Пещерите

Конър и Горан навлязоха в една пещера и срещнаха един вълк.
- Оф Гиране, глей кво има тука... Само един вълк. Ти аи вуновен.
- Ама как ве господарю? Аз какво сам виновен, че има само вълци? - оиташе Фиран.
Кинър нямаше време да дърдори, а тряяше някой да се бие с вълка. Конър го удари в главата с брадвата, ама вълка рънжеше неутешимо срещъ дракона.
- ари ве Гиране, не виждаш ли че тоа вълк не иска да мре?
Гираб не ускаше да разочарива гиспидаря си и рвши да раздере валка. Раздирането беше успешно и вълка отстъпи назад. Реши да му хвърли малко огън, ама вълчвто го избегна. Конър беше нетърпелия и подкабваше Горан да си напрай специалната атака. Горан я наорай и вълка успелно умря. Готан нанери едно парче злато на земята и го зе.

Горан пилупи 30 опит, а Конър получи 50 злато.

Серена пристигна в пещерите за пръв път с Левиатан. Тя бе изумена от неговите летателни умения, той успяваше да прави сложни маневри във въздуха, дори докато тя беше на гърба му и нито за момент не се почувства в опасност. Когато стигнаха до пещерата, която избраха за днес, Серена видя нещо, което добре познаваше - лепкава зелена течност.
- Какво има? Защо спря? - попита Левиатан.
- Знаеш ли каква е тази течност? Това е от...
- Отрова от зелен гущер. Да, знам, техния вид мутира още в нашите земи. Явно са потърсили убежище в тези пещери след това. - очевидно Левиатан знаеше доста за чудовищата, срещащи се тук.
- Но откъде знаеш? Та ти едва вчера се излюпи. Знам, че растете бързо, но... - Серена беше искрено изненадана.
- Аз съм дракон, подчинен на Граел - Всевиждащата. Източният драконов Бог е разузнавач. Ние всички притежаваме цялото знание на света. Няма нещо на този свят, което да не знам. Повечето източни дракони или разчитаме на магия, или на знанията си. Моят вид е щастлив да има на разположение и двете.
Серена се изуми. Това беше най-невероятното нещо, което бе чувала. Но нямаше време за още приказки, гущерите се появиха и засъскаха заплашително срещу Серена и Левиатан.
- Горките същества, за съжаление нямате шанс срещу мен. Ела, Ноел!
Зениците на Серена се разшириха, толкова учудена беше. Наистина ето го, нейният дракон Ноел, премина през нещо като портал и дойде тук. "Та той дори не е обучен!" мислеше си тя, докато Ноел помиташе гущерите, сякаш бяха направени от масло. След като приключи, Ноел без да каже и дума, отново мина през нещото, приличащо на портал и изчезна.
- Но... как го направи? - изумено попита тя.
- Това е една от моите специални атаки. Магия, която ми позволява да призова дракон, който да се бие с моята сила. Така не наранявам тялото си, но стоварвам цялата си мощ върху противника.
Серена още не можеше да повярва. За пръв път виждаше толкова силна атака. Гущерите бяха напълно размазани. Тя отчупи един сталактит и останала безмълвна се качи на гърба на Левиатан и отлетя.

Левиатан получи 80 опит, а Серена получи 200 злато.

Каво дояздив пещерата на свойто кончо. Гондито също беше там. Кончо погледна гадно Гондито.
- Ко ве кончо? - попита Гондито.
- Ай само да не се качваш отгоре ми пак. - зверски каза кончо Вихрогончо.
- Ай мълчете само, да не играй тупаника! - адски каза Каво и влязоха в пещерата.
малко повървяха и срещнаха един вълк. Той им изгърка и Каво се вбеси.
- Айде Гонди, атакаааааааааа, издъхни отгоре му!
Гондито послуша Каво и издъхна, но това не помогна на вълка да умре.
- Гонди, по-силно издъхни. - каза яко Каво.
Гондито пак издъхна ама пак не стана. На Каво му писна.
Гондолфо започна да се дави от пишка дето излизаше от устата му. Каво съвсем се изнерви.
- Ари ве Гондолфо, плюй тоз пушак и са бий по-хубаво плс. - каза Каво.
Гондито реши да дращи щот са давеше и така вече вълка умря. Кончо са смя на Гондито, дето са задави, ама Каво му шибна един тупаник и кончо Вихрогончо падна.
- Ми ся, как ще се прибираме? - Каво заля кончо с една вода от пещерата и кончето пак стана. Каво зе златото и се качи на кончо, обиколи два три пъти и си тръгнаха, а Гондито ги следваше и кашляше пушак.

