Пещерите

Могъщи зверове се крият из пещерите. Но колкото са могъщи чудовищата, толкова са и богати пещерите на злато. Всеки който успее да се пребори със зверовете ще се натъкне на прекрасна златна изненада. Тъй като пещерите са тесни, можете да срещате до 2 врага наведнъж.
Възможните врагове, които можете да срещнете са:
Див вълк (има 70 кръв) - 50 злато, 30 опит (среща се на всяко едно ниво)
Мутирал отровен зелен гущер (има 100 кръв) - 100 злато, 40 опит (среща се на всяко едно ниво)
Мумия (има 150 кръв) - 150 злато, 50 опит (среща се от 3-то ниво нагоре)
Див кон (има 250 кръв) - 200 злато, 70 опит (среща се от 5-то ниво нагоре)
Малък дракон (има 300 кръв) (да не се бърка с бебе дракон, тези задължително се убиват) - 500 злато, 100 опит (среща се от 7-мо ниво нагоре)
Див еднорог (има 400 кръв) - 700 злато, 200 опит (среща се от 10-то ниво нагоре)
Възрастен дракон (има 500 кръв) - 1000 злато, 300 опит (среща се от 15-то ниво нагоре)
Великия дракон Ласау (има 50 000 кръв) - Специално събитие, дава 15000 злато, 5000 опит и невероятната броня направена от драконова люспа (среща се от 20-то ниво нагоре)

Тъй като енергията ви не е безгранична, за да не изтощите напълно силите си, можете да се биете индивидуално в пещерите веднъж. Още веднъж можете да ги посетите заедно с други играчи, в ловна група, където максимално можете да срещнете брой врагове, двоен на броя участници в групата - 2ма могат да срещнат максимум 4 врага и т.н.

Серена също беше чувала слуховете, не че им вярваше де. Говори се, че някъде в многобройните пещери около Еритос се крият родителите ѝ, все още живи.
- Аулакирия, ела. Не се плаши, тук няма абсолютно нищо. - подканяше я Серена, докато претърсваха поредната пещера за някакви остатъци от злато. Точно на излизане обаче, пътят им бе препречен от див вълк, който се държеше като побеснял!
- Аулакирия, не позволявай да те ухапе! Използвай раздиране!
Драконът се хвърли срещу животното и остана изненадана, когато го уби с един удар. Зелена течност започна да блика от мъртвото тяло и се разтече по земята. В течността принцесата се огледа и забеляза златото, блестящо в съседната пещера. С Аулакирия бързо се запътиха на там, но пътят им отново бе препречен от съществото, причинило това на вълка.
- Гущер, Аулакирия, този е отровен! Не можеш да ползваш раздиране, опитай се да го изпепелиш!
Драконът отново послуша Серена и избълва една огнена топка. Гущерът обаче беше по-бърз и я избегна.
- Аулакирия, пак!
Отново се повтори същото.
- С огън няма да успеем явно, по дяволите, единственото оръжие, което аз имам е тази шибана факла и дори не знам как се използва. - вайкаше се Серена.
Гущерът скочи към Серена с разтворена челюст, готов да я захапе, но Аулакирия парира с тялото си, така той захапа нея!
- Аулакирия, НЕ! - изкрещя Серена, но вече бе късно, гущерът бе захапал дракона.
Това обаче даде преимущество на Аулакирия и тя успя да го разкъса с нокти, след което падна парализирана.
- Това е много лошо, бързо трябва да взема златото и да отидем да се погрижа за теб! Горкото ми драконче, аз съм виновна, трябваше аз да се бия!

Аулакирия получава 70 опит, но губи 90 кръв, а Серена получава 150 злато.

Серена изключително много се страхуваше да се върне отново на това ужасно място, но все пак и пари трябваха, заради което тя отново се понесе към пещерите.
- Аулакирия, този път няма да влизаме навътре, отиваме - убиваме някой вълк и се прибираме, ясно ли е?
- Добре, Господарке. - отвърна драконът.
Не им се наложи дълго да търсят, още след няколко минути срещу Серена изскочи див вълк с оголени зъби, готов да я разкъса!
- Аулакирия, сега! Използвай раздиране!
Аулакирия откликна, но животното избегна атаката ѝ. Беше доста предпазливо. Изглежда пазеше нещо.
- Аулакирия, спечели ми време, искам да проверя какво е това.
Аулакирия се опита да отвлече вниманието на вълка, но той беше фиксирал Серена. Очевидно нещото, което пазеше му бе по-ценно от грозящата смъртна опасност идваща от дракона, надвиснал над него.
- Но... това е... драконово яйце. На бял дракон, защо вълк би пазил драконово яйце? - Серена бе искрено изненадана от това, но реши. - Аулакирия, довърши го, той завърши мисията си. Този дракон е мой!
Аулакирия избълва огън срещу вълка и го изпепели, което даде време на Серена да натика яйцето в торбата си и да откърти една буца злато от пещерата. След това тя се качи на гърба на Аулакирия и отлетя към вкъщи.

Аулакирия получава 30 опит, а Серена получава 50 злато и яйце на бял дракон.

