Имението на Принцеса Силиа Фингел

Мерси, хубаво момиче. Благодаря за помощта ти. - каза Каво на Силия и се отдалечи върху своят прекрасен хубав кон.

Силиа се прибра много изтощена. Толкова работа никога не е имала. Мераксес я поздрави и каза:
- Господарке, днес хванах малко пилета. Направете си супа, за да не настинете.
Силиа благодари на Мераксес и се обърна към Хироенд:
- А ти? Нещо да кажеш?
Хироенд се изсмя, помисли малко и каза:
- Да. Летях си безгрижно цял ден.
- Чудесно! Знаеш ли каква новина достигна до мен днес? Че мога да продам драконите си в развъдника срещу 500 злато. И тъй като един огнен дракон отказва да ме слуша, смятам да приема офертата и да постигна всичко с Мераксес и другите след него! - каза Силиа и влезе в къщата си.

Чуха се стъпки на кон, което значеше, че идва Каво. Той почука на Силия на къщата.

Силиа отвори и поздрави Каво.

Силиа имаше доста работа за вършене днес, затова помоли Каво да си тръгне, като му каза, че след задачите си, ще намине при него.

Силиа се върна бясна в къщата си. Тя много искаше да научи защо Хироенд си е тръгнал толкова бързо.
- Защото не исках да те чакам! - отвърна той.
- Това ти е работата! Там си, за да тренираш и САМО АЗ мога да те върна!
След това Силиа се обърна към Мераксес:
- Приготви се. Днес ще раздам покани за пикник по случай приветстването ти.
- Ама Господарке, защо моето приветстване? Хироенд е Вашият Главен дракон.
- Хироенд не заслужава да се прави нещо за него. Пък и съвсем скоро ще има нов господар в Развъдника. - отвърна Силиа, погледна злобно към Хироенд и се прибра в къщата си да се изкъпе.

Каво говори.
- Да, добре ще те изчакам, че искам нещо да те питам, Силия. - каза Каво и въязди кончо и тръгнаха към къщата на Каво.

Силиа се върна и Хироенд я заговори:
- И къде беше нашата господарка толкова време? Някъде с някой селянин, може би... Нали от някво село е тръгнала.
Силиа се засмя. Смееше се толкова много, че коремът я заболя. След това изражението на лицето ѝ стана мрачно.
- Продължавай в същия дух и скоро ще се развъждаш с драконите в развъдника, или пък... - Силиа се замисли за миг. - Ще поръчам на "Елитните 6" да те убият! Така ще съм сигурна, че никога повече няма да те видя!
Силиа влезе в къщата, а Хироенд млъкна и беше ужасно поразен от омразата на господарката си.

Силиа се върна радостна в дома си.
- Как мина, господарке? Хората ще дойдат ли на пикника Ви? - попита я Мераксес.
- Не знам, Мераксес. Аз просто оставих бележки на вратите им... - Силиа изведнъж млъкна.
- Какво става? Добре ли сте?
- Да... Просто... Сетих се за онова момиче Пери, която беше на приема на Серена. Доста грубо се държа с мен... - отвърна Силиа.
- И как няма? - включи се Хироенд. - Тя дори те нарече убийца. Не знам дали си такава всъщност, но момичето с право седи настрана от теб! Кой знае какво си направила, за да бъдеш затворена в лудница. И сега като се замисля... Тая история с това кралство Ефос да не би да е измислица?
Силиа се разстрои супер много. Тя не можеше да повярва, че собственият ѝ дракон не ѝ вярва.
- Как смееш да ми говориш така?! Нима ме познаваш толкова добре, че да знаеш защо съм се затворила там? Ако имах друга възможност, щях да избера нея пред тази!
- Винаги имаш възможност. - отвърна Хироенд. - Или трябваше да се самоубиеш или да се оставиш в ръцете на онзи... Как му беше името? А, Силван! - добави подигравателно той.
Силиа сви ръцете си в юмруци и успя да овладее гнева си.
- Радвай се, че си по-силен от Мераксес, за момента! Ако имах още няколко дракона с удоволствие бих ги оставила да те разкъсат! Знаеш ли какво? Мисли си каквото искаш, така или иначе скоро си заминаваш!
Силиа се запъти към вратата на дома си и добави:
- И още нещо. Утре няма да идваш с нас на пикника! Няма да ти позволя да ме излагаш по този начин!
Силиа влезе в къщата, взе меча си и излезе отново, след което се отдалечи супер бързо от дома си. Яростта заслепи ума ѝ и кой знае какво щеше да направи.

