Магазин за дракони

В магазина имаше безброй драконови яйца с различни цветове и окраски. Всяко едно струваше 100 злато.

Бял Дракон

Червен Дракон

Черен Дракон

Морски Дракон

Син Дракон

Огнен Дракон

Лилав Дракон

Характеристики на драконите:
Сила:3
Защита:4
Бързина:1
Точност:2
Разстояние на огъня:3 м.

Серена бавно открехна вратата на магазин и ахна от прелестта, която я посрещна. Целият магазин блестеше, тъй като слънцето се отразяваше в красивите черупки на драконовите яйца. Моментът и на блаженство обаче приключи, когато чу гласът на продавача.
- Ей ти, махай се, нямам нищо за теб. Проклети дрипави просяци!
- Как смеете? Аз съм дошла да си купя дракон! - тросна му се Серена.
- Да бе, с тези дрипи? Ако планираш да откраднеш някое от яйцата, трябва да те уведомя, че имам сериозна охрана!
- Не планирам да крада нищо, ето, тези 100 жълтици достатъчно доказателство за сериозните ми намерения ли са?
- А, ама... така кажете, де! Какъв дракон желаете?
На Серена този нов, по-мек тон на продавача доста повече ѝ хареса.
- Искам яйце на лилав, женски дракон. Ще се казва Аулакирия.
- Заповядайте, благодаря за златото.
Серена взе яйцето и излезе от магазина.

Силиа видя една табела пред един магазин, на която пишеше "Дракон". Реши да влезе вътре.
- Какво по дяволите правиш тук? Не докосвай нито едно от яйцата! - изкрещя продавачът на Силиа.
- Но... Аз искам да си купя дракон. - отвърна Силиа.
- Никакъв дракон няма да купуваш! Не продаваме дракони на ненормалници!
- Аз не съм луда! Ще ви дам златото... - отвърна Силиа и извади кесия със 100 злато.
- Избери си едно от яйцата и да не съм те видял повече!
Силиа взе яйце на огнен, мъжки дракон и излезе отвратена от отношението на продавача.

В една сутрин Пери се събуди с намерението да търси сила.Тя обикаляше с часове докато търсеше това което искаше накрая се спря пред един чуден магазин с злокобно влияние отвън.Тя реши да влезе вътре и да разпита.
- Добър ден.
- Добър да е млада госпожо с какво мога да ви помогна?
- Търся силата която може да задоволи моето отмъщение.
- Аз мога само да ви предложа яйца на дракони.
Тя разгледа из витрините и видя всякакви видове яйца но имаше едно което тя мислеше че то я вика.
- Искам това яйце което има морски цвят имам чувството че то ме зове.
- Добре млада госпожо това е морски дракон хората много ги хвалят.
- Добре вземам го.
- Ще ви струва 100 злато.
Пери подаде 100-те злато на продавача и попита последно.
- А какъв пол е драконът?
- Мъжки госпожо.
- Добре ще го нарека Марбъл.
- Лек ден продавачо
- Приятен ден и на вас млада госпожо... пазете се

Каво дотича на коня в магазина, като го яздеше.
- Добър ден, един дракон моля. Най-хубавия искам, ето 100 злато.
И те му извадиха един черен дракон, Гондолфо.

Конър влезе в магазина за дракони.
- един червен дракон.
- веднага. - каза човека и даде дракона на конър.
- на ти 100 злато и чао. - каза конър и излезе от магазина.

Силиа влезе в магазина кална и подгизнала. Продавачът я гледаше с ужас.
- Аз те помня... Ти си онази от лудницата...
- Да, аз съм. Устроих се, а сега искам яйца на бял женски и син мъжки дракон.
Продавачът избра едни яйца и ги подаде на момичето. Тя му подаде една кесия с 200 злато, благодари и си тръгна.

Катрин влезе тихо в магазина за дракони. Тя заразглежда и се спря пред черните дракони.
- Бих желала един. - каза тихо момичето.
- Разбира се. Какъв да бъде?
- Мъжки. - отвърна Катрин.
Продавачът подаде едно яйце на черен мъжки дракон на Катрин. Тя сложи яйцето в торбата си и благодари. След това си тръгна.

Звънчето на вратата на магазина за дракони прокънтя нежно и оповести влизането на Висения. Жената отново заразглежда стелажите с драконови яйца и се любуваше на тяхната красота и великолепие. Дълго време мисли какъв дракон да вземе за себе си, какъв най-много би подхождал на буйния ѝ и властен нрав.
- Добър ден. Бих желала да ми помогнете с избора. Искам дракон, чийто характер да се съревновава с моя. Аз съм властна и непокорна, такова същество искам!
- Госпожице, червените дракони се славят с това, което Вие искате.
- Чудесно! Тогава точно това искам! Червен дракон, ще я кръстя... Регалия.
Висения подаде 100 злато на продавачката, която беше така добра да я консултира и взе яйцето със себе си. Жената ликуваше, докато яздеше към къщата си, нямаше търпение да види истински дракон за пръв път в живота си.

