Къщата на Доминик Стрейн и Клаудия Кловън

Вид: Къща
Крепостни стени: Няма
Защита: Слаба

Главен дракон
Вид: Огнен дракон
Име: Дюлахан
Пол: Мъжки
Сила: 3
Защита: 4
Бързина: 1
Точност: 2
Разстояние на огъня: 3 м.
Кръв: 100

Ниво: 1
Опит: 60
Злато: 750

Умения на дракона:
Да лети - 1 урок
Да плува - 1 урок
Да се бие - 1 урок

Атаки на дракона:
Раздиране - 10 щета
Бълване на отрова - 25 щета
Бълване на отрова - 15 щета
Огнено въже - 65

Главен дракон
Вид: Лилав дракон
Име: Пандора
Пол: Женски
Сила: 3
Защита: 4
Бързина: 1
Точност: 2
Разстояние на огъня: 3 м.
Кръв: 100

Ниво: 1
Опит: 60
Злато: 750

Умения на дракона:
Да лети - 1 урок
Да плува - 1 урок
Да се бие - 1 урок

Атаки на дракона:
Раздиране - 10 щета
Бълване на огън - 25 щета
Бълване на отрова - 15 щета
Светкавица - 80 щета

- Леле, кой да предположи, че наистина са съществували дракони?
Доминик извади телефона си и започна да снима драконите.

- Да... - Клаудия изпитваше смесени чувства. - Радвам се, че виждам истински дракони, но в същото време ме е страх, че тук не можем да имаме живота, който водим в нашето време...

Доминик прегърна Клаудия.
- Знам, че това е най-абсурдното нещо на света, но в момента не можем нищо да направим. Даже няма как да се обадим на някого. Тук няма никакъв обхват.
Доминик въздъхна.
- Трябва да отидем и да попитаме местните къде сме и коя година е.

- Да и хората да ни вземат за полудели и да доведат санитари, които да ни закопчаят в усмирителни ризи. - Клаудия усещаше, че всеки момент ще се срине. Тя си пое дълбоко въздух, за да се успокои. - Добре, нека да намерим някого...

Серена най-после откри новата къща в другия квартал. Слезе от Левиатан и се приближи, след което почука на вратата.

Клаудия отвори вратата и видя едно красиво момиче.
- Здравей. Не знам дали на теб оставихме бележка на вратата....

Серена поздрави непознатата жена.
- Здравей и на теб. Да, пред моето имение я бяхте оставили. Аз съм Серена Калахан. С какво мога да съм ви полезна?

- Аз съм Клаудия Кловър. - момичето едва говорешв от притеснение. - Моля ви, не ме мислете за луда. Може ли да ми кажете къде сме и коя година сме?

- Намирате се в Еритос, във века на Великия дракон. - Серена намери това за доста странен въпрос, но все пак отговори.

- Века на великия дракон ли? Нима даже летоброенето не е започнало? - Клаудия се уплаши. - Колко назад сме се върнали ние?

Серена вече искрено се изненадваше от поведението на жената пред себе си. Дали пък не е избягала от Порт Виксън? Момичето реши да внимава.
- А откъде идвате вие? - плахо попита тя.

- Аз и Доминик сме от Флорида, навярно никога не сте чували за този щат... И годината при нас е 2016. - Клаудия трябваше да млъкне. - Не знаем какво да правим тук. Купихме дракони, истински дракони. Какво трябва да правим с тях?

- Съжалявам, никога не съм чувала за това място. - определено са от Порт Виксън. - Относно драконите ви, можете да ги запишете в училището за дракони. Там ще ги тренират и обучат, след това ще можете да ги използвате, за да се биете в пещерите. Те са покрити изцяло със злато, но внимавайте, има многобройни врагове, пещерите гъмжат от тях. Точно тук се включват и драконите ви, те ще ви помогнат да ги побеждавате и да взимате необезпокоявани златото. А и драконите са чудесни спътници, тяхната мъдрост е безгранична. - Серена се усмихна.

- Благодаря ти. Знам, че историята ми звучи откачено, но не съ.м луда. Искахме с Доминик да избягаме от родителите си и помоюихме едно момиче просто да ни телепортира с магия, а тя ни върна в някакво странно време...

- Разбирам ви. - Серена все още не бе напълно уверена в думите на жената, но реши все пак да бъде мила. - Съжалявам само, че не знам как да ви помогна, но от друга страна винаги можете да ме потърсите, ако имате нужда от нещо или ако имате още въпроси относно Еритос. Ще се радвам да ви помогна! - Серена си взе довиждане с жената, след което се качи на гърба на Левиатан и отлетя.

Клаудия изпрати момичето и се чудеше как е успяла да постигне толкова много. Тя се върна в къщата и щеше да сподели на Доминик всичко.

Клаудия извади други дрехи от куфара, с който беше тръгнала. Тези дрехи изобщо не отговаряха на модата тук, но нямаше какво да се направи. Тя се преоблече и се обърна към Доминик.
- Онова момиче Серена каза, че трябва да запишем драконите в училището. После трябва да ходим в пещерите, за да трупаме злато.

- Добре. - Доминик се облече и върза косата си.
Той и Клаудия излязоха от къщата и се запътиха с драконите си към училището.

Доминик се прибра в къщата, заедно с приятелката си и драконите им. Той седна на един стол в малката кухня.
- Преди се шляех из улиците и биех хора до изгрев слънце, сега не мога да чакам няколко часа едни дракони да се обучат.

Клаудия се засмя.
- Да, но преди ходеше навсякъде с кола. Сега нямаме такива неща. Но пък... - момичето погледна през прозореца. - Имаме дракони. Те също могат да ни помогнат в транспорта.

- Да, това е доста добра идея. Аз сега влизам да се изкъпя и после си лягам. Идваш ли?

- Да.
Клаудия съблече дрехите си и отиде да се изкъпе.

Силиа долетя до къщата на Доминик и Клаудия и каза на Пандора да им предаде поканите за партито на Андромеда. На тях пишеше:

"Уважаеми/а господине/жо,
Каня Ви на парти по случай рождения ми ден.
Партито ще се състои в покрайнините утре от 18 часа."

» Къщата на Винсент Хейл
» Доминик Стрейн
» Къщата на Зара Мирабела
» Къщата на Дейвид Грейвс
» Къщата на Принцеса Пери