Виковете на Силиа се чуваха отдалече. Тя молеше Мераксес да я пусне, но той я послуша чак когато кацнаха на двора.
- Господарке, изплашихте ме! Ами ако Ви се беше случило нещо? - попита я Мераксес разтревожено.
- Не се прави, че ти пука за мен! И на теб не ти пука, просто явно се държиш добре с мен, за да се чувствам добре! - Силиа все още беше ядосана.
- Не е така, господарке! Аз наистина Ви обичам и съм загрижен за Вас! Вие ме спасихте от онзи гущер!
- Стига! Няма дракон в това кралство, който да е загрижен за мен! - Силиа не можа да сдържи сълзите си. - Аз просто искам да си върна кралството обратно! Искам да отмъстя за семейството си, което умря, за да ме спаси!
- Не си е заслужавало саможертвата! - добави Хироенд.
Силиа беше наистина бясна. Как можеше да ѝ говори по този начин? Тя се приближи до Хироенд и опря меча си в гърлото му.
- Какво си позволяваш, момиченце? Ей сега мога да те убия, ако пожелая!
- Давай! Разкъсай ме, избълвай отровата и огъня си върху мен, хвани ме в Огненото си въже, ако искаш, но щом аз умра и ти ще умреш! Ще те взема с мен в Ада! Хайде де! Убий ме! И без това вече ми омръзна! Само едното отмъщение ми остана! - сълзите на Силиа не спираха да текат от очите ѝ. - Но ако стане така и само ти умреш с огромно удоволствие ще си направя бокал от главата ти!
След това Силиа се прибра в къщата и повече не излезе.

Силиа се прибра изморена. Тя искаше много да се извини на Мераксес за снощи, но когато стана рано сутринта, за да отиде на работа, той още спеше.
- Здравейте, господарке. Как мина смяната Ви?
- Здравей и на теб, Мераксес. Не мина както очаквах, но не се оплаквам. Аз за друго искам да поговорим... - отвърна Силиа.
- Слушам Ви.
- Искам да ти се извиня за снощи... Всичко беше заради Хироенд и неговото отвратително отношение!
- Господарке, моля Ви... Няма за какво да се извинявате. - успокои я Мераксес. - Всичко беше заради нещата, които Хироенд Ви наговори!
Силиа се усмихна и се радваше, че Мераксес не ѝ се сърди. След това тя влезе в къщата си, за да си вземе душ.
- Ами мене? На мене нищо не каза. - обади се Хироенд.
- Да... Очевидно те игнорира, за да свикне, когато те няма. - каза му Мераксес подигравателно.

След като се върнаха в дома на Силиа, тя много искаше да поговори с Хироенд.
- Изобщо не предполагах, че родителите ти някога са помагали на рода ми. За мене всичко беше просто една легенда...
- Не знам какво точно е станало, но аз свърших като неизлюпено яйце в магазин за дракони. - каза Хироенд.
- Какво постигна с всичко, което ми причини? - попита Силиа.
Тя отдавна искаше да зададе този въпрос.
- Тествах те. Исках да видя за какво са умрели родителите ми. Заслужава си жертвата... Достойна си да ми бъдеш господарка. Доказа се добре...
На Силиа ѝ идеше да му фрасне един.
- И всичко беше, за да ме тестваш? Не мога да повярвам!
- Съжалявам. - отвърна Хироенд. - Исках да разбера до къде си способна да стигнеш... Щом те накарах да ме мразиш за един ден, значи си добре.
Силиа изпадна в смях.
- Да те мразя? Не, това никога не съм го изпитвала! Исках да си мислиш, че те мразя и го постигнах... Успях да те пречупя и сега ще ме слушаш!
Хироенд не можеше нищо да направи. Призна си всичко на Силиа и не можеше да не ѝ служи вече. Тя се радваше на победата си и се прибра в къщата да се изкъпе.