Гондито зе 30 опит, а Каво зе 50 злато.

Пери и Марбъл пак пристигнаха пред пещерата и си казаха.
- Господарке хайде да влизаме навътре, много искам да се бия с всичко което срещна.
- Бъди търпелив Марбъл, когато влезем навътре нещо може да изскочи насреща.
След дълго търсене най - накрая се показаха любимия на Марбъл зелен гущер.
Марбъл както винаги развалнуван започна да напада по свой начин с раздиране.
Гущера успя да избегне атаката на дракона, но когато гущера се отмести друг скочи върху Марбъл и го ухапа по крилото.
- Марбъл! - изкрещя уплашена Пери.
- Марбъл нека да им го върнем. - каза Пери ядосано.
- Сега Марбъл използвай водовъртеж.
Както винаги прекрасния водовъртеж на Марбъл прекалено бързо зе сгромоли върху гущерите и това им нанесе сериозни щети.
- А сега Марбъл използвай бълване на огън.
Марбъл използва своя огън и това направо изпепели гущерите. Марбъл накрая като на игра отново използва своя водовъртеж за да гледа как гущерите се въртят и блъскат един в друг.
Накрая те бяха разкъсани и нищо не остана от тях. От толкова много атаки в пещерата се отчупи някакъв кристал който изглеждаше златен, това означаваше добри новини за Пери.
Пери и Марбъл излязоха от пещерата и се запътиха към вкъщи.

Марбъл получи 80 опит, но губи 20 кръв, а Пери получи 200 злато.

Конър и Горан дойдоха в една оещера. Конър много искаше да намерят дракон, за да миряса Горан, пък и му тряят много дракони за селотот. Докато навлизаха навърте, те чуха силни ръюженета.
- Вълци са Горане. Тряя да внимаваме.
Готан стоеше нашрек и вълците дойдоха. Конър се йсмихна злокобно, когато видя драклново яйце зад гърба на единия вълк.
- Давай Горане, хвърляй огън. - каза Конър и Горан почна да хвърля пламъци.
Вълците бяха малко бързи и изжегнаха хвърлянето, което ядоса Конър. Той мразеше нещаъа да се случват бавно. Всичко тряяше да става бързо, за да има време да мързелува и мисли планове как да земе селито от баща ди. Нададе да избълва малко отрова, ама Горна се задави с нея.
- Браво ве Форане, да се задавиш със собствената си атака.
На Горна му стана гадно, ама не мижеше сичко да върви пи конец. Конър запивяда на Гора да използва хионизата си, за да нападне дръгуя вълк и Горан го напрай. Вълкт който контрориалаше, анапдна минентално другуя, като разкъса корема му. Скоро вълчето щеше да умре от кръвозагужа, ама Конхр нареди да хвърли огун. Горан обаче не знале върху кой вълк да го хвърли и затуй го метна по почти мъртвия.
- Оф ве Горане, ти тъп ли си не мига дс та разбера.
- Що ве , госоидарю?
- Как ще бълваш огун пи почти умтелия вълк?
Конър беше бесен на Горан, ама му нареди да ползва Раздирснего, за да довърши другуя вълк. След като го направи вулка нв падна съвсем мъртъв и Конър отиде да го удафи с брадваъа си по главата. Конър зе яйцето на дракона и излезе ог пещерата.

Горсн получи 60 опит, а Конър полупк 100 злато и яйце на черен фракон.

