Имението на Каво

Каво се прибра натъжен.
- Ооо Каво ко стана. - смя се Гондито?
- Оф Гондолфо, млъквай ве. Пак свършиха мангизите. - плака Каво, а Гондито, Парпито и Бузито се смяха. Даже и кончо Вихрогончо се смя.
- Зех решение. Ще продам Парпатикона, нямам пари вече да ва храня. - каза Каво.
Гондито се зарадва. Най-после се отърва от бурката, и без тва не я щеше.
- Еееееееее. - каза Парпатикона.
- Айде Парпи, тръгвай с мене да те продавам. - каза Каво и се качи на кончо Вихрогончо.

Каво се прибра, а Гондито чакаше на вратата.
- Оф Каво, пак си пиян ве. - ядосано се ядоса Гондито.
- Мълчи ве Гондолфо. - каза Каво.
Каво си легна, ама не знаеше че си е легнал навънка на тревата. Гондито, Бузомардан, Тимтарамбак и кончо Вихрогончо се смяха. Каво се събуди от смеха им, удари на сичките по един плесник и пак си легна.

Каво се върна с Гондито като Каво яздеше кончо. Гондито каза.
- Аве Каво, ти някакво отмъщение щеше да прайш. Парите от Парпатикона ги изпи май. - каза Гондолфо. Каво се ядоса.
- Аве мълчи ве Гондолфо, кот си искам ше прая. - зверски каза Каво. Гондито се натъжи, ама ко да се прай.

Каво се върна и се натъжи. Качи се на кончо и почна да обикаля. Бузомардан и Тимтарамбак излязоха и го питаха.
- Аве Каво ко стана ве? Къде е Гондито. - питаха те.
- Ем Гондито е малко в болницата ся, там ще стои за малко. - каза Каво и се натъжи, че така нашиба Гондолфо, ама нямаше как, малкия калтак много го изнерви.

Каво се върна пеша и потен и ЯДОСААААААААААААААН!
- ГОНДОЛФООООООООООООООО! ВИХРОГОНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - яко крещеше Каво.
Кончо Вихрогончо и Гондито усетиха че за сгазили лука и излязоха от къщата. Там ги чакаше Каво с бухалката.
- Идвайте тука ся ще играй тупаника! Как ме оставихте вий мърши гадни! - зверски крещя Каво и ги редува на бухалката. Гондито и кончо се натъжиха, но така че да не види Каво, че тупаника край нямаше да има. Като се умори да ги чатка, Каво влезе в къщата да изпуши една трева, дето намери до лудницата.

Имаше още две къщу, които тряяше да посетят с Горан. Конър не ускаше да се запизнава повече, но Горан настоа.
- Ари ве, господарю. Останаха само тоя мъж и още едно момиче.
Конър въздъхна и почука на вратата.

Каво тъкмо се прибра с кончо и видя непознати пред вратата.
- Айде Гонди, иди да видиш кои са. - заповяда Каво, ама Гондито не искаше да излезе така насинен, кво ще си помисли човека.
- Оф добре ве, аз ще изляза. - каза Каво.
Каво се качи на кончо Вихрогончо и излезе от къщата.
- Здрасти. Аз съм Каво. Какво ви води насам?

Конър погледна Каво и се чудеше как е събрал кон в къщата си.
- Аз съм Конър, а тоз дракон е Горан. Дойдох да се запизнайм.

Каво се зарадва че са дошли нови.
- Ми както казах, аз съм Каво, а пък това е моя дракон Гондолфо. Начи той по принцип не е син дракон, черен си е, просто сега е малко син, щото ме изнерви снощи и се наложи да го бия малко.

Горан малко се уплаши. Конър също го гледашр с поглед сякаш ше го бие. Конър каза на Кафо:
- А не е проблем. Явно понякога тез изчадия имат нужда от дисциплина. Тва е добра идея, между другото.
Горан се уплаши и се друпна малко назад.

И Каво така мислеше.
- Ми той моя Гондолфо обикновено слуша, ама тука напоследък много ме изнерви и то така става накрая. - Гондито се натъжи, ама така че да не види Каво, че още помнеше бухалката.

- Абе той и моя Горан ме слуша по прунцип ама нещо напоследък многл взе да ме командори. Май ще играй сопата по него. - каза Конър.
След това пижела приятен ден на Каво и си тръгна, щото тряяше с още хора да се запизнай.

Каво изпрати Конър и Горан и се върна вътре, а Гондито се скри, щото го беше страх от Каво, щото напоследък много бой ядеше.
- Къде отиде ве Гондолфо, излизай веднага да не та търся с бухалката. - каза Каво и Гондолфо излезе от където се беше скрил.
- А тъй, виж като слушаш колко е добре. - каза Каво, а Гондито се зарадва, че тоз път не яде бой. За съжаление и друго също нямаше да яде, щото Каво свърши мангизите.