Силиа искаше да намери злато в тази пещера, тъй като нейното свършваше. С Хироенд навлязоха в една пещера и виенето на диви вълци започна да се увеличава.
- Не ме интересува, ти ще се биеш с този вълк! - каза Хироенд на господарката си.
- И как? Ти си тук, за да се биеш с него!
На Хироенд не му пукаше. Той даже искаше да си тръгне и да зареже Силиа в пещерите.
Не след дълго пред дракона и господарката му, се появи див вълк. Той ръмжеше срещу тях и Силиа леко се изплаши. Тя подкани Хироенд да използва Раздиране, но дракона отказваше да направи, каквото и да било. Силиа нямаше друг избор, освен да извади меча си и да се бие с вълка. След като го направи, дивото животно започна да ръмжи срещу нея още по-силно. Момичето нямаше голям избор и нападна вълка. Той избегна атаката ѝ и я захапа за ръката. Силиа изпусна меча си и изпищя от болка. Хироенд нямаше как да не се намеси. Той използва Раздиране, но вълкът го избегна лесно. Дивото животно се опита отново да нападне господарката на дракона, но Хироенд застана между тях и удари вълка.
Животното реши отново да нападне Силиа, но дракона използва бълването си на огън. Вълкът не можа да избегне тази атака и изгоря. Силиа намери малко злато на земята и го взе. След като излязоха от пещерата, Силиа искаше да се качи на гърба на Хироенд и да отлетят, но драконът ѝ отлетя сам.
- Гаден дракон! - крещеше Силиа, гледайки как драконът ѝ отлита в неизвестна посока.

Хироенд получава 30 опит, а Силиа получава 50 злато.

Напрежението между Силиа и Хироенд докато вървяха към пещерите, се увеличаваше. Нито един от двамата не искаше да говори на другия.
- Ако не работим като отбор, нищо няма да спечелим! - наруши тишината Силиа.
Хироенд въздъхна и обвини нея за ситуацията.
- Ама разбира се. - отвърна Силиа раздразнено. - Ако не съм виновна аз, просто не знам кой!
Тя се загледа в земята и видя нещо зелено, някаква течност. Тя даде знак на Хироенд да спре да върви.
- Какво има? - попита той.
- Погледни. Това е отрова, мисля.
Хироенд погледна зелената течност и потвърди казаното от господарката си. "Наблизо има гущер.", помисли си Силиа. Двамата продължиха да навлизат в пещерата, след което чуха някакъв странен рев.
- Дракон? - каза Хироенд.
Дали в пещерата имаше друг човек, освен Силиа? Или просто навлязоха толкова навътре, че стигнаха до драконите? Силиа преглътна тежко.
- Какво ще правим? - попита тя притеснена.
- Ще се приближим тихо. - отвърна драконът ѝ. - Извади си оръжието.
Силиа извади меча си и те продължиха напред. Не след дълго те станаха свидетели на жестока сцена - мутирал гущер бълваше отрова по яйце на черен дракон.
- Хироенд, използвай Огнено въже! Трябва да спасим това яйце! - заповяда Силиа.
Викът ѝ успя да привлече вниманието на гущера и той се обърна към тях.
- Моля те, Хироенд, разсей го, за да мога да се промъкна и да взема яйцето.
Хироенд пристъпи към гущера и започна да ръмжи срещу него. Гущерът обаче не изглеждаше да се е уплашил и застана готов за битка. В това време, Силиа тихо се промъкна зад гущера и грабна яйцето, но изведнъж чу силен рев. Моментално се обърна и видя, че мутиралият отровен гущер е захапал Хироенд. Тя веднага се втурна към тях и наръга гущера с меча си. Той освободи Хироенд от захапването, а огненият дракон веднага го разкъса с Раздиране.
На излизане от пещерите, Силиа видя какви са щетите върху дракона ѝ. Яйцето беше невредимо, въпреки отровата, която беше бълвана върху него, а Хироенд имаше рана по едно от крилата.

Хироенд получава 40 опит, но губи 60 кръв, а Силиа получава 100 злато и яйце на черен дракон.

Серена още се страхуваше като си спомнеше какво се случи предния път, когато дойде тук. Беше се зарекла да е за първи и последен път, но все пак и пари трябваха, затова тя се принуди отново да доведе Аулакирия на това ужасно място.
- Аулакирия, прости ми. Не исках отново да ни се налага да влизаме толкова навътре в пещерите, но разбери ме, правя го заради вас с Ноел. Все пак и пари трябват, няма как.
Не след дълго страховете ѝ отново се върнаха, навсякъде по пода имаше следи от зелена лепкава течност. Серена знаеше, че гущерът е наблизо.
- Господарке, виждам го! Мисля, че от тук мога да го уцеля с огън! - извика Аулакирия.
- Тогава давай! - окуражи я Серена.
Аулакирия избълва огън срещу нищо неподозиращия звяр, което го хвана неподготвен, но тези гущери са доста бързи и той успя да се скрие в близката дълбочина, която беше пълна с вода, тъй като скоро бе валяло.
- Всъщност Господарке, това е перфектно. Ако го ударя със светкавица там, ще се разпространи и ще удари доста силно!
- Аулакирия, виждам как скоро няма да имаш нужда от мен! Страхотна си, а сега ползвай светкавица!
Драконът насочи мисълта си към повърхността на езерото и скоро силен електричен заряд под формата на светкавица се разнесе из водите. Скоро след това тялото на гущера изплува, а Серена отчупи едно парче от пещерата, чийто сталактити бяха от чисто злато.

Аулакирия получава 40 опит, а Серена получава 100 злато.