Мелинда и Силиа навлязоха в една пещера. Силиа реши да не навлизат при мумиите, за да няма още наранявания по дракона ѝ. Те чуха вълчи вой и не се притесниха особено. Приближиха се и вече виждаха вълка. Той пазеше някакво яйце и виеше, за да плаши останалите създания в пещерата.
- Никога няма да изплашиш нас! - каза Силиа и извади меча си.
Вълкът се обърна към дракона и момичето и започна да ръмжи срещу тях. Силиа нареди на Мелинда да използва Раздиране. Вълкът го избегна и се втурна към дракона. Захапа лапата му и азур дракона изрева. Мелинда го удари и вълкът отлетя малко назад. Нападна с бълване на огън, без да чака команда, но вълкът бързо го избегна.
- Браво, Мелинда! Много добре се справяш вече. - окуражаваше я Силиа.
Мелинда избълва отрова по земята, за да не може вълкът да ги приближи. Животното очевидно беше по-умно, защото тръгна да върви по една от стените на пещерата. Отново се оказа срещу Мелинда и беше готов да нанесе доста щети. Той се нахвърли върху здравото ѝ крило и го раздра и захапа. Мелинда нададе силен рев, а Силиа реши да се намеси. Тя наръга вълка в гръб и животното отстъпи назад. Мелинда беше наистина раздразнена и реши да използва Миазма. Миазмата прие формата на малък дракон и уби вълка. Силиа взе яйцето, което вълкът пазеше и излязоха от пещерата.

Мелинда получава 30 опит, но губи 50 кръв, а Силиа получава 50 злато и яйце на син дракон.

Каво отиде сам до пещерите, щото тъпия кончо Вихрогончо и Гондолфо пак го зарязаха.
- Майко как ще ги чаткам. - зверски каза Каво и разглеждаше пещерите.
Каво започна да гледа, ама не можа много да гледа, щото един гущер му се изплю на очите. Каво се замъгли и не знаеше ко става, докато гущера го нападна. Каво усети, че са трови и изкара меча. Заби меча в гущера, ама тва не помогна. Тогаз Каво са ядоса и започна да върти меча и да удря гущера, който плю отрова по Каво. Каво стана направо орк от туй зеленото. На Каво му стана лошо и малко повърна. Гущера като видя гнусотията и той повърна и тогава Каво му удари един последен меч в мутрата. Гущера умря и Каво се изкефи на макс, ама после припадна от отровата в очите.
Каво са събуди и стана, видя че от гущера е останала само кашата и златото. Той зе мангизите и си тръгна, като приготвяше бухалката, която щеше да играй по Гондолфо и Вихрогон

Каво зе 100 злато и 40 опит.

Силиа и Мелинда навлязоха в една пещера. Силиа се молеше да попаднат на силни врагове, защото Мелинда трябваше да става все по-силна. Те започнаха да вървят по пътеката, която Силиа и Хироенд бяха намерили и съвсем скоро започнаха да чуват скрибуцанията на мумиите.
- Бъди внимателна, Мелинда! - каза ѝ Силиа и си спомни за последната им битка срещу тези същества.
След като направиха още няколко крачки, те видяха две мумии.
- Две? - притесни се Силиа.
Мелинда я увери, че няма за какво да се притеснява. Мумиите веднага се обърнаха към Силиа и дракона ѝ. Едната мумия вървеше срещу момичето, а другата събираше разлагащата си плът в ръка. Без да чака команда, Мелинда започна да бълва огън и отрова срещу мумиите. Тя даже избегна атаката на другата мумия. Направи Миазмата си, която прие форма на малък дракон и победи едната мумия.
- Браво, Мелинда! Вече нямаш нужда от мен! - каза Силиа развълнувана.
Мелинда гореше другата мумия. Тя я държеше настрана и избягваше атаките ѝ. Скоро след това, азур дракона избълва отрова срещу мумията, напълно убивайки я.

Мелинда получава 100 опит, а Силиа получава 300 злато.

