Погребението на Бузито

Каво доязди с кончо Вихрогончо. Отзаде му идваха Гондито, Тимтарамбак, Пилепапатак и Трипоганджбурсуманджак. Гондито носеше в една торба костите на горкия Бузомардан. Те са спряха и почнаха да плачат заедно всичките.

Серена пристигна на гърба на Левиатан. Изказа още веднъж съболезнования за Бузомардан и седна на тревата.

Силиа дойде качена на гърба на Мелинда. Поднесе съболезнования на Каво и драконите му и седна до Серена.

Каво ги прие и започна да говори.
- Бузито беше много хубав дракон. Винаги беше мил и никога ядосан. Лошите селяндури се гавриха с него и го изядоха. Давам тез кости на земята, земи си Бузито. - яко и мило казваше Каво, докато плачеше водопади. Всички дракони се разцивриха, кончо ѝ той.

Силиа искаше да успокои Каво, но не знаеше как да го направи. Тя никога не беше изпитвала загубата на дракон.

Серена се опита да успокои Каво.
- Каво, спокойно. Когато си върна отнетото, ще се погрижа хората, причинили това на дракона ти да си платят. Но и ти трябва да бъдеш по-внимателен, вече продаде 2 от драконите си и загуби 3ти, как ще си отмъстиш, ако не спреш да ги губиш? - Серена искрено се чудеше.

Каво говори.
- Ем ще си отмъстя, на махнатите дракони други ще сложа. Ама Бузито беше толкоз добричък. На никого нищо не праеше. - Каво пак ревна реки.

Серена се опита да смени темата, за да разведри малко обстановката.
- И така, Каво. Така и не ми каза на кого точно отмъщаваш, както и каква е била причината онези дракони да ти причинят това?

Катрин беше дочула, че днес ще има погребение и реши да провери. Не искаше да се натрапва, но желаеше и да се запознае с хората наоколо. Тя кацна близо до едни дракони и се приближи към хората.
- Моля да ме извините... Не исках да се самопоканя, но реших да поднеса съболезнованията си на опечалените.

Серена поздрави момичето.
- Здравей, аз съм Серена. В момента сме на погребението на дракона на Каво, очевидно са го изяли... хората от площада на Еритос... А ти откъде идваш? - тя се усмихна на новодошлата.

Каво и той каза здрасти на момичето.
- Аз съм Каво, погребваме мойто горкото драконче. Отиде си толкова младо. - Каво пак ревна.

Силиа се обърна към момичето и се представи:
- Аз съм Силиа Фингел, а Вие сте?

- Аз съм Катрин. Наистина съжалявам за случилото се с дракона Ви, Каво. Най-искрени съболезнования. - каза момичето, след което се обърна към Серена. - Идвам от Серанс, малък град на Силайския континент.

Серена отново се усмихна.
- Е, добре дошла в Еритос. Надявам се тук да ти хареса и съм изключително щастлива, че не страниш от драконите. Все повече хора осъзнават, че те не са толкова опасни, колкото се опита да ги изкара предишния крал. Радвам се, че времената се променят и вярвам, че съвсем скоро хора и дракони ще могат отново да съжителстват заедно.

- Приятно ми е, Катрин. Да се бяхме запознали при други обстоятелства. Горкия Бузомардан...

Каво ревна още по-силно.
- Заради тоз ли ми изядоха Бузито. - Гондито и той ревеше с цяла уста.

Серена искаше нещата по-скоро да се променят и хората да забравят омразата си към драконите.
- Възможно е, Каво. Той не обичаше дракони, твърдеше, че са подли твари, които трябва да бъдат избити до крак. Много от хората му повярваха и ги намразиха. - в очите на Серена се изписа тъга.

Катрин се усмихна. Тя благодари на Серена за посрещането.
- Драконите са уникални същества. Днес си купих един и съм доста възхитена.

Силиа се опита да успокои Каво.
- Спокойно, Каво. Ще намериш други дракони и ще си отмъстиш, сигурна съм.

- Радвам се, че мислиш така. Сигурна съм, че няма да съжаляваш. Драконите са доста лоялни същества, винаги ще можеш да разчиташ на тях и да си сигурна, че няма да те предадат. Жалко, че с хората не винаги е така, семейството ми се довери на грешния човек и затова повечето от тях намериха смъртта си. Но, разкажи ми повече за себе си. Например, какво те води в Еритос?

Катрин започна да говори:
- В Еритос съм, за да спечеля нещо. По принцип семейството ми е много бедно, нямахме пари дори за хляб. Родителите ми ме посъветваха да замина и да си търся късмета. И заради това съм тук. Ще направя каквото мога, ще се издигна в обществото и ще доведа семейството си тук.

Серена се зарадва, че поне някой е дошъл да търси късмет, а не отмъщение.
- От опита ми досега с това място, хората наистина обръщат внимание на статута. Когато дойдох, ме гониха отвсякъде, заради дрипавите ми дрехи. Нямах избор, тъй като прекарах доста време в покрайнините без пукната златна монета. Сега се обръщат към мен с "Лейди" и се държат значително по-добре. Постигнах го с много труд и пот на челото, разбира се и драконите много ми помогнаха. Сигурна съм, че и ти ще успееш.

Каво говори.
- Знайте ли кво. Прави сте. Не трябва да плача и да се натъжавам повече. Сбогом Бузомардане, отивам да си търся нови дракони. - Каво се качи на кончо и так так так тръгна на лов, Гондито ги следваше.

Катрин се усмихна.
- Дано. Винаги съм живяла в лишения и нищета. След кризата, която управителят причини, всичко ни се обърна наопаки. Много хора започнаха да търсят щастието другаде...

- Познато чувство. След като убиха семейството ми, много хора избягаха от Еритос и тръгнаха на юг, за да търсят по-спокоен живот. Аз исках просто да оцелея, затова избягах... Но сега нещата се подобряват, бавно но сигурно всичко ще се върне както си беше и тогава всички ще живеем много по-щастливо.- Серена се радваше, че има още хора като нея, които не са изгубили надежда в Еритос.