Серена си спомни, че при вчерашното идване бе забелязала изоставено гнездо на черен дракон в същата пещера, но бе прекалено уплашена от гущера, за да предприеме нещо. Днес тя бе твърдо решена да се върне и да разгледа какво има в гнездото с надежда, че все още може да е останало поне едно непокътнато яйце.
С Аулакирия навлязоха в същата пещера, където откриха гнездото цялото в познатата лепкава зелена течност. Наистина, там имаше едно останало яйце, по което като по чудо нямаше отрова. Серена реши, че просто ще се промъкне, ще го грабне и ще си тръгнат, но гущерът изскочил пред нея осуети плановете ѝ.
Аулакирия се впусна да го раздере, което го нарани, но не сериозно, което само го озлоби още повече и той изплю отрова срещу дракона.
- О не! Не пак! - изкрещя Серена, държейки здраво яйцето в ръце.
- Не се тревожете Господарке, избегнах го на косъм.
Серена въздъхна от облекчение, но още бе рано за радост, гущерът беше там, озлобен и почти невредим. Аулакирия се сети за водата от вчера, затова го примами там със своята собствена отрова. Избълва я срещу него, а той, за да избегне отравянето, се втурна към водата. Драконът точно това чакаше, в момента в който той се потопи, използва светкавица, която отново се разпростря из цялата вода, тотално изпържвайки гущера.
Серена помоли Аулакирия да отчупи парче от златото в пещерата, докато тя носи яйцето и двете се отправиха обратно към вкъщи.

Аулакирия получава 40 опит, а Серена получава 100 злато и яйце на черен дракон.

Каво и Гондолфо дояздиха до пещерите. Каво говори:
- Сега Гонди, ще бием малко чудовища. Хайде Гонди, атакаааааааааааа! - крещеше Каво.
Каво обикаляше с кончо Вихрогончо, а на Гондито свят му се зави. После те влязоха в пещерата и там Каво видя един луд вълк. Вълка хукна да бяга и се хвърли върху кончо, но Каво избега. Сега беше ред на Гондито да докаже какъв силен и могъщ дракончо е станал.
- Хайде Гондолфчо, атакааааааааааааа! - каза Каво, но Гонди не помръдна, нещо му стана. Каво се зачуди какво става и скочи от коня бързо и се затича към Гондолфче. Коня видя това и тръгна и той към дракончо, а вълка седеше там и атакуваше бързо. Каво настигна кончо и се качи пак да язди. Гондито изглежда се опрай.
- Давай сега Гонди, атакааааааааа с огъъъъъъън! - извика му Каво. Когато Гондито чу това издъха огън срещу вълка, ама вълка влезе да плува малко и огъня го мина.
- Оф Гонди, по-силно атакааааааааааа! - пак каза Каво. Гондито се опита отново да издъхне, като този път успя. Каво се зарадва, но не за дълго, щото вълка оцеля пак.
- Еееееее, Гондолфчо, пак не става. - натъжи се Каво. Гондито като го видя тъжен, не искаше Каво да е тъжен, затова направи своята невероятно мощна и силна специална атака - силовото прехвърляне. Вълка стана слаб и Гондолфо го изяде. Каво като ги видя много се зарадва на макс и обикаляше с кончо Вихрогончо, като го яздеше. Когато Каво обикаляше, той видя малкото злато в една кесия на земята и каза.
- О Гонди, виж злато! - каза Каво и зе златото за вкъщи.
Каво и Гондито отлетяха към къщата на Каво.

Гондито зе 30 опит и 50 злато.

Пери и Марбъл навлязоха в една пещера. Те започнаха да навлизат навътре, когато пред тях се изправи мутирал гущер. Пери веднага даде команда на Марбъл:
- Използвай Водовъртеж!
Марбъл създаде Водовъртежа, но без особен успех. Гущерът се потопи в една дупка, пълна с вода и избегна атаката на морския дракон. Пери и драконът ѝ не се отказаха и Марбъл реши да избълва отровата си в тази дупка. Гущерът явно разбра какво ще се случи и излезе от дупката, в която се беше скрил и нападна. Отвори си устата да захапе Марбъл, но Марбъл използва Раздирането си и одраска леко гущера. Гущерът отново щеше да нападне Марбъл, но Марбъл избегна атаката му. След това той използва бълването си на огън и изгори само опашката на гущера. Зеленият мутант не се предаваше лесно. Той беше готов да направи всичко, за да победи тези двамата. Нахвърли се този път върху Пери, но Марбъл парира с тялото си и вместо това, гущерът захапа него.
- Марбъл, не! - извика Пери.
Марбъл бързо махна гущера от едната си лапа, след което използва Водовъртеж отново. Гущерът не успя да се скрие в дупката и Водовъртежа го отнесе. Морският дракон го забеляза и използва бълване на огън, което довърши отровния гущер.
Пери отчупи едно парче злато от един сталактит, но в едно гнездо забеляза някакво яйце. Приближи се и взе яйцето. След като излязоха от пещерата, Пери разбра, че яйцето е на черен дракон.

Марбъл получава 40 опит, но губи 40 кръв, а Пери получава 100 злато и яйце на черен дракон.

Каво доязди пак в пещерата с Гондолфо. Каво се радваше на Гондито колко силен и мощен дракончо е станал. Каво се качи на кончо Вихрогончо и влезе в пещерата, нали търсеше дракон булка на Гондито. Гондито каза.
- Ама Каво, аз не ща булка. - каза Гондито.
- Е ти какво Гонди, гей ли си? - пита Каво.
- Не бе Каво, просто не ща булка. За ко ми е.
- Тихо Гонди, Силия каза, че ще става кото аз кажа.
- Добре Каво. - натъжи се Гондито.
На Каво му стана тъпо, че Гондито плаче ама му трябваха дракончета, затуй влязоха в пещерата. Каво обиколи малко с кончо Вихрогончо, който се смя на Гондито който плака. Тогава те видяха яйцата на дракон.
- Какви са тези топки? - попита кончо Вихрогончо?
- Това не са топки, това са яйцата на дракона. Точно каквото търсехме. - каза Каво и тогава коня разбра.
Каво отиде и взе едно яйце, най-после стана както искаше. Каво се чудеше какво ще излезе, ама май беше женски син дракон.