Пери пристигна пред пещерата с Марбъл и си каза:
- Днес трябва много да се бием Марбъл, защото трябва да станеш по - силен.
- Да знам господарке.
След дълго дълбоко навлизане в пещерата те най - накрая срещнаха два зелени гущера които спяха един до друг.
- Добре Марбъл това е идеалният момент за атака. Сега използвай водовъртеж.
Водовъртежа на Марбъл вдигна във въздуха гущерите и те се раздираха от водовъртежа.
- Браво Марбъл сега изчакай докато паднат, а след това използвай бълване на огън.
Когато водовъртежа приключи, гущерите започнаха да падат и това даде шанс на Марбъл да ползва своето бълване на огън. Гущерите почти бяха убити и Пери реши да сложи край на това.
- Добре Марбъл стига сме се занимавали с тези гущери, Сега използвай раздиране и приключвай с тях.
Марбъл бързо се запъти към тях с раздиране.Той успя да ги раздере, но единият гущер го беше ухапъл и това рани Марбъл. С последните си сили Марбъл приключи битката и падна на земята изтощен, това не беше много добре за Пери, защото трябваше да го заведе в болница.

Марбъл получи 80 опит, но губи 50 кръв, а Пери получи 200 злато.

Каво доязди до пещерите с прекрасния си дракон Трипоганджбурсуманджак. Те загледаха яко пещерите и Трипоганджбурсуманждак видя малко две мумии. Те скърцаха, а Трипоганджбурсуманждак не се изплаши щото беше мощен дракон. Каво обаче са изплаши и се натъжи, но така че да не види Трипоганджбурсуманждак и да го помисли за някой слабак. Каво започна да се бие с мумиите, но искаше и дракона да се бие. Кончо се оплаши от отровния дракон и излезе от пещерата.
- Трипоганджбурсуманждак, атакааааааааааааааа. - каза Каво.
Трипоганджбурсуманждак ползва своя киселинен водовъртеж да хване мумиите, които паднаха и умряха гадно. Каво се изкефи на макс, че новия дракон е много по-силен от Гондито, дето дори не издъхна правилно. Трипоганджбурсуманждак и той се изкефи на макс, че е чатнал мумиите и ги изяде. Каво зе златото и стана ядосан. Ковчо никъде го нямаше. Като излязоха Трипоганджбурсуманждак и Каво, видяха кончо Вихрогончо да седи на входа на пещерата. Каво го изчатка с тъпото на меча си и се качи на кончо, който рева от изчаткването но се пак стана и обиколи около пещерата и Трипоганджбурсуманждак. Каво заязди за къщата си с новия дракон.

Трипоганджбурсуманждак зе 100 опит, а Каво зе 300 злато.

Силиа и Мелинда дойдоха в пещерите. Не че имаше нужда да идват повече, заради хубавата работа на момичето, но тя искаше Мелинда да стане силна. Те започнаха да вървят по тяхната позната пътека, където щяха да срещнат мумии. Навлязоха малко по-навътре и чуха скрибуцане. Приближиха се още и Силиа веднага нададе команда:
- Мелинда, гори я докато не ѝ паднат бинтовете!
Мелинда започна бълването на огън срещу мумията, която вървеше към дракона. Преди да се усети и да може да направи нещо, мумията я погали по шията. Люспите и кожата на дракона веднага започнаха да се разлагат и Мелинда отлетя няколко метра назад.
- Бълвай отрова по нея! - нареди Силиа.
Мелинда започна с бълване на отрова, която имаше добър резултат. Отровата беше разяла по-голямата част от тялото на мумията и тя не можеше да се движи толкова бързо, колкото се движеше преди.
- Добре Мелинда, много добре се справяш! - каза Силиа и нареди на дракона си да използва Миазма.
Миазмата прие форма на малък дракон, но мумията я избягваше по всякакъв начин. Накрая не можеше и Миазмата я връхлетя. Мумията падна мъртва на земята, а Силиа отчупи края на един сталактит.

Мелинда получава 50 опит, но губи 380 кръв, а Силиа получава 150 злато.

