Бойната арена

Арената е безспорно най-интересното място от целия обучителен курс на един дракон. Тук драконите се учат на основните за един дракон атаки + една специална, която всеки различен вид притежава. Уроците отново са 20, но тъй като при бойните умения се учат основните 4 атаки, когато взимате повече уроци не учите други, а просто затвърждавате уменията си, като с всеки урок противниците ви стават по-трудни... Те винаги са с едно ниво над вас, но не са обучени добре и не знаят последната атака на вида си, въпреки че драконите от 5-то ниво нагоре я знаят, поради което побеждаването им става по-трудно. От 10-то ниво нагоре пък знаят и допълнителни атаки, там са най-трудни. Основните 3 атаки са - Раздиране (5 щета), Бълване на огън (20 щета) и Бълване на отрова (10 щета).
Специалните атаки на различните дракони са както следва:
Бял Дракон - Киселинна атака - 50 щета (Изгаря кожата и вътрешностите, разяжда тялото)
Червен Дракон - Хипноза - 30 щета (Защото е много трудно да се задържи противника в нея, но пък за сметка на това, тази атака нараства с 15 на всяко ниво, а не с по 10 както на останалите... Хипнотизира противника, и го обездвижва...)
Черен Дракон - Силово Прехвърляне - 60 щета (Тази атака може да порази всичко, не само дракони... изпива силите им, и ги добавя към собствените сили на дракона, който я използва.)
Морски Дракон - Водовъртеж - 55 щета (Завърта противника в кръг от вода и го дави, изискват се чудесни плавателни умения, за да се измъкнеш от тази атака.)
Син Дракон - Замразяване - 45 щета (Замразява противника, но не му причинява физически увреждания, само като парализа за известно време, и дори не действа на всички дракони, а само на по слабите, освен ако дракона правещ магията не е много силен.)
Огнен Дракон - Огнено въже - 55 щета (Завързва противника с въже от огън, невъзможно да се измъкнеш без трайни увреждания и изгаряния.)
Лилав Дракон - Светкавица - 70 щета (Призовава светкавица, която удря противника).

Серена все още беше погнусена от държанието на треньора по летене, който продължи да праща въздушни целувки след нея, когато си тръгваше. "Някой да ми напомни, че когато си върна откраднатото, този ще е първият в списъка с екзекутирани!" Мислеше си Серена. Тя беше приятно изненадана, че треньорът в арената бе жена, която на всичкото отгоре бе най-милият човек, когото Серена срещаше откакто се върна в Еритос.
Жената заведе Аулакирия до входа на арената и ѝ каза къде да застане. Не след дълго се появи и нейният противник - Бял дракон, малко по-голям от нея самата. Аулакирия реши да се направи на смела и нападна първа, като установи, че може да ползва ноктите си за нещо различно от това да се чеше - използва атака Раздиране. За нейно нещастие, белият дракон не беше начинаещ и лесно избегна тази атака. Сега бе негов ред да атакува, той избълва огън срещу Аулакирия, която го парира в последния момент със своя собствен. Така тя установи, че най-сетне може да бълва огън.
След като и двамата започнаха да бълват огън, малка искра падна извън арената и удари близо до Серена, като подпали и без това раздърпаните дрипи. Тя остана чисто гола и благодари на всички богове, че треньорът беше жена и не беше онзи от поляната. Битката бе спряна за малко, докато някой намери одеяло за горката Серена. След като намериха, драконите бяха готови да продължат. В почивката Аулакирия без да иска избълва отрова, като си мислеше, че повръща, но след като белият дракон се парализира от "повръщаното", тя осъзна, че това всъщност е отровата ѝ. Лилавите дракони бяха втори по сила на отровата след сините, така че това му нанесе големи щети. Въпреки всичко, опитът си казваше думата и белият дракон бързо взе надмощие.
Тъкмо когато Аулакирия отново бе започнала да се чувства в безизходица, тя наддаде силен рев и призова светкавица, която се стовари директно върху нейния опонент. С това я провъзгласиха за победител, а Серена побърза да я повика и да се приберат, защото не си представяше как ще обикаля из Еритос загърната само с едно одеяло. "Ей сега вече наистина спешно ми трябват нови дрехи" мислеше си тя.