Силиа долетя на гърба на Хироенд. Тя искаше да кацнат час по-скоро, за да може да погледне раната му. Той кацна леко, за да не го заболи. Тя слезе от гърба му и веднага искаше да превърже раната му. Влезе в къщата си, взе аптечката и се затича към него. Раната не беше много дълбока.
- Не е толкова зле, но все пак трябва да отидем в лечебницата! - каза разтревожено тя.
- Не! - отвърна Хироенд. - Съвсем лека драскотина е. Ако ще ме оставяш всеки път, щом някой ме одраска в болница, то половината ми живот ще мине там!
Силиа го послуша. Не можеше всеки път да хаби по 50 злато за леки рани. Тя извади едно шишенце със спирт и го изля върху раната, а Хироенд изрева.
- Съжалявам, но трябва да се промие, за да не се инфектира. - каза му тя.
След малко го превърза и го остави да си почива. След това се обърна към Мераксес:
- Наглеждай го, моля те! Запали малък огън, за да се стоплите.
- Господарке, моля Ви! На него не му е нужен огън, но ще запаля. - отвърна Мераксес и избълва съвсем малко огън.
Лицето на Силиа се озари от огъня и тя си спомни за битката между драконоубийцата и Хироенд. "Съжалявам...", мислеше си тя. Никога не беше очаквала, че ще наранява хора, за да си върне отнетото, но очевидно нямаше друг начин. Тя влезе в къщата си, взе си душ и си легна.

Марбъл пристигна пред къщата на Силиа. Почука на вратата след което остави една покана до вратата и отлетя.

Силиа излезе да види какво се случи и намери бележка, че е поканена на пикника на Пери. Тя отиде при драконите си и им каза:
- Канени сме на пикник. Чудесно!
След което се прибра в къщата си, за да си вземе душ.

Силиа и Хироенд се прибраха. Силиа беше много изтощена. Тя влезе в къщата си, взе си душ и си легна.

Силиа, Хироенд и Мераксес долетяха на двора на Силиа. Тя слезе от гърба на дракона си и се прибра в къщата. Взе си душ, изпи един черен чай и легна, за да си почине.

Силиа се прибра разстроена. Тя се молеше всичко с Хироенд да е наред. Мераксес я видя да държи яйце на лилав дракон и пожела да ѝ помогне в излюпването му. След като нагря достатъчно яйцето, от там излезе доста красиво драконче.
- Женски е. - каза Силиа радостно, гледайки как прекрасното създание расте.
- Как ще я кръстите, господарке? - попита Мераксес.
- Не знам... Нийла харесва ли ти? - Силиа попита лилавия дракон, докато го милваше.
Драконът кимна и Силиа се зарадва. Момичето постоя още малко при драконите си, след което влезе в къщата си да се изкъпе и да си почине.

Силиа беше капнала от умора. Тя вървеше километри, докато стигне до тренировъчния лагер, където Хироенд тренираше. Тя слезе от гърба на огнения дракон и влезе в къщата си да се изкъпе и да си почине малко, след което заедно с Хироенд щяха да отидат до тренировъчния лагер на драконоубийците.

Силиа и Хироенд се върнаха. Тя още беше леко разгневена от факта, че битката се проточи.
- Справи се добре. Въпреки че онзи мъж беше доста добре подготвен. - каза тя на Хироенд.
Нийла се приближи към Силиа и ѝ подаде едно писмо с печата на Ефос. Тя бързо разтвори писмото.