Пери и Аодис пристигнаха пред пещерата и решиха да навлязат на дълбоко къде срещнаха някакви гробници. От гробниците се появиха 2 мумии, които много изплашиха Пери, но Аодис и за секунда не се поколеба. Той призова от нищото Марбъл.
- Ела, Марбъл. Порази ги със своя водовъртеж.
Пери никога не беше виждала такъв водовъртеж. Тя обикновено беше свикнала с този водовъртеж който беше нищо особено, но когато видя този от призоваването на Аодис тя остана без думи, беше поне 2 пъти по - силен от неговия. След това Аодис започна да поразява мумиите със своята мълния която дойде от нищото. Пери не вярваше на очите си, тя дори за миг не даде команда на дракона си, а от друга страна дракона ѝ се биеше така сякаш беше на елитно ниво дракон. Накрая Аодис стовари цялата си мощ върху мумиите с атаките си и те просто станаха на прах. Накрая Пери видя червен кристал и го отчупи.

Аодис получи 100 опит, Пери получи 300 злато

Пери и Аодис навлязоха много навътре в пещерата, когато стигнаха до едни руини където беше пълно с гробници. Аодис веднага се усети и използва бълване на огън, което изгори всички саркофагове. Те си помислиха, че са празни, но изведнъж се чуха шумове и 2 мумии се показаха. Аодис ненавиждаше тези същества и веднага започна да стоварва яростта си върху тях, като използва мълнията си след това комбинира с бълване на огън. Пери беше изумена от всичко и не очакваше такива неща от дракона си. Мумиите се опитваха да наранят по някакъв начин Аодис, но той беше много ловък и не даваше да го докоснат, защитаваше се по всякакъв начин и това му помогна много. Аодис много бързо забеляза една грешка, която мумията до пусна и така той направи раздиране което буквално разсече мумията на две. От такива грешки се възползваше Аодис и това му допринасяше съвършенство в битките. Докато Аодис се отърваваше от едната мумия другата се опита да го атакува. Мумията замахна към Аодис, но той и за секунда не се поколеба, когато захапа ръката на мумията и я откъсна. След това с цялата си мощност порази мумията с мълния, а след това когато мумията се стовари на земята, Аодис с ненавиждане изпепели мумията с бълване на огън. Аодис и Пери излязоха от пещерата доволни, когато Аодис подаде един скъпоценен кристал на Пери в знак на победа и служене.

Аодис получи 100 опит, Пери получи 300 злато.

Каво доязди до хубавите пещери на кончо Вихрогончо. Те решиха да търсят за биене чудовища. На Каво на главата нещо скърцаше и кончо и Гондито се смяха, че май е луд. Каво се ядоса и ги заплаши с тупаник, те затуй млъкнаха. Отидоха навътре в пещерите, дето им стана тъмно като в кучи гъз, не че Каво някога е бил в кучи гъз. След като им стана тъмно, те малко трудно виждаха, освен Гондито дето извади фаровете и му засвяткаха очите. Скърцането стана бахти силното и изведнъж изскочиха две адски гнусни мумии и започнаха да скърцат на Каво на главата. Каво се ядоса и реши да играй шамарите по мумиите, ама Гондито го спря.
- Недей ве Каво, ще те разложат, виж ги кви са гадни. - не даваше Гондито и затва каза така.
- Ем добре Гонди, тогава ти атакувай по тях. Силово прехвърляне им напръй. - Каво започна да се кефи на макс, когато Гондито си праеше атаката и зе меча и зе и той да си прай атаката. Кончо доди и той и почна да фърля къчове по мумиите и така и тримата ги бухаха, докато мумиите не хвърлиха пак топа. Каво се закефи и кефенето стана още повече на макс, като намери яко драконче на яйце. Беше яйце на женски морски дракон. Каво го зе и си го сложи отдолу. Каво се качи на кончо, обиколи 30-40 пъти пещерата и си тръгна на гърба качен на кончо с новото яйце и Гондито, който ги следваще с литване и кацане и пак летене. То и злато зе Каво между другото.

Гондито зе 100 опит, Каво зе 300 злато и яйце на морски дракон.

