Имението на Лейди Катрин Таргариен

Катрин излезе от къщата си. След партито снощи, тя беше спала цяла вечер. Излезе навън, за да събуди Дрогон.
- Ставай. Трябва бързо да отидем на работа!
Дрогон се събуди и Катрин се качи на гърба му. Те отлетяха към трудовата борса.

Висения пристигна пред една от къщите, която ѝ се стори най-близо. Не взе нито кобилата, нито Регалия така че се надяваше, че съседите няма да са злонамерени. Лейди Силиа ѝ се стори прекрасна и много мила, затова се надяваше, че тук поне компанията ще е приятна.
Висения застана пред вратата на къщата и почука.

Катрин тъкмо се събуди от дрямката си, когато чу чукане на вратата си. Тя стана и веднага отвори. Учуди се, когато видя непозната жена.
- Добър ден. С какво мога да помогна? - усмихна се момичето.

Висения беше възхитена от красотата на хората, които срещаше. Това момиче също бе прелестно.
- Добър ден и на Вас. Бих желала да се запознаем, аз съм Висения Лийдс. Дойдох в това кралство преди няколко дена.

Катрин се усмихна. Тя също бе от тук скоро.
- Аз съм Катрин Таргариен, приятно ми е. Този дракон е Дрогон. Е, как Ви се струва новият Ви дом? - попита Катрин с любопитство.

Висения не знаеше какво да отговори. Щеше да е лъжа, ако кажеше че къщата ѝ в момента е по неин вкус, беше свикнала на абсолютен лукс, а това което имаше в момента... беше доста далеч от лукс.
- Различно е, от това което имах преди, но се свиква. Еритос сам по себе си много ми харесва, изглежда е пълно с прекрасни хора.

Катрин се усмихна.
- Да, Еритос наистина е изпълнен с добри хора. Как се озовахте тук? - попита момичето.

- Озовах се тук поради неприятно стечение на обстоятелствата, в което загина семейството ми. Исках да намеря място, където да остана и да прекарам остатъка от живота си и мисля че вече го намерих. А Вие отскоро ли сте тук? Ще ми е интересно да чуя Вашата история.

- Съжалявам за загубата на семейството Ви. Аз също съм отскоро тук. Винаги живеех в бедност, не познавам лукса. Така беше в Серанс. Управителят на градчето ни изтискваше като мокри парцали. Беше много трудно да си намериш работа. Родителите ми много искаха да ме изпратят да уча в един друг град и събираха пари, но след кризата, която застигна града, започнахме да ги харчим. Не се оплаквах, все пак виждах, че без тях нямаше да оцелеем. Парите започнаха да свършват и нашите тръгнаха да търсят работа. Баща ми работеше каквото има, но му плащаха много малко. Майка ми се принуди да работи като проститутка, но високите данъци, които ни наложиха, взимаха и последната ни жълтица. Един ден, се върнаха с една кесия. Имаше към 500 злато вътре и ми го подадоха. Изпратиха ме на пристанището и ме качиха на кораб до тук. Живях цяла година на една поляна в страх да не ми се случи нещо. Трябваше да убивам вълци, за да се прехранвам. Крадях и злато от пещерите... Понякога даже слизах и до по-бедните квартали, за да крада. Не се гордея с това, но това беше единствения начин. Събрах една сума и реших да започна живота си на чисто. Мечтата ми е да бъда богата, за да видя какво е. А ако родителите ми са все още живи, ще ги взема при мен, за да живеем в разкош, в който никога не сме живяли. Винаги съм завиждала на богатите, имат си всичко. Не им пука особено за бедните, затова се заклех, че когато стана богата тук, ще давам много на бедните. Израстнала съм в бедност и нищета, затова знам как се чувстват бедните хора, които едва свързват двата края. Искам да покажа на света, че бедни и богати са равни. Никой богат, нито беден ще занесе каквото има на оня свят. Най-важно е да сме щастливи и да си помагаме в трудни моменти. Но такава хармония никога няма да бъде постигната. - отвърна Катрин на Висения и се усмихна. - Желаете ли нещо за пиене?

- Това е толкова благородно от Ваша страна, възхитена съм от Вашето милосърдие. С удоволствие бих приела поканата за питие, но нека е друг път, тъй като имам желание да се запозная и с останалите. Може би скоро...
Висения пожела приятна вечер на Катрин и се запъти към вкъщи, за да отвърже поне кобилата си, защото другите къщи ѝ се сториха малко по-далеч.

Катрин пожела лека вечер на Висения и се надяваше скоро да се видят отново.

Гондито донесе бележка пред вратата на Катрин. на нея пишеше "Елате у нас днеска на банкетче. Каво."

Катрин се събуди и осъзна, че вече е почти обед. Тя си помисли, че лейди Силиа няма да дойде, но все пак реши да направи закуска. Тя опече курабийки и направи мелинки. Беше купила плодове, чийто сок изцеди и подреди масата. Силно се надяваше лейди Силиа да дойде.

Силиа дойде с Мелинда и почука на вратата.

Катрин щастливо отиде да отвори. Много се зарадва, когато видя лейди Силиа на вратата си.
- Добър ден, лейди Силиа. Помислих, че няма да дойдеш. - каза момичето и покани лейди Силиа вътре.

Силиа влезе и седна на един стол.
- Много си се престарала, Катрин. - каза момичето.

- За Вас винаги, лейди Силиа. Повиках Ви тук, за да поговорим за нещо. - Катрин сипа сок на лейди Силиа и постави няколко курабийки в чинията ѝ.

Силиа отхапа една от курабийките и очите ѝ засияха. Бяха много вкусни.
- Превъзходни са. - каза тя на Катрин. - За какво искаш да говорим?

Катрин не искаше да изглежда като страхливка, но отговори:
- Искам да си намеря друг дракон, лейди Силиа. Когато Дрогон го нямаше, видях едно яйце, но там имаше голяма глутница вълци и не можах да го взема. Ако можете да ми помогнете. Страхувам се да не се случи нещо на Дрогон, заради това...

Силиа се усмихна.
- Не се притеснявай, Катрин. Драконите не винаги се измъкват без наранявания. Аз лично съм преживяла доста неща с Мелинда. Веднъж даже си помислих, че може да умре. Но ще ти помогна. - отвърна Силиа и отпи от чашата си.

- Благодаря Ви, лейди Силиа. - усмихна се Катрин. - Ако мога да Ви попитам един друг въпрос... Преди дни видях, че драконите Ви са около седем, а наскоро, когато минавах покрай къщата Ви, ги видях по-малко. Какво им се е случило?

Силиа отпи от чашата си и отговори:
- Изпратих ги в Ефос да убият племенницата ми и да разрушат малко империята.

На Катрин очите се разшириха от страх.
- Но как посягате на роднина? - едва промълви момичето.

- Спокойно, Катрин. И аз не исках, но духът на баща ѝ, ми каза, че тя е загубила отдавна разсъдъка си. А ако я убия, ще отслабя Силван. Няма да може да използва Огърлицата. - Силиа наведе глава. Тя не искаше да причинява смъртта на племенницата си. - Нямам избор. Ще я отърва от ужасното ѝ ежедневие.

Катрин нищо не разбираше.
- Дух? Огърлица? - не искаше да изказва тези думи, но те се изплъзнаха от устата ѝ.

» Катрин Таргариен
» Имението на Лейди Андромеда Годсгрейс
» Ловът на Катрин и лейди Силиа
» Имението на Лейди Евдемия Блъдмаер
» Ловът на Лорд Конър, лейди Евдемия, Катрин и Андромеда