Силиа и Хироенд се отправиха към арената. На входа ги чакаше треньора.
- Талона, красавице. - каза той, като огледа Силиа от главата до петите.
Силиа му подаде талона си и треньорът пусна нея и дракона ѝ в арената. Силиа се отправи към мястото, на което треньорът я накара да отиде, а Хироенд чакаше противника си. Не след дълго се появи един воден дракон. Страх обзе огнения дракон, а на водния изобщо не му пукаше. Той нападна Хироенд с Раздиране. Огненият дракон успя да се съвземе и избегна Раздирането в последния момент. След това Хироенд сякаш се давеше с нещо зелено. Трябваше да го изплюе върху водния дракон и научи, че може да бълва отрова.
Водният дракон не се предаваше. Той започна да бълва огън срещу Хироенд, който не можа да избегне напълно атаката. Огненият дракон беше разгневен и нададе силен вой. Втурна се към водния дракон и използва ноктите си, за да раздере тялото му. Така се научи на Раздиране. Водният дракон едва се държеше. Хироенд беше готов да нанесе последната си атака. Той надигна главата си нагоре, а от устата му се заформи огнена струя. Той се научи да използва бълване на огън. Водният дракон намери сили да избегне бълването и използва бълване на отрова срещу Хироенд.
Хироенд избегна бълването на отрова и окова водния дракон в някакво огнено въже. Огненият дракон разбра, че е научил специалната си атака. Противникът му не можеше повече да помръдне и треньорът обяви Хироенд за победител.

Принцеса Пери и Марбъл пристигнаха в арената, където срещнаха треньора. Той поиска талона на принцесата, тя му го даде и отиде да седне някъде. Срещу Марбъл излезе лилав дракон. Лилавият дракон веднага нападна водния. Той използва Раздирането си, но без успех, тъй като Марбъл го избегна много бързо. Марбъл се опита да използва бълване на отрова, но без никакъв успех. Вместо това, той повърна. "Отврат!", мислеше си Пери, докато гледаше битката между двата дракона. Марбъл се втурна към лилавия дракон и успя да раздере края на едното му крило. Водният дракон разбра, че се е научил на Раздиране и се зарадва. Лилавият обаче отново нападна Марбъл, този път с бълване на огън. Марбъл не избегна напълно бълването и леко се опари. Това не му попречи обаче този път да успее да избълва отровата си по лилавия дракон.
Принцеса Пери гледаше с огромно възхищение битката на драконите и ръкопляскаше всеки път, щом Марбъл нападаше успешно лилавия дракон. Водният се опита да избълва огън и успя, но огънят се разпространи по цялата арена и Пери за малко да изгори. Изведнъж под краката на Марбъл започна да излиза вода, която се въртеше. Пери се опитваше да види какво става там, но този странен феномен беше толкова малък, че не можеше да се зърне. След няколко секунди обаче, всички станаха свидетели на един огромен Водовъртеж, който успешно помете лилавия дракон.
Треньорът хвана Пери за лявата гърда, стисна я и обяви Марбъл за победител.

Каво доязди в арената върху кончо Вихрогончо. Водеше и свирепият бестрашен драгон Гондолфо. Тренера го видя и пусна Гондолфо на арената, там го чакаше противниковия дракон. Той беше червен. Каво обикаляше с кончо Вихрогончо арената и викаше на Гондито.
- Давай Гондолфчо, бий го!
Гондолфо почна да се бие като женичка. Другия дракон се смя и надра Гонди по краката. Тогава Каво видя как Гондито се ядоса и хвана червения дракон и го дереше главата.
- Само така Гондолфо! Атакааааааааа! - викаше Каво и яздеше коня.
Гондолфо почна още повече да се дъха, и така се надъха, че като издъхна, излезе му огън от устата. Другия червен дракон се опърли малко, ама пак стана и той също дъхаше огън срещу Гончо. Тогава Гондолфо почна да се дави и захапа на противника юмрука, обаче червения дракон се дръпна, щото Гондолфо нещо го бе опръскал с нещо зелено. Това беше отрова и така врага се отрови, а Гондито се смя. Каво яздеше около Гондолфо с кончо и се радваше на макс.
Накрая червения дракон се ядоса и хвана Гонди в хипнозата си, дето го кара да се подчинява. Гондолфче обаче се измъкна и направи новата атака силово прехвърляне и така му зе силите на противника, който падна умрял. Треньора каза, че Гондолфо се е бил най-хубаво и каза, че той е бил. Гондолфчо се радваше, че си е научил атаките, а Каво и той се радваше.

На арената на Конър му хареса.
- Ей тука вече пада кефа.
Горан се зарадва, че господаря му е в добро насторение и решида даде сичко от себе си. Срещу Горан се изправи един морски дракон. Конър много искаше Горан да се научи по бързо на атаките си, за да може да ходи в пещерите. Морския дракон скочи срещу червмения с раздиране. Горан го избегна на кодъм.
- Ай Горане, и ти го раздери!
Горан искаше да зарадва Конър и скочи на морския дракон, ама не успя да го разсдере. Конър беше много ядосан. Пак пари заминаваха по тъз нищо неможеща твар. Горан скочки пак на другия дракон с раздирането и май успя, щото от дракона течеше кръв.
- Браво бе,Горане, ставаш зане що се пак! - викаше Конър.
Горан се втурна срещу морския дракон,ама тоя път от устата му излезе някаква зелена течност. Конър се погнуси и помисли, че Горан повръща, ама не, окацза се че Горан бълва няква отрова. Отровоата удари морския дракон и той отстъпи назад. На Горан му се искаше да научи и другите си атаки затова утвори паста си отново. От нея избълвма огън обаче.
- Браво бе, Горане.И огън знайш да хвърляш. - викаше радостен Конър.
Горан се радваше, че Конър е щастлив затуй напрай нещо страннос очите си. Проикна в съзнанието на противника и го накара да се раздере сам.
- Виж господарю, знам Хипнозата!
След няколко атакаи, морското драковче падна на земята победено.