Каво доязди до пещерите с якото си мило конче Вихрогонче, то и Гондито отиди с тях. Те видяха яко скърцане, което направо подлуди Каво който побесня и си го изкара и почна да си го размахва наляво надясно да търси мумии. Мумите додаха и Каво заигра тупаника с меча по тях. Гондито и то почна да са дъха и да издъхва отгоре им. После Каво ги счупи мумиите с як бой. Кончо фърляше къчове и те напрао са видяха в чудо ко да са прай. Гондито яко чаткаше мумиите ама и те му играха шамарите. Гондито са разциври и Каво изкара бухалката и му набуха тъпата глава. Гондито са опрай и влезе в кун фу режим и почна да чатка мумиите, които скърцаха зверски.
На Каво много му писна мумиите да му се праят на важни и каза на Гондито.
- Гонди атака, изпий им силите. - каза Каво.
Гондито почна да смучи мумиите и накрая ги засмука яко. Те паднаха и умряха, а скърцането спря и Каво са изкефи на макс. Той зе златото и каза на Гондито и кончо да побързат, че важна работа ги чака. Каво са качи на кончо обиколи 10-20 пъти и си тръгна.

Гондито зе 100 опит, а Каво зе 300 злато.

Каво доязди в яките пещери с Гондито на кончо Вихрогончо. Те започнаха да разглеждат хубавите пещери когато паднаха в едната. Каво чу пак яко скърцане от гадната пещера и започна да се ядосва.
- Гонди мумията иде сигурно. Приготви са да издъхнеш бързо и яко! - каза Каво ама точно тогаз пак додаха 2 мумии и скърцаха върху Каво.
Кончо са ядоса и започнаха къчовете по мумиите и по Каво. Каво са изнерви, че кончо го ритна и се закле да има тупаник като се приберат.
- Ари ве Гондолфо ти ко само гледаш ве калтак. - каза зверски Каво и Гондито побърза да са натъжи и да издъхне отгоре на мумиите.
- Хайде ве Гондолфо по-живо са бий иначе печката и пържолите та зоват.
Гондито много се натъжи и издъхна хубаво върху гадните мумии, после ги почна с шамари и накрая ги довърши като им смука и им зе силите.
Каво са изкефи на макс, щото скърцането свърши и щото зе хубаво злато докато кончо и Гондито фърляха къчове. Каво са качи на кончо и обиколи още 20-30 пъти пещерата и след туй са прибра, като по пътя скачаше по кончо да му е гадно.

Гондито зе 100 опит, а Каво зе 300 злато.

Каво доязди тъгъдък тъгъдък с кончо Вихрогончо, а Гондито подскачаше отзаде им. Те ибраха една яка пещера и влязоха вътре. Гондито зацвили и кончо му удари един шамар задето го имитира. Гондито са натъжи ама са ядоса и подпука кончо. Каво забеляза тупаника отзаде си и изкара бухалката, за са спрат, че да не ги почва той.
Гондито изказа.
- Каво мумии идат май. Чувам скърцане. - мило каза Гондито.
- То туй скърцане е в главата ти. - зверски каза кончо Вихрогончо.
Ей тва беше, Каво ей ся им игра шамарите. Докато ги чаткаше, нещо наистина заскърца и не беше счупените кокали на кончо Вихрогончо и Гондито. Бяха две мумии, които гледаха гадно и адски милия Каво. Каво са подплаши и щеше да са напикай, ама Гондито го спря.
- Гонди, пробвай да издъхнеш отгоре им. - адски каза Каво.
Гондито издъхна, ама тва не помогна щото те не щяха да горят. Гондито почна да връща отрова, а кончо дойде и хвърляше къчове. Изведнъж те напрайха нещо много яко. Кончо са качи на Гондито и от там са хвърли и игра някъв супер зверски къч на мумиите, че те чак са счупиха и умряха. Каво са изкефи на макс и помилва Гондито и кончо Вифрогончо. След тва зе златото на мумиите и излезе от пещерата, като са качи на кончо и обиколи малко около нея. Гондито ги последва и слънцето грееше, а птичките пееха.

Гондито зе 100 опит и атака Супер Зверски Къч, а Каво зе 300 злато.

