Домът на Висения

Вид: Къща
Крепостни стени: Няма
Защита: Много слаба

Ниво: 2
Опит: 120
Злато: 670

Дреха:

Животно:
Бързина:2
Сила:1

Главен дракон
Вид: Червен дракон
Име: Регалия
Пол: Женски
Сила: 5
Защита: 6
Бързина: 3
Точност: 4
Разстояние на огъня: 5 м.
Кръв: 200

Умения:
Летене - 1 урок
Плуване - 1 урок
Бойни умения - 1 урок

Атаки:
Раздиране - 10 щета
Бълване на огън - 25 щета
Бълване на отрова - 15 щета
Хипноза - 45 щета

Висения се прибра вкъщи, за да излюпи своята спътница. След като слезе от кобилата, тя закачи юздите отпред на една постройка към къщата си, която щеше от тук насетне да използва за конюшня и влезе вътре. Огледа се отново, за да се увери, че прекрасната нова рокля ѝ стои добре и след като се нарадва на прекрасния плат, Висения се зае с яйцето. Взе един въглен от огнището си и го нагорещи, след което започна да потърква яйцето. Триенето създаваше още повече топлина, защото Висения беше прочела, че драконовите яйца се излюпват с топлина. Тя прекара пътуването си към Еритос в четене на ръкописи за историята и начина на живот там. След като яйцето се нагря достатъчно, твърдата черупка започна да се пропуква и от там се подаде главата на новоизлюпеното прелестно същество.
- Здравей, Регалия. - поздрави я жената, а малкото нещо започна радостно да блъска по остатъка от черупката.
Когато разпука и останалата част от яйцето си, Висения побърза да я изкара навън, защото от прочетеното в един ръкопис разбра, че драконите растат доста бързо. Настина се оказа така и за минути малкото бебе дракон се превърна в изящно красив възрастен дракон, който полетя в небесата. Висения ликуваше.

Висения се прибра след уроците на Регалия, слезе от кобилата си и закачи юздата. Влезе в къщата и се отправи към мивката, до която стоеше средна по големина дървена бъчвичка. Висения пусна водата и напълни бъчвичката с чиста вода, след което я пое в ръце и изнесе навън. Жената събра съчки и започна да ги трие една в друга, опитвайки се да подклади огън.
- Какво правиш? - с интерес попита Регалия, която летеше наоколо, но спря и кацна, след като забеляза странното поведение на спътницата си.
- Опитвам се... да накладя... огън. В ръкописите... пишеше, че така... ще стане. - Висения продължаваше усърдно да търка дървените съчки една в друга, но резултат така и нямаше.
- Защо правиш това, като ако огън е това което ти трябва, просто можеш да помолиш мен. Ето, заповядай.
След като Регалия разпали огъня, Висения сложи една метална плоча отгоре и постави бъчвичката. След около половин час, водата в съда се нагря и беше готова.
Висения съблече дрехите си, като леко се притесняваше, тъй като къщите на съседите ѝ бяха доста близо, но за момента не виждаше никой навън, затова продължи с начинанието си. Взе една гъба и я потопи в топлата вече вода, след което бавно я прокара по цялото си тяло. Продължи да прави това, докато не се почувства достатъчно чиста, след което изля остатъка от водата върху себе си, за да измие и косата си.
- Нямам избор, Регалия. Нямам баня в момента, това е единственото, което мога да направя, ако не искам да ходя мръсна из Еритос и да събера подигравките на всички. - Висения облече дрехите си и прибра бъчвичката и металната плоча отново откъдето ги взе.

Силиа беше дочула, че в другия квартал на Еритос, се е нанесъл нов човек. Тя реши да се запознае, затова кацна пред дома на Висения, качена на гърба на Мелинда. Слезе и почука на вратата.

Висения тъкмо изгаси огъня, накладен от Регалия, когато забеляза друг дракон да се снишава над къщата. Първата ѝ реакция бе на страх, реши че див дракон напада дома ѝ, но в следващия момент забеляза младото момиче на гърба на този дракон. Изглеждаше много красива, Висения се чудеше дали е от тук.
Висения изхвърли последната съчка и отиде при новодошлото момиче.
- Здравейте, с какво бих Ви била полезна?

