няма да идвате! Не искам да ме излагате!
- Аз и Симея също ще пропуснем, господарке. - обади се Нийла.
- Но... защо?
- Защо? Нима забравихте какво ни причини драконът на Вашата приятелка Серена?
Нийла и Симея се отправиха към задната част на двора и Силиа въздъхна. Тя тръгна след тях. Трябваше да се опита да ги разубеди.
- Но там ще има и други дракони. - извика принцесата след тях.
- Съжалявам, господарке, но дори и така той пак ще присъства.
- А аз мисля, че трябва да преосмислите приятелството си с онова момиче. - добави Симея.
- Недей така, тя е най-близката ми приятелка.
- Да, но позволява на дракона си да върши безчинства.
- Момичета, елате. Едва ли ще се държи...
Силиа беше прекъсната от Нийла, която се обърна рязко и изрева срещу нея. Принцесата падна на задницата си и погледна към дракона си със страх в очите. Нийла никога до сега не си беше позволявала да се обръща срещу господарката си. Силиа бавно се изправи и се опита да навие Симея, но белият дракон изрева в лицето ѝ и последва лилавия.
Силиа наведе глава и се върна в имението, за да смени роклята си. Щеше да присъства на партито само с Валурус. Тя се качи на гърба му и той отлетя към покрайнините.

Силиа се прибра съкрушена. Не можеше да повярва на това, което се случи на това ужасно парти. Постоянно си повтаряше думите, които Конър, Каво и Винсент ѝ наговориха и все повече я болеше. „Не мога да повярвам, че съм допуснала такива хора до себе си.“, мислеше си принцесата, докато влизаше в имението си. Отиде в спалнята си, за да си легне и осъзна, че носи роклята, която Конър ѝ бе подарил за рождения ден. Съблече я бързо и я захвърли в един ъгъл. Предпочиташе да носи дрипите си, отколкото тази рокля. Облече се, взе роклята и излезе навън. Помоли Валурус да я отведе до дома на Конър. Нямаше намерение да има нещо общо с този.

Силиа и драконът ѝ се върнаха и принцесата слезе от гърба му. Влезе веднага вътре и се затвори в стаята си. Тръшна се върху леглото и заплака с цяло гърло. Не можеше да повярва на всичко това, което се случи. Гилгамеш ѝ обяви, че ще я продаде на Силван, Каво, Конър и Винсент ѝ съсипаха допълнително живота. Беше просто невероятен ден. „Как можах да отида на това парти? Трябваше да послушам Нийла и Симея.“, мислеше си момичето, но беше прекалено късно...

Силиа се прибра в дома си. Всичко се изплъзваше от пръстите ѝ и щастието напускаше живота ѝ. Нийла и Симея лежаха на поляната и принцесата се приближи до тях. Нямаше представа какво да им каже, за да ги накара да си променят мнението за горката Серена, която нямаше никаква вина, че Гилгамеш бе някакъв изрод.
- Валурус ни разказа какво е станало снощи на партито, господарке. Радвам се, че не доведохте онова момиче в дома си.
- Недей да говориш така за нея, Нийла. Тя е безсилна пред този ненормалник.
- Личи си. Чухме, че сте развалила приятелството си с Каво, Конър и Винсент, но продължавате да бъдете приятелка на онова момиче. - допълни Симея.
Силиа наведе глава. Нямаше представа какво да направи, за да подобри ситуацията. Случиха се толкова много неща, които едва ли можеха да бъдат поправени.
- Вижте, опитайте се да разберете, че не мога да оставя Серена сама.
- И защо да не можете? Какво Ви интересува какво прави тя? О, разбирам. Той се обяви за господар на всички ни и трябва да му се кланяме, да.
Нийла и Симея се отдалечиха от Силиа, която за първи път се почувства мразена от собствените си дракони. Тайфун и Близард се приближиха до господарката си.
- Не се тревожете, господарке. Ние набързо ще ги оправим и ще им мине.
Силиа извъртя очи и се запъти към входната врата. Нямаше сили да се занимава и с глупостите на тези двамата. Искаше да затвори очи и никога повече да не ги отвори, но това сякаш беше най-лесното...

Катрин и Дрогон дойдоха пред имението на принцеса Силиа. Момичето слезе от гърба на дракона си и почука на вратата.

Силиа отиде да отвори и се зарадва, когато видя Катрин.
- Здравей, какво те води насам?

- Ами аз отивам на лов, тъй като се записах за участие в онова събитие за убиване на коне и дойдох да те питам дали искаш да дойдеш с мен.

- Добре, с удоволствие ще дойда. - отвърна Силиа. - Ще се чакаме пред пещерите.

Катрин кимна и се качи на гърба на Дрогон, след което той отлетя.

Конър реши да поговори със Силиа още веднъжг. Заедно с Естара дойдоха и той почука на вратата.

Силиа не знаеше какво да прави, за да не заспи. Всеки път щом затвореше очи, сънуваше ужасни кошмари, от които се будеше с писъци и обляна в пот. Мисълта, че трябва да се омъжи за онова чудовище Силван съсипваха бавно психиката ѝ.
Принцесата чу почукване на вратата си и без да провери кой е, отиде да отвори вратата. Изглеждаше изтощена, кръговете под очите ѝ станаха още по-тъмни, а очите ѝ бяха зачервени.
- Ти пък какво искаш? Аз не бях ли ясна, когато казах да не ме търсите никога повече? Смъртта ли си търсиш, Конър?

- Да, знам. Тва беше много тъпа грешка. Съжалявам Силиа... Когато чух, че оня Винсент ти е придложил брак и откачих. Аз дойдох да се извиня.
Конър млъкна и погледна жената. Не му изглеждаше много добре.
- Ти добре ли си? Не си спала май.

- Какво те интересува как съм? - скръсти ръце принцесата. - И не ме интересува какво мислиш и колко си откачил. И изобщо, ама изобщо не ме интересува извинението ти. Давам ти възможност да си тръгнеш, докато не съм побесняла още повече и не съм заповядала на някой от драконите да те изпепели.

- Съжалявам, че те нагрубих така, Силиа. Не трябваше да слушам глупостите на оня. Бих искал да ти помогна.

- Да, ти вече ми помогна. Помогна ми да разбера що за ужасен човек си. Сега наистина си върви и ме остави на мира. Не ми се занимава със среднощни скандали точно сега. Имам си друга работа, съжалявам.
Силиа затръшна вратата и си отиде в стаята. Искаше да поспи поне няколко секунди, но едва ли щеше да може...

Конър наведе глава и бавно се отправи към имението си.
- Чакай ве, ами аз?
- Прибери се. - изрече мъжа и остави Естара да се прибере сама.

» Рекламната Агенция на Принцеса Силиа Фингел
» Складът за драконови яйца на Силиа Фингел
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Силиа Фингел