Серена реши, че единственото логично нещо, колкото и да я беше страх, бе да тръгне на юг. Тъй като Аулакирия отлетя, дори нямаше следи, по които момичето да тръгне. Подмина пещерата на Хорп и не след дълго нещо лилаво и се мярна в далечината. Това бе Аулакирия, която лежеше в безсъзнание. Серена се уплаши и се затича на там.
- Аулакирия! Чуваш ли ме, Аулакирия?
- Гос... по... дар... ке? - уморено отвърна драконът.
- Да, аз съм! Тук съм! Защо отлетя така и ни заряза?
- Хип... ноза. Хорп пол... зва хип... ноза. За да не ви... дите ки... сели... ната.
- Не се и учудвам, че дракон от неговия вид знае и специалните атаки на Червения. Да се махаме от това ужасно място, можеш ли да стоиш права?
- Мисля, че... да.
Аулакирия вложи всичките си сили, за да стане. След което се затътри след Селена в посока къщата ѝ. Серена продължаваше да не разбира, защо Хорп ги бе нападнал. Ако наистина е било, заради Червения, то тя имаше най-лошия късмет на света.
Съб 16 Юли - 19:44