Каво се прибра и измътиха яйцето. Излезе дракона.
- Мисля да се казва Пилепапатак. - каза Каво. Пилепапатак се зарадва и Каво и той се зарадва и се качи на кончо и обикаляше около Пилепапатак.

Каво доязди до къщата си и Гондито и то.
- Ся Гонди, искам да ти кажа, че скоро може да та сменям. Хубу ми служиш, не ми знайш много, ама такъв е живота. Да знайш стягай са, че скоро ще стане. - Гондито се натъжи, ама така че да не види Каво.

Каво са върна от развъждането със Силия. Почна да мъти яйцето. От него излезе новото му прекрасно драконче Трипоганджбурсуманджак. Гондито малко се натъжи, щото тоз дракон е доста по-силен от него и може Каво да реши да го земе за Главен. Гондито плака, а кончо се смя. Гондито издъхна малко огън върху кончо Вихрогончо и му опърли гривата. Кончо рева, а тва ядоса Каво, който зе бухалката и бой по гъза на Гондито, пак го напрай син дракон.

Каво и кончо са върнаха от пиене и обикаляха около къщата.
- Гонди отваряй - адски викаше Каво.
Гондито отвори вратата и се показа, а Каво го погледна и каза.
- Кончо ритни му един къч в мутрата.
Кончо Вихрогончо ритна един къч на Гондито в устата, а Гондито се разплака. Каво и кончо се смяха. Трипоганджбурсуманджак ги видя и се натъжи, че тоз господар много пий.

ГОНДОЛФООООООООООООООООООООООООООООООО, ВИХРОГОНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! - зверски и адски крещя Каво, че сигурно насякъде го чуха. Гондито и кончо ги беше страх да излязат.
- ЕЛАТЕ ЧЕ МИ ТРЯЯТЕ СЕГА! - Каво видя дебелия гъз на Гондолфо и му игра една бухалка. Гондито изпищя и излезе от където са беше скрил, кончо и той беше там.
- Ейся ще ви кажа аз на вас, ейся. - адски крещя Каво и ги чатка по гъзовете с бухалката.
На Каво му се умориха ръцете да шиба Гондито и кончо и затва ги почна с ритници. Направо им се разказа играта и реваха много. Каво се смя.

Каво седеше и се натъжаваше.
- Ко има ве Каво. - пита Гондито.
- Оф Гонди, кефиш ма ама ще те сменям, слабак си си малко. - каза Каво.
Гондито се натъжи и тоз път Каво видя.
- Ари ве Каво, моля та не ма сменяй.
- Мълчи ве, Гондолфо. Трипоганджбурсуманджак ще ми е новия Главен дракон.
Гондито заплака тежко.

Каво седна с Гондито, както обеща.
- Браво Гонди, тъй като ти ме спаси от селяндурите, ся пак ще те напрая мой главен дракон. - яко и мило каза Каво на Гондито.
- Мерси Каво. - каза Гондито и се радваше на макс.
- Ама тва не те спасява от тупаника ако не ме слушаш. - зверски каза Каво и посочи плесника. Гондито вече не се радваше толкоз.

Каво се върна качен на кончо Вихрогончо, малко тъжен.
- Ко стана ве Каво? - тъпо каза Гондито.
- Оф Гондолфо, продадох Дищриктито. - натъжено каза Каво.
- Йеееее. - радваше се на макс Гондито. Каво веднага го заши и Гондито спря да се радва.

Силиа долетя до къщата на Каво. Тя му остави бележка, в която пишеше, че всички са поканени. След това отлетя към дома си.

Каво се прибра и въздъхна натъжено.
- Кво ти е, ве Каво? - яко и мило каза Гондито.
- Оф Гонди, Бузомардан си отиде... Няма го вече доброто ми драконче. - Каво се заплака. Гондито, Тимтарамбак, Пилепапатак, Трипоганджбурсуманджак и Вихрогончо и те ревнаха. Беше тъжен ден в къщата на Каво.

След като раздаде поканите на всички, Силиа се отправи към къщата на Каво.
- Гондолфо, кажи на Каво, че съм раздала поканите. - каза момичето и отлетя.

Каво са прибра доязди до къщата си с кончо и каза на Гондито.
- Гонди стягай са, утре ще търсим дракончо. И без да ревем повече за Бузито, погреба са и толкоз. - Гондито се натъжи, ама така че да не види Каво и легнаха да спят.

» Имението на Лорд Конър
» Имението на Принцеса Силиа Фингел
» Имението на Лейди Катрин Таргариен
» Имението на Лейди Евдемия Блъдмаер
» Имението на Лейди Андромеда Годсгрейс