Каво зе яйцето на син дракон.

Силиа и Хироенд навлязоха в една пещера. Тя много искаше да събере час по-скоро парите за обучението на Хироенд.
- Дано нямаме тежка битка. - молеше се Силиа.
Не след време се появи един див вълк. Той ръмжеше срещу Силиа и Хироенд.
- Хироенд използвай Огнено въже! - заповяда Силиа.
Хироенд завърза вълка във въжето си, но той още не беше мъртъв.
- Раздери го!
Хироенд се нахвърли върху вълка и го раздра. Вълкът беше мъртъв.
- И? Това ли беше? - попита Силиа.
Тя взе малко злато от един сталактит и продължиха напред. Не след дълго пред тях се появи мутирал гущер.
- Използвай бълване на огън! - нареди Силиа.
Хироенд избълва огъня си срещу гущера, но гущерът го избегна. Той отвори устата си, за да захапе Хироенд.
- Избегни го! - каза Силиа.
Хироенд беше научил вече номерата на това същество. Трябваше само да си отвори устата, за да разбере, че ще нападне. Остави гущера да се приближи, след което избегна атаката му. Силиа нареди да използва Огнено въже, но гущерът се измъкна бързо.
- Отново! - нареди Силиа.
Хироенд пак призова въжето, но без успех. Гущерът беше доста подвижен. Огненият дракон беше доста раздразнен от случващото се. Силиа не знаеше какво да използва. Заповяда му да избълва отрова навсякъде, където може. Хироенд го направи и очевидно това помогна, защото гущерът се спря, а по краката му имаше зелена течност. Силиа нареди на Хироенд да използва Огненото въже отново. Този път атаката имаше голям успех.
- Използвай бълване на огън, за да го довършиш! - нареди Силиа.
Хироенд избълва огън върху гущера и той падна мъртъв. Господарката му намери едно парче злато и го взе със себе си.

Хироенд получава 70 опит, а Силиа получава 150 злато.

Силиа и Хироенд навлязоха в една пещера. Хироенд изглеждаше доста разгневен и Силиа си нямаше представа защо се държи така.
- Не ти се идваше ли? - попита най-накрая тя.
- Не. - отвърна Хироенд. - Не знам какво става, но се чувствам адски раздразнен без причина.
Настроението му щеше още повече да се влоши, ако попаднеха на гущер. "Дано не е гущер. Битката, която се случи днес го изкара извън нерви...", мислеше си Силиа, докато гледаше загрижено дракона си. Не след дълго, те се натъкнаха на зловеща гледка - група гущери бълваха отрова и хапеха съвсем новородено драконче. Силиа извика, за да ги сплаши, но без особен успех. Повечето гущери се разбягаха, но само един остана.
- Отново проблеми! - каза раздразнено Хироенд и се втурна към гущера.
Той го раздра с ноктите си, но щетата, която Раздирането нанесе беше доста висока. Силиа забеляза това и заповяда на дракона си да използва бълване на отрова. Бълването беше успешно, но също нанесе повече щета върху гущера. "Какво става?", мислеше си Силиа.
- Избълвай огън! - нареди Силиа и се втренчи върху гущера.
Атаката също нанесе необичайно много щета. Силиа се замисли за миг. Атаките му бяха прекалено силни, по-силни от битката по-рано през деня. Най-накрая се сети - Хироенд беше научил нова атака. Очевидно беше пасивна, защото увеличаваше щетата.
- Използвай Огнено въже! - заповя Силиа.
Хироенд довърши мутиралия гущер с въжето си, а Силиа се приближи към дракончето. За нейно огромно съжаление, то беше мъртво. Тя нямаше какво да направи и взе парчето злато, което видя зад него.

Хироенд получава 40 опит и научава Гняв, а Силиа получава 100 злато.

Каво и Гондолфо дояздиха до пещерата. Каво доди тоз път малко дракончета да лови и да се бие за пари и злато ест. Гондито изведнъж каза:
- Каво, виж, гущерче. - каза Гондито.
Гущера беше голям и малък и доста отровен. Той нападна горкото Гонди, който още беше натъжен от сватбата с булката. Каво обикаляше около Гондолфо с кончо Вихрогончо и каза.
- Айде Гонди, атакаааааааааа.... Дращи гооооооооо. - каза Каво.
Гондито се натъжи пак и започна да дращи тъжно. Гущера обаче не му пукаше и пак нападна тоя път Каво, който с кончо избега от местопрестъплението и гущера се спря. Гондолфо се ядоса и издъхна върху гущера. Да ама на гущера много не му пукаше и пак искаше да хапи Каво.
- Гонди давай, твойта хубава атака изпиване на силите. - каза Каво ядосано, че гущера много иска да хапи.
Гондито напрай атаката и гущерчето умря. Каво се радваше и Гондито и кончо и те. Каво зе яйцето на морски мъжки дракон. Каво се качи на кончо Вихрогончо и Гондито ги зе и отлетяха.

Каво зе морски мъжки дракон и 100 злато, а Гондито зе 40 опит.