Силиа отвърна:
- Бих желала да се запознаем. Аз съм лейди Силиа Фингел, добре дошли в Еритос. - усмихна се момичето.

Висения се засрами. Чудеше се дали все пак не е грешала и е имало някого отвън, докато се къпе. Дали това момиче я беше видяло? Висения реши да не пита, защото ако получеше утвърдителен отговор щеше да потъне в земята от срам.
- Да... разбира се. Аз съм Висения Лийдс, благодаря за гостоприемството.

- Как попадна тук? - любопитстваше Силиа.

- Баща ми е най-известният бижутер в света, както е бил неговият баща преди него, и неговият баща преди него и така датира до най-стари времена. Говори се, че за първото подобие на съвременно бижу е носено за пръв път от човек от моят род. Както разбирате, бижутата носят богатство на разпространителите си и знак за богатство у притежателите си. Семейството ми винаги беше на върха, във всяко едно отношение. Баща ми беше назначен за първи съветник в кралският двор, кралят му имаше по-голямо доверие от на другите си съветници, които имаха завидно образование в престижни школи. Това поражда омраза, госпожице. Тези завистливи хора искаха да потъпчат моето семейство, поради което съставиха жесток заговор. Бяха ядосани и на краля, задето предпочете баща ми пред тях. В кралството избухна бунт, кралят и кралицата загубиха живота си, а моето семейство ги последна. Убиха баща ми, след което насилиха мен и майка ми. Започнаха да ѝ прерязват гърлото, а аз... не се гордея с това, госпожице, но... избягах докато я убиваха. Инстинктът ми за оцеляване се оказа по-силен от семейния ми дълг, тъгувам за това всеки ден, повярвайте ми. Така се оказах най-търсеният престъпник в кралството си, за такава ме обявиха новите крале, те решиха да махнат статута на кралство и да управляват като някаква нова форма, за която не бях чувала досега, нарекоха го правителство. И така, ето ме тук, търсейки късмета си за повторен път. - Висения се усмихна благо на момичето.

Силиа се разчувства от разказа на Висения. Нейната съдба беше дори по-тежка от тази на Силиа.
- Убиха цялото ми семейство в една война. Приятелско семейство ни предаде. Гледах как покосяват баща ми и майка ми. По-късно убиха и брат ми и съпругата му. Бях готова да умра, но осъзнах, че семейството ми даде живота си, за да избягам. На дванайсет трябваше да се затворя в лудница и да симулирам, че съм полудяла, за да не ме смятат за заплаха. Единствената ми жива роднина, е дъщеря на най-големия ми брат. За съжаление, сегашният крал се е оженил за нея и издевателства над нея. А като си помисля, че можех да бъда на нейно място... - Силиа се натъжи. - Кралят издигна Ефос в империя, а аз загубих всякаква надежда, че ще си върна всичко обратно. Смятате ли, да си върнете всичко обратно, госпожице?

Очевидно и Силиа не бе имала щастието на спокойния живот. Горкото момиче също се бореше с демони от миналото си.
- Дали смятам да се върна отново в онзи змиярник? Съвсем не, лейди Силиа, нямам желание да виждам отново лицата на онези мерзавци. А и какво да си върна, те се погрижиха да нямам нищо за връщане. Затвориха бижутерията, фабриките за бижута превърнаха в пазари на закрито, всичката изработена стока стопиха и си направиха мебели от красивите диаманти. Но нека им, за да измръзват от студ винаги, когато сядат върху скъпоценните камъни. А Вие не губете надежда. Вашият враг има ли дракони?

Силиа отвърна:
- Не мисля. То ние, които сме повелители на дракони нямахме, не мисля, че той има. Но това е Силван, от него всичко може да се очаква. Може би скоро ще разбера. Не искам да Ви отнемам повече от времето, госпожице Висения. - Силиа се усмихна. - Ако имате нужда от каквото и да е, добре сте заповядали в дома ми.
След това, Силиа се качи на гърба на Мелинда и помаха за довиждане на Висения, след което отлетя към имението си.

