Имението на Лейди Андромеда Годсгрейс

Вид: Малко имение
Крепостни стени: Няма
Защита: Слаба

Главен дракон
Вид: Златен дракон
Име: Камаел
Пол: Женски
Сила: 13
Защита: 14
Бързина: 11
Точност: 12
Разстояние на огъня: 12 м.
Кръв: 600

Ниво: 6
Опит: 140
Злато: 4 900

Умения на дракона:
Да лети - 1 урок
Да плува - 1 урок
Да се бие - 1 урок

Атаки на дракона:
Раздиране - 35 щета
Бълване на огън - 50 щета
Бълване на отрова - 40 щета
Златна корона - 155 щета

Вид: Огнен дракон
Име: Балтазар
Пол: Мъжки

Атаки на дракона:
Огнено въже - 95 щета

Лутането ме заведе в някакъв квартал. Намерих достатъчно голямо място и си построих къща. След като свърших, запалих огън. Извадих яйцето от торбата и го хвърлих в огъня. След минута-две, от там излезе прекрасен малък дракон. Порастна за секунди и аз се натъжих. Дадох му името Балтазар, но явно не му хареса, тъй като изрева срещу мен и се отдалечи.

Прибрахме се с Балтазат супер изморени. Днес беше тежък ден, както за мен, така и за него. Влязох в къщата си, за да си приготвя нещо за ядене. Питах се какви ли хора живеят наоколо, но сигурно щях да се запозная с тях утре.

Каво доязди с кончо Вихрогончо в къщата на тъз новата. Искаше да са запознае, затва Гондито ѝ чукаше във вратата.

Чух силното чукане по вратата. Не очаквах никого, затова се зачудих кой може да е. Отворих вратата и на прага си видях непознат човек.
- С какво мога да Ви помогна, господине? - попитах с усмивка на лице.

Каво са зачуди за ко на тъз и стърчат крила отзаде.
- Хай, аз съм Каво. Ти ква си и що ти стърчат крила отзаде? - любопитно каза Каво.

Учудих се какви ги бръщолеви господина пред мен.
- Не мислите ли, че е ужасно да се подигравате така? - раздразнено попитах. - Нямам крила! Бяха ми отнети. Аз съм Андромеда Годсгрейс.

- Аха, аз съм Каво. Ем стори ми са че имаш, не са подигравам. Ама как са ти отнети, значи си имала. Как тъй. - изненадващо каза Каво.

- Еми аз бях ангел, който отговаряше за душите в отвъдното. Един ден дойде мъж с много чиста душа, беше и много красив. Влюбих се, а нямах право. Помогнах му да се върне в света на живите и Бог разбра. Изгониха ме от Рая. Отнеха ми крилата и повечето сили. Наказаха ме да живея безсмъртния си живот в света на хората. Това е на кратко моята история. - отвърнах и носталгия ме обзе.

- Ма чакай малко, вий нали нямате пол. Как тъй. - интересно каза Каво.

- Как да нямаме пол? Имаме много ясно. - отвърнах.

- Е как ма? - Каво са зачуди. Ангел каза че си. Ангелите пол нямат. - Каво много са зачуди на таз/тоз.

- Ангелите имат пол, как да нямаме. На мъж ли Ви приличам случайно? - взех да се нервирам.

- Е аз де да знам ти нещо може да лъжиш. - зверски каза Каво.
- Се пак кат си ангел ко прайш тука. - интересно попита Каво.

"Тоя малоумен ли е?", запитах се.
- Казах Ви по-рано. Изгониха ме от Рая и сега трябва да живея тук. Преди обикалях кралство след кралство, но вече реших да спра и да се устроя. - усмихнах се.

- А що та изгониха. - интересуващо попита Каво.

"Сериозно ли?", запитах се.
- Защото се влюбих в един мъж и му помогнах да се върне в света на живите. Това също Ви го казах. - усмихнах се фалшиво.

- Ааа може, да. Ми добре, ай аз ще ходя, другите са яки виж ги, само внимавай че имате курва в квартала нз, може да краде, не съм сигурен, доста е странна. - предупредително каза Каво и се качи на кончо да обиколи около тоз/тъз и да си ходи, че кое време стана.

Изпратих тая странна птица и се върнах в къщата си. Легнах на твърдото легло, защото нямах пари за по-хубаво и се молех да заспя. Утре ме чакаше дълъг ден.

Събудих се и осъзнах, че е следобед. До толкова късно ли спах? Станах от леглото и се облякох. Излязох навън и видях Балтазар, който ядеше някакво животно. Приближих се до него, а той започна да ръмжи.
- Няма да ти взема дивеча. - казах и се усмихнах. - Изяж го и отиваме да отдадеш почит на бога си.
- Добре. - отвърна ми.
Изяде животното и се качих на гърба му. Започнахме да летим на юг.

С Балтазар кацнахме на двора. Влязох веднага да се изкъпя, защото миришех ужасно. Напълних коритото си с благоуханни масла, които премахнаха миризмата от тялото ми. Излязох от коритото и изпрах роклята си. Облякох си друга и излязох на двора. Качих се на гърба на Балтазар и го помолих да лети към пещерите.

Събудих се и си приготвих закуска. След като свърших, излязох навън да видя Балтазар. Той си лежеше тихо на двора.
- Хайде, Балтазар! Отиваме на работа. - казах.
Качих се на гърба на дракона ми и отлетяхме.

Прибрахме се и веднага влязох да се изкъпя. Вонята беше ужасна. Облякох си нова рокля и излязох навън.
- Балтазар, имаме 1 050 злато. - казах.
- И какво?
- Трябва ни още злато за уроците ти. Искаш ли да отидем в лагера на драконоубийците? - молех се да каже "не", защото ме беше страх.
- Добре. - отвърна, а в очите ми се изписа страх.
Качих се на гърба му и отлетяхме към лагера на драконоубийците.

След като си взех дълъг душ, за да разкарам вонята от себе си, реших да поизляза и да си поговоря с Балтазар. Започнахме да си говорим за някакви неща...

Отидох до къщата на тъз. Трябваше да се извиня. Каво ме накара да го напрая, аз ся установих че не ми е виновна.

» Андромеда Годсгрейс
» Имението на Лейди Евдемия Блъдмаер
» Имението на Лейди Катрин Таргариен
» Имението на Каво
» Имението на Лорд Конър