Серена и Анкалагон пристигнаха в пещерите. Серена се вълнуваше, защото най-после се откри път към по-дълбоките пещери. Тя навлезе смело в една от тях, следвана плътно от Анкалагон. Смелостта ѝ обаче не трая дълго. От вътрешността на пещерата се чуваха ужасяващи звуци, писъци и скрибуцания. Серена дори нямаше време да се изплаши, когато пред нея изскочи същество, цялото бинтовано и вонящо на разлагаща се плът.
- МУМИЯ! АНКАЛАГОН, ПОМОЩ! - уплашено изкрещя Серена.
Анкалагон се втурна и се опита да раздере мумията, но бинта, с който бе опасано чудовището бе прекалено дебел. Анкалагон опита с повторно раздиране, което имаше по-голям успех, но все пак не достатъчен.
Съществото обърна погледа си към дракона. Удари го с ужасната си, разлагаща се ръка и мястото, където удари също започна да се разлага.
- Анкалагон, НЕ! ОТДРЪПНИ СЕ, БЪРЗО! - отново извика Серена. Анкалагон отлетя няколко метра назад.
Драконът пробва да бълва огън, което подпали бинтовете, но мумията беше покрита с някаква лепкава слуз, вероятно от разложената плът, която потуши огъня. Тогава Анкалагон пробва с отрова, но каква ли полза от отрова върху нещо, което очевидно не е живо?
- Анкалагон, пробвай със специалната си атака! - подсети го Серена.
Драконът използва силовото си прехвърляне, което изглежда даде доста добър резултат. Анкалагон почувства ярост, явно с изпиването на силите на мумията е получил и чувствата ѝ, а тези чувства са били на гняв. Очевидно искаше да си отмъсти на някого. Анкалагон игнорира чувствата и отново избълва огъня си. Останала без сили, мумията вече нямаше как да се бори и изгоря.
Серена забеляза, че мумията бе пазила нещо. Беше прекрасно яйце на червен дракон.
- Е, вече си имаш нов собственик. - усмихна се Серена и прибра яйцето, след което се качи на гърба на Анкалагон и отлетя към вкъщи да го излюпи.

Анкалагон получава 50 опит, но губи 100 кръв, а Серена получава 150 злато и яйце на червен дракон.

Силиа и Хироенд влязоха в една пещера. Огненият дракон забеляза пътека, която никога до сега не беше забелязвал. Той я посочи на Силиа и двамата поеха по пътечката. Не вървяха още дълго, когато чуха ужасни звуци. Силиа извади меча си, а пред нея и дракона ѝ излезе мумия.
- МУМИЯ! - изкрещя Силиа и отстъпи малко назад.
Бинтованото създание издаваше отвратителни звуци, които дразнеха адски много Силиа.
- Хироенд, раздери я! - нареди момичето.
Хироенд се приближи към мумията и я раздра, но бинтовете парираха атаката му. Мумията го докосна по едната лапа, а Хироенд се отдалечи. Отначало нищо не усети, затова помисли, че мумията нищо не може да му направи, но Силиа забеляза, че люспите по лапата му се разлагат.
- Внимавай! Може да разложе плътта ти! Хироенд, избълвай огъня си!
Хироенд избълва огън срещу мумията и изгори голяма част от бинтовете. Ужасна миризма на разлагаща се плът изпълни въздуха и Силиа имаше чувството, че всеки момент ще повърне. От местата, по които нямаше бинтове, течеше някаква слуз. "Отврат! Колкото повече гледам, толкова повече имам чувството, че ще повърна!", мислеше си Силиа, запушвайки носа си. Мумията взе в ръце малко от тази слуз и я хвърли по Хироенд. Люспите по шията му също започнаха да се разлагат.
- НЕ! - изкрещя Силиа. - Хироенд използвай Огненото въже!
Силиа беше отчаяна вече. Не се беше сблъсквала с такъв враг досега. Огненото въже успешно хвана мумията и ѝ нанесе доста щета. Миризмите на разлагаща се плът и обгорена разлагаща се плът се сляха и създадоха една още по-отвратителна миризма. Силиа не можа да се сдържи и повърна.
- Хироенд, избълвай отрова!
Хироенд избълва отрова в коремната област на мумията, разлагайки още повече вътрешностите ѝ. Силиа забеляза нещо зад мумията. Приличаше на саркофаг, а в саркофага сякаш зърна яйце на дракон.
- Хироенд, довърши я с Огненото въже! - нареди Силиа, гледайки как мумията умира.
След това тя се приближи към саркофага и вътре завари една златна буца, която прибра в роклята си и едно яйце на лилав дракон. Тя и Хироенд излязоха от пещерите и се запътиха към лечебницата.

Хироенд получава 50 опит, но губи 140 кръв, а Силиа получава 150 злато и яйце на лилав дракон.

Серена долетя на гърба на Анкалагон в пещерите.
- Хич не искам да влизаме там отново, но нямам избор. Трябва ми злато. - Серена бе доста притеснена, заради това, което стана миналия път, но имаше нужда от пари, защото ако сега платеше уроците, щеше да остане почти без нищо.
Серена и Анкалагон навлязоха в пещерата, когато отново чуха смразяващите кръвта звуци.
- Господарке, успокойте се. Още не я виждаме, значи е далеч. - опита се да я успокои драконът ѝ.
Тази пещера бе малко особена. Колкото по-навътре влизаха, толкова по-тесни ставаха коридорите. Отдавна бе станало болезнено трудно за Анкалагон да се движи в пещерата, а в един момент даже стана невъзможно даже. Наложи се да останат там и да чакат мумията да достигне до тях.
Докато чакаха, Серена забеляза малка пукнатина, сякаш стената беше изтъняла на това място. Съвсем леко я побутна с ръка и всичко около нея и Анкалагон се срути. Пред тях се разкри стара погребална зала, може би на хиляди години. Имаше доста злато, а в средата бе саркофагът, от който се чуваха ужасните звуци.
- За да вземем златото, трябва да го отворя и да победим мумията. Няма друг начин, за това щом го отворя, бъди готов за битка. - Съобщи Серена и се приближи до позлатената врата на саркофага. Щом я отвори, моментално се скри зад една голяма позлатена статуя на котка. Чудовището излезе от гробницата си, а Анкалагон моментално се хвърли с изпиване на силите, помнейки какво се случи предния път. Това помогна до голяма степен, защото мумията започна да се олюлява, но не падна напълно. Тогава Анкалагон избълва огъня си, но разбира се дебелият бинт и разлагащата се плът на чудовището не позволиха това да даде особен резултат.
- Не се предавай, Анкалагон! Гори го докато не стане на пепел! - крещеше Серена иззад статуята.
Анкалагон направи точно това. Не спря да ползва огъня си, докато съществото не се изпепели тотално. Чак когато бе сигурна, че е мъртво, Серена си позволи да излезе от скривалището си.
- Е, сега вече можем да вземем златото и да си ходим, че работа ме чака, за съжаление. - съобщи Серена, и след като натовари колкото злато можеше да носи, се качи на гърба на дракона си и отлетя към работното си място.