Висения пожела приятен ден на красивото момиче, въпреки че имаше още много въпроси. Тя се прибра вътре и се замисли за другите си съседи. "Може би е редно да се запозная с тях..." помисли си жената. Лейди Силиа Фингел изглеждаше доста интересна личност, Висения съжаляваше, че горката също е трябвало да преживее толкова тежка загуба. Чудеше се какви ли интересни истории биха и разказали другите съседи...

Гондито донесе бележка пред вратата на тъз. на нея пишеше "Елате у нас днеска на банкетче. Каво."

Ако добре си спомняше Висения, къщата на Господин Каво беше онази съвсем малка колибка до тази на онази принцеса.
- Е Регалия, звучи интересно. Нека отидем, какво ще кажеш? - Висения се надяваше спътницата ѝ да я придружи, все пак и Каво имаше дракони, тъкмо щяха да се опознаят по-добре. Драконът изръмжа утвърдително, което даде знак на жената да отиде и да отвърже юздата на кобилата си. Висения се надяваше да си изкара добре на това "банкетче" на съседа ѝ и се запъти към неговия дом.

Серена пристигна пред къщата на Висения и почука на вратата.

Висения поздрави лейди Серена и я покани вътре. Подкани я да се настани където желае, докато привърши с приготвянето на чая.
- Е, как предпочиташ чая си? Със захар или без?

- Със захар, благодаря, че попита. - Серена се усмихна, въпреки че Висения не я виждаше.

Висения добави захарта в чашата на лейди Серена и след това поднесе чашите с чай в красив поднос от китайски порцелан, изрисуван с розови цветчета. Висения отпи от чая си.
- Благодаря, че се съгласи да дойдеш. Онзи човек от снощи ми се стори доста... странен. - жената не искаше да осъжда никого, но партито предната вечер ѝ се бе сторило леко безвкусно.

- Каво ли? Да, той се държи малко особено и винаги избягва темата, когато го помолим да ни разкаже за миналото си, но като цяло не мисля, че е лош човек.

Висения продължи да отпива от своя чай.
- Да, предполагам че си права. Просто ми направи лошо впечатление с това, че бие драконите си. Не мисля, че е редно. А ти, ще ми разкажеш ли повече за себе си, ако не е нахално от моя страна, разбира се?

- Не, ще ти разкажа. Аз съм дъщеря на предишния крал на това кралство, който бе убит от един ужасен човек. Аз бях принудена да избягам, за да не ме сполети същата съдба като тази на родителите ми. Както казах и вчера, драконите ме откриха в покрайнините и ме отгледаха. Помагаха ми с храна и подслон цели четири години, докато аз най-накрая се почувствах достатъчно силна, за да се върна тук. Когато кралица Клара завзе кралството, аз окончателно реших да се завърна, въпреки че както казах, малко ме е яд, че не аз убих онзи изрод.

- Съжалявам, че и на теб ти се е наложило да преживееш нещо ужасно. Явно никой тук не е имал лек живот. Надявам се да ни очакват по-добри времена от тук насетне. - Висения допи чая си.

Серена също допи своя.
- Да, аз също. Бих искала всичко да си е както преди, когато родителите ми бяха живи, но знам че няма как да се случи. За това аз ще си върна откраднатото и ще превърна това място във великото кралство, което някога беше.

- Разбира се, не се съмнявам, че ще успееш. Надявам се чаят да ти е харесал. В моето кралство обожавах точно този чай. Винаги имах много листа от него и ги взех със себе си, заедно с малкото багаж, който успях да взема, когато и на мен ми се наложи да избягам от своя дом. Сега имам традиция всеки ден да изпивам поне по чаша, въпреки че знам, че когато свърши, няма да мога отново да намеря от него. Той е едно от малкото неща, които ми останаха от стария ми живот. Ще го изпия докрай, защото се надявам, че когато не ми остане нищо, което да ми напомня, най-сетне ще съм свободна да забравя какво ми се случи.

» Домът на Елвира Голдлийф
» Висения Лийдс
» Ловът на лейди Серена и Висения