Пикника на Гондито

Силиа май трябва да се обадиш в Порт Виксън, че тука май са изтървали пациент. Съжелявам Конър, но така не може да постъпиш с бедното момиче. Аз нарочно те посъветвах тези глупости за да видя колко ниско ще паднеш и ти наистина го направи. Това означава, че ти няма как да се оправиш с емоциите си. Най - добре не мисли за Силиа, а мисли за бъдещето си.

- Силиа е моето бъдеще. Тя ще си бъде моя.

Каво се върна от илюзията в която за Пери тупаника нямаше край. Каво не знаеше ко стана и се молеше и изяждането на Бузито да е било илюзия ама видя костите и се натъжи.

Силиа въобще не ги слушаше. Тя се унесе в спомените си за щастливото си детство. Ако семейството ѝ не беше мъртво, сега нямаше да ѝ се налага да търпи всичко това. Щеше да си бъде в Ефос и всичко щеше да бъде наред.

Сега Каво нали пак няма да тръгнеш с лошо по мен?

Конър реши да гали косата на Силиа. Всяка жена обичаше да правят това с косата й. Тя щеше да бъде негова, каквото и да му струва.

Съжалявам, но ще трябва да тръгвам, излезе ми много спешна работа която няма как да я отложа, но утре пак ще може да се видим. Пожелавам ви лек ден и приятно прекарване на пикника.

Силиа много мразеше да я докосват по косата, но реши да не обръща внимание. Тя се предаде и осъзна, че това няма да спре. Чудеше се дали да не го нападне, но не искаше да разстройва Каво. Тя стискаше очите си и се молеше всичко да приключи по-бързо.

Серена потъна в мисли. Тези свади ѝ дойдоха малко в повече. Тя нямаше нищо против елфите и искаше да има как да защити техните права, след като сър Синамор ги изгони позорно, но държанието на Конър ѝ се струваше доста странно.
Серена стана от мястото си и подаде ръка на Силиа.
- Искате ли да се разходим наоколо, лейди Фингел? - Серена се усмихна.

Силиа чу глас, който не ѝ казваше, че я обича. Тя вдигна глава и видя Серена, подала ръка към нея. Хвана ръката ѝ и с удоволствие прие поканата на лейди Серена за разходка.

Конър се ядоса, че Сирена реши да се намеси, но реши да остай нещата така. Пожела приятна вечер на всички и си заминаха с Горан.

Серена реши да откъсне Силиа за малко от всичко, което се случваше.
- Погледни, Силиа, точно зад онзи хълм живях, когато ми се наложи да избягам от жестокостта на сър Синамор. 3 години и половина живях, обкръжена от дракони. Те се грижиха за мен и аз взех решение. Когато си върна трона, ще отворя портите на Еритос за драконите, те не са лошите чудовища, за които сър Синамор ги смята. Той погрешно насади у хората страх от драконите. Те са справедливи и мъдри. Аз знам, че можем да съжителстваме с тях, вярвам го на сто процента. - Серена се усмихна.

- Нямам си и на представа какво бихме правили без тях. - отвърна Силиа и се замисли за нещо. - В Ефос може би щеше да има дракони, ако не е била войната, в която са умрели родителите на Хироенд.

- А в Еритос никога нямаше да спре да има дракони, ако Синамор Узурпатора не беше убил родителите ми и завзел трона. Този нещастник ги мрази, заради нещо, случило се поради неговата собствена глупост. Преди доста години, когато аз още не съм била родена, този тъпак е сключил сделка с Фафнир. Кой нормален сключва сделка с Фафнир? Всички знаят, че на него не може да се има доверие. И разбира се, Фафнир го е предал и е нападнал тогавашното му село. От този момент, сър Синамор ненавижда драконите. Заради него се появи професията "драконоубиец".

- Доста удобно от негова страна. "Аз прецаках всичко, не ще обвиня останалите." А завземането на трона от желание за власт ли е било, или защото е искал да поправи нещата? Хората тук казват, че Калахан са повелители на дракони. Ако родителите ти не бяха убити, Еритос щеше да е пълен с дракони!

- Завзе трона единствено, защото е супер амбициозен, не се задоволява с малко. Винаги трябва да е на върха, не можа да понесе, че в тогавашното село го знаеха като некадърник, заради който едва не умряха всички. Завиждаше на родителите ми и на това, че всички ги обичаха. Искаше да се докаже пред тях, но най-вече искаше да докаже пред себе си, че не е некадърника, за когото го смятат. Вместо да поправи каквото и да било, той прецакваше все повече и повече нещата.

- Разбирам. В Ефос не се случи точно това. Силван ме обичаше и ме искаше за своя съпруга. Беше няколко месеца по-голям от най-големия ми брат. Не можех да повярвам, че човек като него би ме обичал. И войната не знам защо избухна, но знам, че не е било, за да се ожени за мен.

Серена се замисли.
- Силиа, явно има нещо около теб. Първо този Силван, сега и Конър. Явно всеки, който те види те иска за съпруга... - горката Силиа, как ли се справяше...

- Може би. - засмя се Силиа. - Силван също беше толкова обсебващ, колкото Конър. Конър обаче не изглежда толкова страшен, колкото изглеждаше Силван. Не беше грозен, даже напротив, беше един от най-красивите мъже в Ефос и много жени искаха да са негови съпруги. Но нещо в душата му беше мрачно. В очите му виждах неща, които никога не бях виждала и се плашех.

Серена се зарадва, че е успяла да развесели Силиа, дори поне малко.
- Радвам се, че си поговорихме, но сега е време да тръгвам към вкъщи. - Серена си взе довиждане със Силиа и драконите ѝ, след което пожела лека нощ и на Каво и драконите му, като още веднъж изказа дълбоки съболезнования за кончината на Бузомардан. След това се качи на гърба на Левиатан и отлетя към имението си.

Силиа благодари на Серена за разходката. Това определено ѝ оправи деня. Тя се качи на гърба на Мелинда и пожела лека вечер на Каво и драконите му. След което отлетя към дома си.

Каво напрай край на пикника и си тръгна, яздейки кончо и Гондито.

» Пикника на Конър и Силиа