Имението на Лорд Конър

Вид малко имение
Крепостни стени няма
Защита слаба


Главен дракон
Вид Леден дракон
Име Естара
Пол Женски
Сила:19
Защита:20
Бързина:17
Точност:18
Разстояние на огъня:19 м.
Кръв: 900

Умения на дракона
Да плува - 1 урок
Да лети - 1 урок
Да се бие - 1 урок

Атаки на дракона
Раздиране 50 щета
Бълване на огън 65 щета
Бълване на отрова 55 щета
Лавина - 205

Ниво 9
Опит 150
Злато 9650


Вид Черен дракон
Име Шиамал
Пол Женски


Вид Розов дракон
Име Гей
Пол Мъжки


Вид Морски дракон
Име Нерона
Пол Женски


Вид червен дракон
Име Горан
Пол Мъжки

Атаки на дракона
Хипноза 150 щета

Животно за яздене

черен вълк

оръжие

единична брадва - нанася 20 щета

дреха

дреха нисък клас

- Дано си доволен, Горане. - мрънкаше Конър. - Помоли се на бога си.
- Благодарен съм, господарю. Трябва да ме запишете на уроци.
-Оф да. Пак пари да пръскам по тебе. Ама ко да прая, нали искам да си зема сичко от бащата. Ще отидем ся да та запишим.

Конър се прибра с Горан в къщата им. Той не беше много доволен от състоянието си.
- Гледай ко стана тука ся. С 1000 злато тръгнах, с 250 останах. И то заради тебе, Горане.
- Ама господарю, моите уроци са само 150 злато...
Конър не го интересуваше. Той обичаше да обвинява всички да совито неволи. Каза на дракона да си почива, че утре тежки битки го чакат по пещери и лагери. После влезе в къщата, която мразеше.
- Айде ся с дарвениците тряя да спя. - крещеше Конър.
- Ей от нищо не е доволен, тоз моя господар. - тихо си казваше Горан.

Конър се събуди, разбира се желия нахаоан от дарвеници. Много се ядоса, че нв може да си купи нормална къща, ама ко да се прай. Изритаха го от селото му и нямаше много пари за квото и да било. Излезе навънка и събуди Горан.
- Ай ве Горанр, глей кое време стана. Тряя на работа да ходим, че паритв много ще ми трябват.
Горан не искаше да ходи на работа ама нямаше избор. Тряяше да съане многл силен за да пимогне на господаря си да со вземе селото от баща си.

Горан и Конър се върна в къщата. Конър искаше да кегне малко, сма с тез дарвеници нямаше как.
- Оф Гиране, тряя да се отърва ит тез изчадия гадни.
Конър каза на червения си дракон да избълва малко отровоа в една кофа, а той щеле после да я посипе по мебелите, че да се натровят твз гадини мръсни. След като сипа отрова насякъде, той излезе навънка да си почива. Постелк едно одяло и накара Горан да му оази сянка, дойато той спи.

Горан и Конър се прибеаха в къщата си. Горан попита госпидаря си:
- Няма ли да идеш да се заоизнайш със съседите?
Конър не искале. Тий не харесвале хирата и странешв от тях. Ама сугурни му трябваха приятвли тука.
- Оф Гиране, ще отида сигурно...
След тива Конър влезе в къщата си и по пида видя мниго трупове на дарвенуци.
- Браави бе ,гиране, отровата ти е съпер ефекъивна.
След Кинър влезе вътре да се окъпе, че не беше се къпал от дни зарад тез дарвенуци.

Горан предложи на Конър да поогледа околните къщи. Конър не искаше и да чува, затуй остай Горс да си прай квото иска.

Горан се яърна от разглежфането. Съобщи на гисподаря си, че доста интерснй хира живеят наоколо.
- Яидях една къща с много дракони. И другите хора имат по много.
- Да Горане, сигурно е така, ама сеха нямамв много злато за другу дркони. По нататък и ние ще имаме доста. - каза Конър.
Горан много искале да се запкзмай с съседите, ама на Монър нд му се занимаваше. Скед дълги мрънкания, Конър най после се сагласи да се запознай с хората рука.

Конър слезе ит гържа на Гиран ядосан.
- Вуждаш лу ве, Горабе, що не ускам да се запизнаеам с дръги хира? Щото не искат да говорят с мене. Пък и ко ме интересъват някви хора.
Конът влезе ядосано в къщата си да се окъпе.

Конър докетя в къшата си на гърба на Гиран. След като се приземуха усоешно, Горан попита госоидаря зи:
- Гиспидарю, не си ли харесахте някоя мацка? Момичетата изгкеждаха красиви.
Конър се ядоса. Той наистина хареса съседкуте, ама те бяха човеци, а чивеците ги мразеше.
- Ари де... Избери една само. - пидканваше го Горна.
- Оф.... Онова момиче Сирвна ми се стори малко малка, ама оная Сислаи мискя, че би станала... Има още една с която не съм се запизнал ище.
Горан го увери че някий ден, ще се запизнаят.

Конър де прибра изтощен в лъщата ди. Той искаше малко да поспи, ама Горан пак почна с неговите тъпи въприси:
- Аве госоидарю, кога смяташ да си намериш други дракони? В пещерите има безплатни.
- Аве Горане, ти ще се спреш ли ? Ще си търся дракони, когато ми тряят. Ся тряя да събирам за обучението ти, тъй че в момента не може.
- Да бе, аз та разбирам. Ама другуте хора имат специалните дракони, а аз съм още сам.
Конър се ядоса. Той тъкмо беше пристигнал в Еритос и още не разбирашр нещата добре, а май малко искаше някой да му дава акъли ко да прай.
- Горане, когато му дойде времемто ще си наорайш дракончета, не се тревожи. Ся мисли само за туй как се бийш, щото ще видиш ако те ранят някога.
Кобър си влезе в къщата да се окъпе, че пак не се бешв купал. После щеше да мързрлува сигурно.

Конър дойде качен на гърбс нс Готан. Слезе и истай яхцето на земята.
- Вечерта ще го люпим, Горсне. Ся искам малко почивка.
Ккнър остай яйцето на Горан да си уграй с него.

Конър си почина достатъчно и беше време да излюпи вракона. Извика Горна и го накара да хвърля огън срещу яйето. След лалко, от там езлезе един черен дракон и Конър реши да го кръсти Шиамал. Горан са зарадва, че вече няма да е единствен на двора, ама Конъп не се радвашел толкоз.

След почерпването Конър се прибра и си легна.

Конър видя поканата за пикника на Каво и реши да отиде с Горан.

Конър итвори и видя непозната жена. Разочарова се, че е човек и попита:
- С какво да помогна?

Конър въздъхна. Много хора не знаеха за расата му.
- Тъмен елф съм. Конър Ган'Дор, приятно ми е, Висения.

- Тъмните елфи живеем стотици години. Живеем много навътре в горите, в трудно достъпни места. Затова хората почти не са чували за нас. Мразим нормалните елфи, между нас винаги има конфликти. Не харесваме и хората особено, тъй като те ни прокуждат и се страхуват от нас. - отвърна Конър.