Имението на Принцеса Силиа Фингел

Силиа се събуди и сбърчи вежди. Главата я болеше много силно и се учуди, когато осъзна, че е във ваната и се беше завила със завесата.
- Какво по...?
Тя бавно се изправи и излезе от банята, след което отиде в стаята си, за да си вземе хапче за глава. Опита се да си спомни нещо от снощи, но едва можеше. Помнеше, че кристалният дракон на принцеса Серена се държеше ужасно с всички дракони, но от там нататък всичко ѝ се губеше.
- Трябва да спра да пия. - изрече Силиа, излизайки на двора.
- Господарке, искате ли чаша ейл?
- Да, разбира се. - отвърна развеселено принцесата.
След като осъзна какво каза, Силиа се плесна по челото. Приближи се до драконите си и застана до Валурус.
- Някой ще бъде ли така добър да ми каже какво стана снощи?
- О, да, разбира се. Вие...
Тайфун беше прекъснат от Мелинда и Валурус, които започнаха да го ритат. След като го пребиха, Мелинда хвана морския дракон с лапите си и го потопи в езерото му. Силиа гледаше като гръмната гледката.
- Искам да знам какво се случи.
- Напихте се, господарке. - отвърна Валурус.
- Добре, но след това? След това какво стана?
- Нищо. Едва се прибрахме, тъй като Ви беше доста лошо. - отвърна кристалният дракон. Той бе единственият, който стана свидетел на поведението на господарката си след като си тръгнаха, така че никой друг нищо не знаеше.
- А как заспах във ваната си?
- Не знам, господарке, Вие влязохте в дома си и от там нататък нищо не знам.
- О, я стига. - намеси се Хироенд. - Всички бяхме тук, когато я домъкна пияна като мотика. Чукаше по собствената си входна врата и ни помисли за охраната на този дом. Валурус те вкара вътре, от там нататък нищо не знам.
Лицето на Силиа се изчерви от срам. Е, това може би не беше толкова зле. Сигурно и на други им се е случвало да забравят, че живеят на собственото си място.
- И това не е всичко. Стискаше се пред вратата. И ако не беше този кристалния, сигурно щеше да се напикаеш.
- Достатъчно! Не искам да знам повече.
Принцесата влезе отново вътре и реши да си вземе душ, след което трябваше да отиде на работа.

Силиа и Валурус се прибраха. Принцесата беше толкова изморена, че единственото, което искаше е да заспи и да се събуди след няколко години. За нея обаче сън явно нямаше да има, тъй като Тайфун беше решил, че е добра идея да „полее“ растителността в имението. Всичко беше кално и корените на растенията се виждаха.
- Защо си го направил това, по дяволите?
- Защото трябваше. Ти не поливаш тези растения, а те се нуждаят от това.
- Дъждовете ги поливат достатъчно. А и имат нужда от малко вода, не от някакво наводнение. Искам да спреш да се бъркаш там, където не ти е работа.
- Господарке, този дом е и мой. Аз искам да живея в удобство. Много ми харесва езерото ми, но трябва да го почистя, а сега ме мързи. Може ли да живея в басейна Ви известно време? Вие ще го почистите утре.
- Не, не може! - извика Силиа и стисна юмруци. - И имай късмета да те заваря утре вътре или да го заваря мръсен! Ще си получиш заслуженото!
Силиа нямаше сили да се занимава и със собствения си побъркан дракон, затова влезе в дома си и отиде право в стаята си.

Чуха са стъпки от кон който беше Каво. Гондито начука вратата.

Силиа отвори вратата и изобщо не се учуди, когато видя Каво.
- Добър вечер, Каво. Какво искаш?

Каво говори.
- Хай Силия. Една малка услуга ше ми тряя. Може ли да оженим Гондито за твойта Нийла. - сексиво каза Каво. Гондито са разплака.

Каво говори:
- Не Нийла, онъз бялата искам. Симея.

- Учудвам се, че не искаш пари пак, Каво. - отвърна Силиа и се засмя. - Ами добре, ще ги заведем до развъдника.

Каво са изкефи на макс.
- Не Силия аз ся манги съм събрал. - яко и мило ама леко зверски каза Каво.
Каво са качи на кончо и отлетя.

Конър дойде с Нерона пред дома на принцеда Дилиа и почука на вратата ѝ.

Силиа се учуди, когато чу почукване на вратата си. Помисли си, че Каво отново е дошъл, за да ѝ иска поредния заем и отвори вратата. Не се учуди, когато видя лорд Конър.
- Здрасти, с какво мога да бъда полезна?

Конър са зарадва, че Силиа му отвори вратата.
- Здрасти, Силиа. Ми взех си морски дракон и реших, че можем да ги развъдим с твоя морски.

Силиа се опули. Не беше чула правилно сигурно.
- И-искаш да взема Тайфун, за да ги развъдим със синия ти дракон? - повтори Силиа.
Тайфун явно беше дочул разговора им и се приближи до Конър и Нерона.
- О, тази ли ще е мацката, с която трябва да прекарам малко време?
Силиа се плесна по челото. Не можеше да повярва, че това наистина ѝ се случва.
- Все още ли искаш това, Конър?

- Еми Силия, да. Знам, че Тайфун е странен, ама друг дракон нямам. - отвърна Конър и се обърна към моркия дракон на Силиа. - Ако ѝ напрайш нещо, ще видиш.

