Серена въздъхна тежко и прекрачи входа на таверната.
- Добър вечер. - поздрави тя. - Искам да ми сипете 8 чаши с абсент.
Съдържателят на таверната се облещи. Зачуди се дали е чул правилно и дали наистина това дребно момиче не си поръча ОСЕМ чаши с абсент.
- Госпожице, извинявайте, но нормална ли сте? Първо, това ще ви струва 4000 злато и второ, ако ги изпиете, едва ли ще излезете жива от тук...
- Съвсем сериозна съм. - усмихна се Серена и с известни усилия постави на тезгяха доста голяма кесия със злато. - Точно толкова са, ако не ми вярвате, ще Ви изчакам да преброите.
Мъжът я гледаше с възможно най-невярващото изражение, докато броеше монета по монета. Наистина наброяваха точно 4000 злато.
- Дори няма да питам откъде имате толкова пари, но все пак, сигурна ли сте? Да се самоубиете ли се опитвате?
- Не се тревожете за мен, просто направете това, което Ви казах.
В крайна сметка, съдържателят вдигна рамене и извади бутилката с абсент, като нареди 8 чаши на бара пред Серена. Започна бавно да пълни всяка една чаша и да наблюдава как тя изпива почти на екс всяка една от тях. След като приключи и с последната, той не можеше да повярва, че все още се държи на краката си.
- За годините, в които държа тази таверна, трябва да призная, че никога не съм виждал подобно нещо! Та Вие пиете повече и от мъжете, които всеки ден са тук!
- Казах Ви да не ме подценявате. - усмихна се Серена и благодари на съдържателя.
Престолонаследницата игнорира подсвиркващите ѝ мъже и се отправи към изхода. В момента, в който излезе, се свлече на земята и загуби съзнание. Левиатан, който чакаше пред таверната, се приближи към нея и я побутна с муцуна.
- Господарке? - със загрижен тон изрече той.
Момичето не помръдваше. Левиатан нежно я хвана в лапите си и я понесе обратно към имението.
Серена получава 400 опит.