Пикника на Конър и Силиа

Конър дойде и чакаше Силиа.

Силиа дойде и слезе от гърба на Мелинда. Разположи се на едно одеяло.

- Желаеш ли нещо за пиене? - учтиво попита Конър.

- Малко ейл, ако обичаш. - отвърна Силиа.

Конър сипа ейл в една чаша и я подаде на момичето. На себе си сипа уиски.

- Е, на какво дължа тази покана? - попита Силиа, отпивайки от чашата си.

- Просто исках да се поразходим, да обядваме заедно, няма конкретна причина. - отвърна Конър.

Силиа се замисли над нещо. Отпи отново от чашата си.
- Още ли мразиш хората? - попита отново тя.

- Не съвсем... Свиквам с тях. Няма как да ги мразя постоянно. Живея вече тука и тва е. - отвърна Конър. - Пък и... Не, нищо.

Силиа се усмихна. Виждаше някакво притеснение в лицето на Конър.
- Какво има? - попита тя и стана да си сипе още ейл.

Конър не знаеше какво да каже. Затова реши, че най- разумно е да кара напрао.
- Ем не те повиках тука, само за да ядем и да си говорим... Исках да ти кажа, че те харесвам и нямам представа как стана...

Силиа щеше да се задави с питието си. Тя не предполагаше, че Конър я е извикал тука, за да ѝ каже това. Тя не знаеше как да реагира.
- Това не е ли прибързано?

- Така изглежда. От както се запознахме, не спрях да мисля за теб. Много бих се радвал, ако бъдем нещо повече от приятели.

Това беше като гръм от ясно небе за момичето. Тя не искаше да си играе с чувствата на никого.
- Виж Конър, не искам да те наранявам, но не мисля, че между нас може да се получи нещо повече от приятелство. Знам, че това те обижда, но предпочитам да кажа истината, отколкото да те лъжа, че те обичам. Просто няма как да се получи.

Конър реши да покаже колко много означава Силиа за него. Той се приближи до нея и я целуна.

Силиа зашлеви шамар на Конър, а Мелинда се приближи към тях и започна да ръмжи.
- Как може да постъпваш така? - развика се Силиа. Тя не очакваше такова нещо. - Казах ти, че не искам нищо повече от приятелство! Хайде Мелинда, тръгваме си! Ще те помоля да не припарваш до имението ми повече!
Силиа се качи на гърба на дракона си и отлетя.

Конър се чудеше как можа да постъпи така. Не трябваше да бърза. Сега загуби ценен приятел. Той си тръгна към дома си, тъжен.