Серена пристигна в пещерата, в която бе решила да ловува днес. Още на входа един необуздан, див кон се изпречи на пътя на момичето и Левиатан. Серена изкрещя от уплаха, внезапната поява на съществото я стресна.
- Левиатан, помощ!
Левиатан призова Анкалагон, а след това избълва огън. За съжаление това се оказа недостатъчно и конят скокна срещу Левиатан. Удари го в едната лапа достатъчно силно, че драконът падна. Серена се изненада как просто един кон може да причини такива щети. Анкалагон атакува, след което се изпари. Левиатан сетне стана и призова мълнията си. Най-после конят загина, а Серена можеше да продължи към вътрешността на пещерата. Начупи си златни сталактити и тъкмо се приготви да си тръгва, когато позната миризма на разлагаща се плът удари носа на момичето ѝ моментално ѝ се повдигна. Едва успя да се сдържи да не повърне.
- Левиатан, внимавай, мумия! - изкрещя Серена, а Левиатан призова мълнията си, която мигом покоси ужасяващата твар и я изпържи на място. Серена погледна лапата на дракона си, която се поду и си личеше, че го боли. Прибра сталактитите в кожената си торба и обяви.
- Не искам да чувам противоречия. Предния път си затворих очите, но сега непременно отиваме в лечебницата. Ще вървим пеша до там.

Левиатан получава 100 опит, но губи 250 кръв, а Серена получава 450 злато.

Дойдох с Марио в пещерите. Видяхме вълци и аз заповядах на Марио да ги убие.
- Направи си атаките Марио, хайде.
След малко те вече умряха, а аз събрах злато от пещерата, след това с Марио си тръгнахме.

Марио получи 60 опит, а аз получих 100 злато.

Евдемия и Сейбър навлязоха в една пещера. Евдемия се страхуваше от такива места, но издигането и в обществото нямаше да стане от самосебе си. Докато вървяха, те започнаха да чуват виене. Евдемия преглътна и тихо предупреди Сейбър. Виенето се увеличаваше с всяка изминала секунда и скоро вълците се оказаха пред жената.
- Добре, Сейбър! Използвай бълване на огън.
Сейбър започна да бълва огън срещу вълците, но те избегнаха атаката и. Евдемия реши да хвърля огнени топки срешу враговете, но те избягваха и нейните. Сейбър на своя глава направи Киселинната си атака. Един от вълците се просна мъртъв на земята. Другият се втурна срещу Евдемия, но тя го удари с водна топка. Вълкът изхвърча няколко метра назад, но съвсем скоро се нахвърли отново върху жената. Сейбър се намеси, използвайки отровата си. Тя покоси вълка и бавно навлезе в тялото му. Вълкът започна да се олюлява.
- Добре, Сейбър. Доволна съм. Довърши го с Киселинна атака.
Киселинната атака разяде вълка, който умря. Евдемия взе няколко сталактита и си тръгна.

Сейбър получава 60 опит, а Евдемия получава 100 злато.

Дойдохме с Марио в пещерите, харесахме си една и влязохме там. Излязоха два гущера, а аз заповядах на Марио да си ползва атаките. Той ги използва и след като гущерите умряха, аз си събрах злато и си тръгнахме.

Марио получи 80 опит, а аз получих 200 злато.

Долетяхме пред входа на една пещера. Стомахът ми се сви на топка, бях много притеснена. Влязохме в пещерата и започнахме да вървим по коридорите. Не чувах никакви звуци, което беше притеснително.
- Тук сигурно няма чудовища.
Тъкмо го изрекох и два гущера се появиха пред мен. Спрях на мястото си и се уплаших. Без да чака команда, Балтазар направи огненото си въже на единия гущер. Другият скочи с отворена уста срещу дракона ми, но Балтазар го видя и избегна атаката накосъм. Избълва огън срещу полумъртвия гущер и той падна мъртъв на земята. Сега ни оставаше само един.
- Раздери го! - извиках.
Огненият дракон се втурна срещу гущера, раздирайки корема му. На гущера почти нищо му нямаше, защото се движеше бързо. Наредих на дракона си да използва огнено въже, но гущерът избегна атаката. Ядосах се, Балтазар също. Отново го накарах да използва специалната си атака и много се зарадвах, когато този път успяхме. Балтазар избълва огън срещу гущера и той падна мъртъв. Намерих няколко сталактити и ги отчупих.