Анкалагон получава 50 опит, а Серена получава 150 злато.

Каво доязди до пещерите със своя прекрасен кончо Вихрогончо. И Гондито и то дойде. Каво седна тука пред пещерата, ама един вълк го бутна и Каво стана и се качи на кончо и започна да обикаля по вълка. Гондито се смя, че Каво е паднал, ама спря да се смее като Каво му заши един.
- Айде Гонди, атакаааааааааа. - каза Каво.
Гондито атакува с дращене, ама вълка избега.
- Гонди, почни да издъхваш! - ядосано каза Каво.
Гондито започна да се дъха и накрая издъхна, ама и тва не помогна.
- Аре ве, юрдек заспал, бий са! - каза Каво и Гондито се натъжи, но почна да се бие и вълка се уплаши и умря. Каво зе златото и се качи на кончо и си тръгнаха.

Каво зе 50 злато, а Гондито зе 30 опит.

Пери навлезе дълбоко в пещерата, когато пред тях изкочиха два зелени гущера.
- Ето Марбъл, твоята закуска - каза весело Пери.
- Добре господарке давай с командите или сам да се бия както ми харесва - каза самоуверено Марбъл.
- Няма такива! Само аз казвам кога да нападаш. За да не седиш в болницата по цял ден ще слушаш мене!
Гущерите много бързо започнаха да нападат с тяхната отровна захапка.
- Добре Марбъл изчакай удобния момент за атака.
Беше ясно, че когато двата гущера нападат единия ще нападне отзад и това изигра лош номер на гущерите.
- Идеално. - каза Пери.
- Сега използвай водовъртеж.
Марбъл повлече и двата гушера с вотовъртежа си и това нанесе сериозна щета върху гущерите.
- Сега Марбъл използвай два пъти раздиране.
Докато гущерите падаха от водовъртежа който ги изтреля нагоре, Марбъл имаше достатъчно време да нападне с раздиране и двата гущера, но от друга страна единия гушер се възползва от раздирането на дракона и го ухапа със своето отровно хапане.
- Дръж се Марбъл малко остана.
- Сега използвай повторно водовъртеж.
Марбъл с лекота изпрати отново гущерите да се въртят във водовъртежа и това ги разкъса.
Битката беше много тежка за Марбъл затова след победата той падна изтощен.
- Спокойно. - каза Пери.
- Излизаме като победители от тук Марбъл, а сега да те заведем в болницата.

Марбъл получава 80 опит, но губи 60 кръв, а Пери получава 200 злато и яйце на лилав дракон.

Силиа и Хироенд навлязоха в пещерите. На каквото и да попаднеха, златото което щяха да вземат, щеше да бъде достатъчно Силиа да си купи животно. Докато навлизаха в един коридор, Силиа и Хироенд усетиха миризмата на разлагаща се плът.
- Този път трябва да внимаваме! - каза тихо Силиа.
Хироенд знаеше какво се случи предния път, затова трябваше да внимава много. Трябваше да действа бързо, за да не може мумията да хвърли разлагащата си плът по него. Докато мислеха план за действие, мумията вече ги настигаше. Силиа я зърна и изкрещя, а Хироенд отлетя малко назад.
- Трябва да използваш Гняв, за да увеличим щетата на атаките ти.
Хироенд не знаеше дали ще помогне, тъй като в момента не беше гневен, но успя да се разгневи. Отдъхна си, че може да я използва.
- Трябва да разкъсаме бинтовете и тогава да използваме атаките си. Хироенд, раздери я! - нареди Силиа.
Хироенд бързо нанесе едно раздиране, което скъса бинтовете на отвратителното създание. Не нанесе никаква щета, но поне можеха да я изгорят. Миризмата отново навлезе в носа на Силиа, но този път не ѝ се гадеше от нея. Момичето нареди на дракона си да избълва огън върху мумията. Хироенд го направи и това имаше доста голям успех. Силиа го подкани да избълва отрова, за да разяде вътрешностите на мумията. Преди да го направи, мумията държеше в ръцете си малко от плътта си.
- Хироенд, внимавай! - изкрещя Силиа.
Мумията хвърли разлагащата си плът по дракона, но той успя да я избегне на косъм. Силиа си отдъхна и нареди на дракона си да избълва отрова. Хироенд този път успя и тя бавно започна да разлага бинтовете, и вече разлагащата се плът на мумията. Мумията стана още по-бавна, но не се отказа. Силиа нареди на Хироенд да я хване в Огненото въже. Въжетата от огън се омотаха около мумията и я обгориха цялата. Само по главата на мумията останаха бинтове. Мумията не можеше вече да се движи.
- Хироенд, довърши я с огъня си! - нареди Силиа.
Хироенд избълва огън срещу мумията, което я довърши. Силиа намери малко злато в една ваза зад мумията и го взе.

