Пикник по случай приветстването на Мераксес в дома на Силиа

- Мераксес, отиди до къщата ми и извикай Хироенд. Но го предупреди, че ако направи някакъв проблем, толкова ще му е!
- Разбира се, господарке. - отвърна Мераксес и отлетя.
"Сега да те видя как ще се държиш, Хироенд.", мислеше си Силиа докато чакаше Мераксес и огнения дракон.

Серена още повече се озадачи.
- Как смяташ да намериш драконите, които са направили това? И също така никога не каза защо си бил в лудница?

Пери се обърна към Каво.
- В каква къща искаш да живея? Едно време и аз имах всичко, но сега съм тук и живея нормално като другите.

- Аха. Жалко за тебе принцеске. Аз съм Каво, живея наблизо ако ти трябва нещо.
- Серена, бях в лудница, защото злите дракони ме сложиха там. - каза Каво.
- А сега ако ме извините, с Гондито трябва да излюпим булката, а аз тряя да ида да събирам пари за сватбата. Гондолфо се натъжи, но така че да не го види Каво пак.

Мераксес и Хироенд долетяха. Настаниха се до драконите и Хироенд ги поздрави. "Хм, добре се държиш", мислеше си Силиа без да отлепя очи от него. След това тя се обърна към Серена:
- Дали е възможно малко да се е променил за нещата, които му казах снощи? Опрях меч в гърлото му и го накарах да ме убие, същевременно бях готова да му отнема живота... Дори му казах, че ако случайно оживея, ще си направя бокал от главата му...

- Уау. Въпреки че не съм привърженик на заплахите, за съжаление при Хироенд друго трудно би проработило. - потвърди Серена. - Радвам се, че го виждам по-кротък, възможно е да е осъзнал, че в развъдника дори и да се грижат за тях, със сигурност не го очаква по-добър живот, отколкото ако остане тук.

Силиа пожела всичко най-хубаво на Каво и Гондолфо. Тя беше много радостна, че те дойдоха.

И Каво много се зарадва, че дойде при такива хубави мацки. А сега се качи на кончо Вихрогончо и отлетяха с Гондито.

- Дано наистина се е променил. Не искам да му повярвам отново, а в следващия момент да ми се прави на интересен пак...
Силиа наистина много вярваше в Хироенд и беше абсолютно убедена, че зад ужасното му отношение се крие един добър дракон.

- За съжаление няма как да знаем това, освен с времето. Но не бързай да се предаваш, ти си силно момиче! - окуражи я Серена.

- Не съм се предала. Искам да му докажа, че съм достойна за негова господарка. Искам да разбере, че заедно можем да постигнем всичко.

- Чу ли, Хироенд? Господарката ти не стига, че ще те пощади, а иска ти да участваш в отмъщението ѝ. Това би било огромна чест, да не говорим, че ще получиш каквото пожелаеш когато тя си върне отнетото! - напомни му Серена.

Хироенд се приближи към Серена и Силиа:
- Да се надяваме. Родителите ми си дадоха живота, за да спасят кралството ѝ преди стотици години. Да видим тя какво ще направи.
След, което се върна при останалите дракони.
- Ей това изобщо не го подозирах... Носеха се легенди, че преди много години дракони помогнали на дома ми да победи в някаква война, но накрая били убити. Носеше се слух, че избраният ще вземе детето им. И аз ли съм избраната?
Силиа беше доста объркана.

- Възможно е, аз също не знам дали съм подходяща за трона на Еритос, но е факт, че той е мой по право. Длъжна съм да се боря за него!

- Всеки е длъжен да се бори за своето си. Родителите ни нищо не са ни оставили напразно! Трябва поне да опитаме да си върнем отнетото...

- Така е! Затова нямам търпение да се издигна в тъпото им общество, за да приключат най-после тия всекидневни унижения, на които съм подложена сега. - ядоса се Серена. - След това вече ще мога да задвижа плана си.

- Докато сме в простолюдието, ще трябва да търпим всичко. Отначало имах проблеми, но сега не мисля, че имам толкова много... Може би защото бях с одеждите на лудницата?

- Възможно е. Отначало и с мен се държаха доста по-отвратително, защото бях с окъсани дрипи. Но какъв ли друг избор имах? Аз отраснах тук, в покрайнините на Еритос, като диво животно...

Серена се извини.
- Съжалявам, много бих искала да останем още, но се налага да отида на работа в онази ужасна конюшня. Силно се надявам скоро това да приключи, но за сега трябва да търпя. - Серена пожела на Силиа приятна вечер и успешно превъзпитаване на Хироенд, след което се качи на гърба на Анкалагон и отлетя за конюшните.

Пери се обърна към двете дами и каза:
- Време е да тръгвам, на Марбъл му трябва още много работа, а на мен повече сила за отмъщението което съм започнала. Ще се видим на моя пикник който ще се проведе скоро, ще ви пратя покани когато съм готова - отговори щедро принцесата.

Силиа прибра каквото остана, качи се на гърба на Мераксес и отлетяха към къщата ѝ, а Хироенд ги следваше.

» Прием по случай приветстването на Аулакирия в дома на Серена Калахан
» Прием по случай приветстването на Ларис
» Парти по случай рождения ден на Принцеса Силиа
» Парти по случай рождения ден на Андромеда
» Силиа Фингел