"Скъпа Сил,
няма да повярваш просто какво правя в момента. Пиша ти писмо в отчаянието си. Силван има толкова много войска, че нямаме какво да направим. Дори не знам дали ще получиш писмото, но ще го дам на някого, който да ти го даде... някога. Със Сандреа ще избягате далеч от тук, за да можеш един ден да се върнеш по-силна от Силван и да вземеш всичко. Вярвам в теб и скритите ти таланти. От теб ще стане отличен пълководец и справедлив управител. Народът на Ефос ще чака теб, техния спасител. Не искам да ти пиша за войната, ти така или иначе я виждаш, докато се опитвате със Сандреа да избягате.
Искам да ти кажа, че ти винаги си оставаш моята малка сестра, Сил. Не знам къде отиваш, но съм сигурен, че ще се справиш с всичко. Винаги си имала тази упоритост. Не се отказваш, докато не спечелиш. От теб щеше да стане уникален войн, затова тренирай. Тренирай с всичко, което намериш.
Ще ти издам една малка тайна. Нашият род винаги е бил повелител на дракони. Татко не успя да намери за нас, а ако беше щяхме да си имаме дракони и нямаше да загубим войната. Не обвинявам никого, просто се отчаях и си чакам края. Родителите ни са мъртви отдавна, Сил. В момента медици се мъчат да ме спасят, но не мисля, че ще постигнат успех.
Вече едва виждам, затова ти пожелавам много късмет и щастие. Смени името си, самоличността си, всичко. Силван знае, че си се измъкнала и ще те търси под дърво и камък. Знам колко си добра в преговорите и убежденията. Ще си намериш огромна армия и ще ги поведеш към победата. Вярвам в теб, Сил.

Афсол Фингел"

- Афсол... - промълви Силиа, а от очите ѝ излизаха сълзи. Тя бързо се обърна към Нийла. - Кой изпрати писмото?
- Една жена, господарке.
- Каза ли нещо? - попита момичето.
- Само, че някой път ще намине. - отвърна дракона.
- Следващия път я задръжте тук! Искам да видя коя е! - нареди Силиа и се прибра в къщата си.

Хироенд помогна с излюпването на драконите.
- Теб ще нарека Симея, като моята майка. - рече тя на белия дракон. - А теб ще нарека Тиамат.
Драконите се зарадваха, защото имената им допаднаха.
- А сега Симея и Тимат, идвате с мен в развъдника.
Тя се качи на гърба на вълчицата си, а драконите ѝ летяха и се отправиха към развъдника.

Хироенд отново помогна на господарката си да излюпи яйцето. От там излезе едно много красиво драконче.
- Женски е. - зарадва се Силиа. - Ще те нарека Мелинда.
Азур дракона се зарадва и постави главата си в ръката на Силиа. Не можаха дълго да се радват на този момент, защото Мелинда порастна.
- Хироенд, съжалявам... Ти винаги ще бъдеш специален за мен, но от днес нататък смятам да продължа с Мелинда. Прекалено много рискувах здравето ти в разни битки. Тя е доста по-силна и мисля, че с нея ще е доста по-лесно.
Хироенд определено не хареса решението ѝ, но нямаше как да не го уважи.
- Не съм много съгласен, но какво да се прави. Щом така си решила, не мога да те спра.
На Силиа също ѝ беше трудно да смени главния си дракон, но Хироенд постигна много и заслужаваше вече да си почива.

Силиа се сети, че е мръсна чак когато излязоха с Мелинда от кабинета на директорката. Тя веднага ѝ заповяда да лети към къщата ѝ. Слезе от гърба на дракона си и се прибра моментално в къщата, за да се изкъпе и изпере роклята си.

Горан домъкна Конър, щото на Йонър хич не му се хидеше при още човеци. Онез от конскара ферма му бяха достатачни.
- Ай ве, госпидарю, просто почукай ба вратата.
Конър не ускаше ама все пак почука на вратата.

Силиа отвори вратата на къщата си и срещна непознат мъж. Огледа го хубаво и забеляза, че не е човек дори. Тя му каза:
- Здравейте, с какво мога да Ви помогна?

» Рекламната Агенция на Принцеса Силиа Фингел
» Складът за драконови яйца на Силиа Фингел
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Силиа Фингел