Хироенд получава 50 опит, а Силиа получава 150 злато.

Конър и Горан влязоха в една оещера, злато да търсят. Чуваха се някакви ръмженета и Горан малко са упалши.
- Аяе Горане, къв дракон си ти бе? От вдни звуцк те е страх.
Гиран малко са натъжи, ама знайше че Конър е прав и рвшида се стегне. След малко те видяха два вълка. Един вилк се приблици до Конър и щеше да го охапе, ама Конър го ъдари с брадвара си. Вълчето отстъпи назад, ама Горан се нахяърли на вълцуте. Той одраска единия ама не му напрай почти нищо. Конър ср нахвърли върху единия вълк пал с брадвата си. Удари го в главата, и на вълка нещо му стана. Горан хвърли малко отровоа върху вълка срещъ който се буйще Конър. После го одраска и го умартви. Другия вълк остана
- Гиране пилзвах Хипнозата. Да видидм ко може да напрай таз атака твойта.
Горан хвана в Хипнозата вълка и го накара да си захапу лапуте. Вълка почти се самоузяде, ама не унря напълно.
- ай ве Горане, хвърли му още огън, после ги йзяш.
Горан хвърли огъня си върху вълчеъо и после го изяде. Те намериха малко злато и го зеха

Горан получи 60 опиъ, а Конър получк 100 злато.

Хироенд кацна до една пещера. Той все още се чудеше какъв е планът на господарката му. Те влязоха в една пещера и Силиа се молеше да попаднат на мумия, за да може да спечели повече злато. Отправиха се по коридора, в който преди дни се биха с една мумия и се ослушваха за скрибуцания. Вместо това, доловиха ръмжене. "Вълци...", мислеше си Силиа супер разочарована. Приближиха се още малко и видяха вълка. Той веднага се нахвърли върху момичето, но тя парира атаката му с меча си. Хироенд веднага се намеси и удари вълка и той отлетя няколко метра назад. Драконът чакаше команда и Силиа заповяда да го изпепели. Хироенд избълва огъня си срещу вълка, но той го избегна.
- Давай Хироенд! Използвай Огненото въже! - нареди Силиа.
Огненото въже се избягваше доста трудно. Драконът веднага омота вълка във въжето и го затегна, което доведе до неговата смърт. Силиа намери един златен сталактит и го отчупи и продължи напред заедно с Хироенд. Не след дълго доловиха скрибуцанията, които Силиа искаше да доловят. "Чудесно.", мислеше си тя. В края на коридора, тя зърна мумията и веднага нареди на Хироенд:
- Изгори я!
Огненият дракон започна да бълва огън по мумията. Избълва го няколко пъти, напълно изпепелявайки бинтовете на създанието. Силиа веднага нареди на дракона си да използва Огненото въже. Това нанесе някаква щета на мумията, но тя не се предаде. Тъкмо беше събрала разлагащата си плът в ръка, когато Силиа нададе нова команда:
- Отново използвай въжето!
Хироенд за пореден път хвана мумията във въжето си и го затегна. Това изпепели напълно гнусното създание. Силиа зърна една буца злато, но се спъна в камък и падна в една кална локва. Взе буцата и като излязоха от пещерата, беше ужасена:
- По дяволите! Цялата съм покрита в кал!
Тя се качи на Хироенд и му нареди да отлети към лагера на драконоубийците.

Хироенд получава 80 опит, а Силиа получава 200 злато.

Серена и Анкалагон долетяха до пещерите.
- Но защо дойдохме тук? Нямаше ли да се прибираме? - учуди се Анкалагон.
- Ще се приберем, но както казах, аз имам нужда от злато, а ти от опит в битка. Уроците са добър източник на опит, но трябва да сме подготвени за реални ситуации.
Анкалагон кимна и последва Серена в пещерата. На входа те видяха вече отдавна познатата лепкава зелена течност.
- Гущера е някъде наблизо. Анкалагон, няма да ни навреди да сме предпазливи. - докато успя да изрече тези думи, два гущера вече бяха изскочили пред Анкалагон. Тогава той направи нещо много странно. Както бе доста далеч от гущерите, изведнъж литна, раздра ги и се върна отново на безопасното разстояние, на което беше преди.
- Уау. Какво беше това? Как го направи? - удивено гледаше Серена. Тя оприличи атаката като тази на граблива птица или харпия. Харпиите бяха отдавна изчезнал вид чудовища, за които се твърдеше, че нападат изневиделица, а после изчезват.
- Нямам си и на идея. Изведнъж почувствах тялото си много леко и осъзнах, че мога да го направя.
Но Анкалагон нямаше време за приказки. Гущерите засъскаха срещу него и започнаха да се приближават. За влечуги хич не бяха толкова бавни.
- Ще им изпия силите, иначе няма да имам шанс. - съобщи Анкалагон и използва специалната си атака. Гущерите паднаха мъртви, а Серена се зае с отчупването на златен сталактит от пещерата. Поне това беше страхотно, всички пещери тук бяха покрити със злато отвътре.
- Анкалагон, нека измислим име на новата ти аката. Напомня ми на харпиите, а харпия на староеритоски е "дирая". Искаш ли да я кръстим така?
Анкалагон кимна с глава, драконите винаги обичаха, когато някой говореше и използваше техния език. Серена се качи на гърба му и отлетя най-после към вкъщи.

Анкалагон получава 80 опит и научава "Дирая", а Серена получава 200 злато.