- Спокойно, ще я третирам с нежност. - подсмихна се Тайфун и плесна Нерона по задницата. - Хайде господарке, нека да тръгваме.
Силиа почервеня от срам. Искаше ѝ се земята да се отвори и да я погълне. Нямаше какво да направи обаче. Качи се върху гърба на Тайфун, който щастлив започна да лети към развъдника.

Силиа се върна с Тайфун и яйцето на леден дракон. Принцесата слезе от гърба на Тайфун и го изгони в езерото му. Помоли Хироенд да запали огън и хвърли яйцето вътре. Седна на земята и зачака дракона да се излюпи. След няколко минути, яйцето започна да се пропуква и от там излезе красив леден дракон. Оказа се мъжки и Силиа трябваше да му даде име.
- Ще те нарека Близард, не ме интересува дали ти харесва.
Леденият дракон очевидно не беше особено доволен, но все пак кимна.
- Е, мацки, как е хавата?
Принцесата се обърна в посока на езерото, но видя учудено изражение на Тайфун и бавно се обърна към новия си дракон, надявайки се това да не е истина.
- Ти ли каза това? - попита тихо принцесата.
- Ами, да. Виждам тука много красиви женски.
- СЕРИОЗНО ЛИ?! - извика Силиа с цяло гърло. - ОЩЕ ЕДИН ЛУД?
- Нека ти кажа нещо, сине. - Тайфун се домъкна и потупа „сина“ си по главата. - Тези мацки тук са мои. Ти ще си намериш други.
Близард изрева срещу Тайфун и се опита да го нападне, но Валурус се намеси и ги разтърва.
- Край... - едва доловимо изрече Силиа. - Аз отивам да си прережа вените с лъжица...
Принцесата влезе в имението си с наведена глава и се отправи към избата си. Намери една голяма халба и започна да пие ейл.

Силиа беше заспала на покрива на имението си. Принцесата се събуди премръзнала и се учуди, когато се завари навън. До нея се търкаляше празна бъчва с ейл и Силиа нямаше представа как се е озовала там. Младата жена се стана на крака и се провикна:
- Какво пак стана?
- Този път наистина не знаем, господарке. - отвърна Валурус. - След като Близард се излюпи и се оказа, че е като Тайфун, Вие влязохте вътре и излязохте пияна. Качихте се на покрива и казахте, че никога повече няма да живеете вътре и заспахте.
Силиа поклати глава. Тъкмо щеше да пита кой е Близард, когато си спомни, че излюпи още едно изчадие.
- Валурус, заведи ме на работа. Не искам да съм тук.
Кристалният дракон се издигна в небето и позволи на господарката си да се качи върху гърба му, след което отлетя към трудовата борса.

Гилгамеш кръжеше над имението на принцеса Силиа и обмисляще отмъщението си. "Тази е приятелка на моята малоумница, със сигурност нарочно е направила това, за да ми се подиграе! Ще ми плати прескъпо!"
Драконът забеляза Нийла и Симея, които се препичаха на слънце и мигновено се сниши и кацна до тях.
- Здравейте дами. - заплашително ги поздрави той, ръмжейки. - Вашата идиотка реши да се изгаври с мен, голяма грешка! Сега ще се наложи вие двете да платите цената!
Преди драконите на Силиа да успеят да реагират, Гилгамеш избълва кръг от огън, в който те се оказаха пленени, точно както бе постъпил със Сейбър.
След като се увери, че не могат да избягат, той се чифтоса и с двете, а след като приключи, незабавно отлетя.

Силиа и Валурус се прибраха от раздаването на покани, когато принцесата забеляза, че част от тревата на двора е изгоряла. В кръга стояха Нийла и Симея, които не смееха да помръднат. Принцесата скочи от гърба на дракона си, още преди да е кацнал напълно и се затича към драконите си.
- Какво се е случило с вас? Какво е това?
- Господарке, дойде онзи Гилгамеш. - отвърна Нийла. - Каза, че сте се изгаврила с него и че ние ще платим цената. Затвори ни в кръг от огън, както беше постъпил с горката Сейбър и се чифтоса и с двете ни.
Силиа не можеше да повярва на чутото. Не разбираше с какво е породила гнева на Гилгамеш, но определено нямаше да остави нещата така. Щеше да разбере какво се случва. Тя се върна обратно при Валурус и се качи на гърба му, като му каза да отлети към имението на принцеса Серена.

С Марио дойдохме пред къщата и почуках на вратата.

Силиа отвори, очаквайки да завари я Каво, я Конър, но силно се изненада, когато видя Винсент. Не го беше виждала от доста време.
- Здрасти. С какво мога да помогна? - усмихна се принцесата.

- Здрасти Силиа. Дойдох да те попитам нещо, дали би се съгласила да се омъжиш за мен?

Силиа гледаше като гръмната. Това наистина ли се случваше?
- Моля? Та ние изобщо не се познаваме.

- Да така е малко избързано, но пък мисля, че ще сме страхотно семейство. - казах аз.

Силиа още повече не можеше да повярва, че това ѝ се случва наистина. Първо Конър, сега и Винсент? Животът ѝ се превръщаше в един малък кошмар, от който очевидно нямаше да се измъкне.
- Защо не се пробваш с някоя друга? Аз не мисля, че съм подходяща, тъй като нямам намерения да приемам. - отвърна Силиа, опитвайки се да владее тона си.

Стана ми тъжно.
- Но защо? - попитах аз.

» Рекламната Агенция на Принцеса Силиа Фингел
» Складът за драконови яйца на Силиа Фингел
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Силиа Фингел