Евдемия влезе в магазина за дракони. Роклята и беше къса, тъй като всички в публичния дом носеха такива. С наметалото, тя скриваше ушите си, защото не искаше да показва, че е чужда. Продавачът не сваляше очи от жената.
- Красавице, каква ти е тарифата? - попита накрая той с мазна усмивка.
- Моля? - каза Евдемия, а в очите и се виждаше яростен пламък.
- За тарифата питам. С такива дрехи, само от публичния дом може да си излязла.
Евдемия се разгневи. Огнена топка се появи в ръката и.
- Не съм проститутка. Сега ми дайте яйце на бял женски дракон. - изсъска Евдемия.
Продавачът с плахи движения подаде яйцето на Евдемия, а тя го грабна грубо от ръцете му. Тръшна една кесия със 100 злато на масичката и излезе, тръшкайки вратата.

- Добър ден, аз съм Винсент. Дайте едно яйце на огнен дракон мъжки ако може.
- Парите ви, г-не.
- Да, ето пари. - дадох 100 злато.
- Ако не е тайна как ще се казва?
- Ми тайна е пък. Ама ай щом питаш - Марио. Ся го давай.
Взех моя Марио и си заминах.

Лутането по този път ме отведе до търговския център и по-специално до магазина за дракони. Влязох в голямата сграда и ахнах, когато видях щандовете обсипани с драконови яйца. Прокарах ръка през всичките и се спрях на огнените. Виждах огъня, който бушуваше във вътрешността на яйцата. Не бяха най-силните дракони, но не бяха и най-слабите. Приближих се до касата, на която седеше една продавачка.
- Извинете, бихте ли ми дали яйце на мъжки огнен дракон? - усмихнах се.
Продавачката без да отговори, отиде до щанда с огнените яйца и взе едно. Сложи го в една торба и ми го подаде.
- 100 злато, госпожице. - каза ми.
Извадих бързо кесията си и преброих 100 жълтици. Подадох ги в шепата на жената, пожелах ѝ приятен ден и напуснах помещението.

С Клаудия се озовахме в един магазин. Продавача ни гледаше странно.
- Какво си ни зяпнал така?
Човека се стресна и побърза да отговори.
- Нищо, господине. Странно сте облечени. Такива дрехи никога не съм виждал.
- Да, тва е щото... - Клаудия удари Доминик в ребрата и той млъкна.
- Какви са тия яйца?
- Драконови. - отвърна продавача.
Доминик се засмя. Дракони??? Как е възможно?
- Добре, дай едно яйце от тез.
Доминик посочи огнените яйца и продавача му даде едно.
- 100 злато.
- Какво? Искаш 100 грама злато за яйцето???
- Какво говорите, господине? - учуди се продавача. - Искам 100 златни жълтици.
- Ааа, ем така кажи. - Доминик извади торбата от джоба на якето си и започна да търси жълтици, на които пише "20", "50" или нещо такова, но не намираше.
- Аве, една по една ли тряя да ги броя?
- Да, господине. - отвърна продавача.
Доминик се удари по главата и започна да брои. След като преброи 100, той ги подаде на продавача и си взе яйцето.
- Клаудия, ти ще купиш ли?

- Да. Аз бих желала лилаво яйце.
Клаудия беше отдавна приготвила 100 злато. Тя го подаде в ръката на продавача и взе яйцето. Двамата с Доминик излязоха от магазина.

Зара открехна вратата и започна да разглежда драконовите яйца. "Дракони, това би било доста добро оръжие срещу елфите, те никак не ги обичат".
- Добър ден. - поздрави я продавачът, който присви очи защото вероятно я позна от публичния дом.
- Здравейте, дошла съм да купя едно яйце на черен дракон.
Продавачът протегна ръката си, искайки да получи 100 злато. Зара подаде парите, след което се сдоби с яйцето и излезе от магазина.

Дейвид застана пред входа на магазина за дракони. Това му се стори като удачно място, от което да започне. Мъжът стисна дръжката на вратата и я отвори. Приближи се до рафтовете и ги разгледа. Бяха обсипани с разни драконови яйца.
- Как да разбера какви са?
- На рафтовете има табели, господине. Там пише кое яйце на какъв дракон е. Само полът е неизвестен, това ще го разберете, когато излюпите дракона си.
- Да го излюпя? Нима очаквате да седна отгоре му, както кокошките и да го... мътя?
- Може и така. - засмя се продавачът и Дейвид започна да губи търпението си. - Не, огън би трябвало да свърши работа.
Дейвид извъртя очи и грабна едно яйце на бял дракон от единия от рафтовете. Нямаше значение какъв дракон ще избере. И без това не знаеше как ще се справи с него.
- 100 злато, господине.
Мъжът извади кесията си и отброи въпросната сума, след което тръшна монетите пред продавача и си тръгна.

Елвира не можеше да повярва къде се намира. В магазин за дракони. Беше виждала тези същества, но нямаше представа как ще се справи с едно. Чернокосата жена въздъхна и отвори вратата на магазина.
- Искам някакво яйце.
- Изберете си, госпожице.
Жената грабна първото, което видяха очите ѝ и застана пред касата.
- 100 злато.
- Толкова много за някакво яйце? - извика Елвира. - Ще Ви дам 50.
- Имате ли декрет от кралицата, за да ползвате намаление?
- Не, нямам.
- Тогава 100 злато.
- Аз съм Елвира Голдлийф, как може да се държите така с мен?
- Съжалявам, но не съм чувала името Ви.
Елвира гледаше жената срещу себе си със зяпнала уста. Не можеше да повярва, че има хора, които да не знаят коя е. Тя изсумтя и извади 100 злато, плати на продавачката, взе яйцето и си тръгна.

» Развъдник за дракони
» Продажба на дракони
» Тренировъчен лагер за дракони
» Магазин за оръжия
» Магазин за животни