Балтазар получи 80 опит, а аз получих 200 злато.

Серена пристигна в пещерите, заедно с Левиатан. Тя отново въздъхна, тъй като беше планирала да не е сама докато ловува, но уви. Двамата навлязоха в пещерата, но се наложи да се върнат, тъй като чуха ужасно силно цвилене. Беше ясно, че див кон е застанал на входа на пещерата и се канеше да се впусне вътре. Това бе изключително опасно за момичето и дракона ѝ, тъй като ако ги удареше на такова тясно място с такава ужасна скорост, навярно щеше да ги убие на място.
Едва успяха да излязат навреме, за да избегнат атаката на коня. Това го разяри и той отново се впусна в див тръст срещу тях. Левиатан призова Анкалагон, който атакува и го рани, което накара съществото да забави скоростта и да прекъсне атака си. Докато конят се опитваше да се изправи от атаката на Анкалагон, една мумия се подаде с бавни, тромави стъпки из пещерата.
- Левиатан, използвай мълнията си. Имаме шанс да ги довършиш и двамата. Мумиите вече не са толкова труден противник за нас!
Драконът послуша Серена и призова мълнията си. Тя довърши и без това олюляващият се кон, както и тотално покоси мумията и я изпепели на място. Серена се втурна в пещерата, за да си начупи колкото можеше златни сталактити да носи, след което накара Левиатан да се запъти към работното ѝ място, защото закъсняваше.

Левиатан получава 100 опит, а Серена получава 450 злато.

Доведох го Марио в пещерите да изкараме малко злато. Срещнахме 2 гущера. Марио ги уби, а аз зех златото. После си тръгнахме.

Марио получи 80 опит, а аз получих 200 злато.

Каво доязди в яките пещера със своя мега як кончо Вихрогончо а Гондито ги следваше. Каво тъкмо са оплакваше как тряя да има да са тренира много докато набий Силия а кончо се нервеше че Каво мрънка, ама ко да кажи животното, нещеше тупаника да заиграй. Както си вървяха по едно време Гондито са спря и гледаше надалекото.
- Каво виж конченца. - яко и мило каза Гондито.
- Але верно конченца. - яко и мило каза Каво и погледнаха с кончо към тях. Те бяха две хубави кончета Каво си каза о тез сега ще ги зема за мене у нас вкъщи яко ще ни бъде. Конете обаче не бяха хубави, а бяха много диви и като видяха Каво тръгнаха кам него тъгадък тъгадък и да го убият. Каво са изплаши ама така, че да не видят Гондито и кончо Вихрогончо и си го изкара и почна да удря кончетата по главите. На тях не им хареса и са ядосаха много и зверски яко ритнаха по Каво ама той са дръпна и техния къч са провали.
- Хайде кончо Гонди давайте супер зверски къч! - яко и зеврски мило каза Каво, а те го напрайха кончо са качи на Гондито и са истреля към кончетата. Това обаче не стигна и те пак искаха да го бият Каво.
- Айде Гонди секси щит да не ма бият. - адски каза Каво и Гондито си напрай секси щита и къча на кончетата пак са провали яко. Тъкмо да са разплачат когато едното конче са сети нещо. Едното конче тръгна с къча към Кавчо, а другото чакаши. Гондито са измори от Секси щита и нямаше как да го напрай пак. Каво си го изкара пак и удари едното конче за да са провали къча, ама тогаз изведнъж другото метна един къч на Каво в главата и Каво падна яко на земята че и са удари завалията.
- Мале виж ко стана с Каво ко ще прайм сега. - тревожливо и тъжно каза кончо, а Гондито са разплака и почна да издъхва върху двете кончета. Кончо Вихрогончо са звероса и като стана тъй си напрай още веднъж супер зверския къч и така кончетата яко умряха и паднаха мъртви. Каво като чу това се сабуди и стана здрав и добър. Помилва си кончо и Гондито че го спасиха, след туй събра златото и са качи на кончо да обиколи конченцата, а след туй си тръгна качен на кончо Вихрогончо и Гондито.

Каво зе 600 злато, а Гондито зе 100 опит.