Каво доязди в пещерите да търси дракончета, че все пак Гондито като беше изгубил булката, тва не значеше, че няма да му се намери нова.
- Айде Гонди, сега да ти намерим една хубава млада нова булка. - каза Каво. Гондито като чу се натъжи.
- Ама Каво, аз не искам булка. - каза Гондито.
- Ти може да не искаш, ама аз искам дракончета, тъй че ще ти намерим, стига си ми се прайл ве, Гондолфо. - зверски му каза Каво и почнаха да търсят. Намериха едно гнездо, ама там до гнездото имаше вълк.
- Оф Гондолфо, за сичко ли аз тряя да мисля, бий са малко. - Каво се ядоса.
Гондито започна да дращи вълка, ама на него не му стана нищо. Вълка искаше да ухапе Гондито, ама Каво с меча го удари и не се получи.
- Аре Гонди, атакаааааа. Издъхни отгоре му. - каза Каво.
Гондито започна да се дъха и накрая издъхна върху вълка, който издъхна ама по другия начин. Каво се зарадва и зе яйчицето на новата огнена булка.
- Айде Гонди виж ква жена ти намерих, напрао огън момиче. - яко се изсмя Каво.
Каво се качи на кончо и започна да обикаля около булката, а после я зе и отлетяха към къщи.

Гондито зе 30 опит, а Каво зе яйце на огнен дракон и 50 злато.

Силиа и Мелинда навлязоха в една пещера. Силиа показа пътеката, по която няколко пъти вървяха с Хироенд и азур дракона пое по нея. Не трябваше да вървят дълго, за да чуят скрибуцащите звуци. Пред тях се изправи една мумия, която вече държеше разлагаща се плът в ръка.
- Мелинда, внимавай! Тази плът може да ти нанесе много щети! - извика Силиа.
Мелинда стоеше нащрек, но мумията все пак я уцели с плътта си. Крилото на азур дракона започна бързо да се разлага.
- Не отново! - каза Силиа и нареди на Мелинда да използва отровата си.
Отровата разяде каквото можеше от бинтовете, но не беше достатъчно. Мумията отново държеше плът в ръка. "Какво става? Тази е доста по-бърза от сегашните.", помисли Силиа, наблюдавайки мумията. Отвратителното създание отново изхвърли разлагащата се плът по Мелинда, уцелвайки другото ѝ крило. Силиа се ядоса. Тя трябваше да помогне по някакъв начин на Мелинда и реши да нападне мумията.
- Господарке, недейте! Ако ви уцели, кожата Ви ще се разяде!
Мелинда бързо се втурна към мумията и я раздра. Беше достигнала до плътта и тя започна да разяжда лапата ѝ. Силиа нареди на дракона да бълва отрова около мумията, докато заформи кръг. Мумията нямаше къде да мърда.
- Сега Мелинда, избълвай огън срещу нея! - нареди Силиа.
Мелинда успешно избълва огън, но мумията не беше мъртва. За разлика от Хироенд, който е огнен дракон и добър с огъня, Мелинда беше по-добра с отровата и Силиа най-после се досети за това.
- Мелинда, трябва да бълваш отрова върху мумията. - нареди Силиа.
Мелинда бълваше отрова, което разяде и без това разлагащите се вътрешности на това създание. След това Силиа нареди на Мелинда да използва Миазма, за да се приключи всичко. Миазмата придоби форма на дракон и уби мумията.

Мелинда получава 50 опит, но губи 240 кръв, а Силиа получава 150 злато.

Серена пристигна при пещерите, заедно с Анкалагон. Беше си починала от снощи, но въпреки това не искаше да се претоварва много и то още преди работа. Серена реши този път да не влизат много навътре. Анкалагон реши да върви пред момичето, в случай че се появи опасност.
- Няма нужда да го правиш, Анкалагон. Тук е съвсем началото на пещерите. Друго освен вълци едва ли ще срещнем. - точно като изрече това отнякъде се чу вълчи вой. - А като говорим за вълци...
Два вълка изскочиха пред Анкалагон, но когато той понечи да ги раздере, те се дръпнаха и избягаха. Докато бягаха, постоянно се обръщаха назад. На Серена ѝ хрумна нещо.
- Притесняват се да не ги проследи някой. Явно пазят нещо ценно! Анкалагон, след тях! - Серена се качи на гърба на дракона си и полетя. От въздуха вълците дори нямаше да видят, че биват следени. Летенето ги отведе до началото на една от пещерите. Студен полъх излизаше от входа на пещерата, а когато пристъпи вътре, Серена моментално започна да трепери от студ. В сърцевината на пещерата се видя и източникът на ледения полъх, едно отдавна кристализирано яйце на син дракон.
- Аз ще го взема, ти се оглеждай за вълците. - нареди Серена и Анкалагон застана зад гърба ѝ. Разбира се, в този момент вълците изскочиха срещу него, но той ги удари с крилото си и те се върнаха назад. Анкалагон избълва огън, за да ги сплаши, но очевидно не виждаха дракон за пръв път, защото знаеха как да избегнат атаката, дори и в тясната пещера. Анкалагон реши да използва специалната си атака силово прехвърляне, тъй като не изискваше място, за да се направи, което я правеше доста подходяща при битки в такива тесни помещения. Не след дълго той почувства прилив на енергия, идваща от жизнените сили на вълците, които паднаха мъртви на земята.
- Браво, Анкалагон. Дори нямаше нужда да ти казвам какво да правиш. Но то е нормално, коя съм аз, че да уча дракон как да се бие? - усмихна се Серена и след като прибра яйцето в торбата си, си отчупи един златен сталактит. След това тя се качи на гърба на дракона си и отлетя.

Анкалагон получава 60 опит, а Серена получава 100 злато и яйце на син дракон.