Горан получи 20 опит.

Серена дойде на арената за вторият урок на Анкалагон. Там ги посрещна треньорката, която отвори портата на Анкалагон да влезе в кръга на арената. Там вече го очакваше противникът му - бял дракон.
- Е Анкалагон, давай! Раздери го! - окуражаваше го Серена.
Анкалагон знаеше много добре атаките си, затова нямаше проблем да ги използва, дори по няколко пъти. Другият дракон съвсем не бе обучен, така че лесно падна.
- Е, изглежда че малко късно го записах. Той отдавна има опит в битките, почти всекидневно се бием в пещерите. - обади се Серена, за да обясни на треньорката, която гледаше с невярващ поглед.
- Не се притеснявайте, госпожице, следващите противници далеч няма да са толкова лесни. А сега сте свободна, урокът приключи.
Серена се качи на гърба на Анкалагон и се отправи към поляната и езерото.

Анкалагон получава 20 опит.

Силиа и Мелинда пристигнаха на бойната арена. Треньорът поиска талона на момичето и отвори портата, за да може драконът да влезе. Силиа седна на едни стълби и с нетърпение очакваше опонента на Мелинда. Тя искаше да види как ще се бие драконът ѝ. Опонентът на Мелинда беше червен дракон, малко по-голям от нея. Силиа се развълнува. Мелинда веднага започна с бълване на отрова, тъй като отровата ѝ щеше да нанесе много щета. Червеният дракон я избегна и се втурна към азур дракона с раздиране. Мелинда реши да контраатакува с бълване на огън и се зарадва, когато разбра, че бълването беше успешно. Опонентът на азур дракона не се предаде и малко изгаряния определено нямаше да го спрат. Мелинда опита отново да избълва отрова, като този път целеше земята под краката на опонента си. Червеният дракон избягваше отровата, но скоро беше приклещен в един ъгъл. Мелинда веднага се втурна с раздиране, като искаше да го раздере дълбоко. Не ѝ се получи особено успешно, но тя не се предаде. Чудеше се дали да използва специалната си атака или още малко да си поиграе с дракона. Реши, че не иска да кара Силиа да я чака, затова използва Миазма. Силиа видя, че тази отрова е доста по-гъста и лепкава от нормалната. Даже цветът беше по-тъмен. Отровата прие форма на малък дракон и връхлетя червения. Треньорът обяви Мелинда за победител.

Мелинда получава 20 опит.

Серена и Левиатан пристигнаха на арената при треньорката. След като погледна талона, тя отвори портата, за да може Левиатан да влезе при противника си. Опонентът този път бе черен дракон, като треньорката каза, че този знае как да си ползва специалната атака.
Левиатан започна с бълване на огън, но това бе доста глупав ход срещу черен дракон, тъй като те са с доста дебела кожа и огън трудно може да ги нарани. Левиатан осъзна грешката си, когато едва се измъкна от огъня на черния дракон, който избълва на свой ред. Левиатан политна, но черният дракон захапа опашката му и го върна долу. Опонентът се опита да атакува с раздиране, но Левиатан избегна атаката. Той реши да използва мълнията си, но усети как силите го напускат. Черният дракон бе направил специалната си атака. Левиатан чувстваше, че очите му се затварят и не знаеше какво да направи, за да спре това. Черният дракон почувства прилив на огромна енергия, все пак да изпиеш силите на специален изчезващ вид беше прекалено голяма лъжица за млад току що обучен черен дракон. Той сякаш не знаеше какво да прави със силата, която получи и започна да лети хаотично и да се блъска във всички краища на арената.
Докато черният дракон се луташе и не знаеше как да използва наученото, Левиатан успя да събере малко енергия и да използва мълнията си. Кълбовидна топка от електрическа енергия се стовари право върху главата на противника, който падна в несвяст. Треньорката влезе и заповяда да го изнесат, докато провъзгласи Левиатан за победител. Той почувства как енергията му се връща и стана на крака. Серена реши да се приберат пеша, тъй като не бе сигурна, че в това състояние ще може да лети.

Левиатан получава 20 опит, но губи 50 кръв.

Силиа дойде с Мелинда за поредния урок на дракона в арената. Треньорът отвори портата, за да може Мелинда да влезе, а Силиа седна на стълбите. След малко опонентът на Мелинда се появи. Беше бял дракон. Треньорът предупреди, че този си знае специалната атака, затова Мелинда трябваше да бъде много внимателна. Белият дракон веднага нападна Мелинда с раздиране и одраска една от лапите ѝ. Азур дракона изрева и реши да избълва отрова по опонента си. Белият дракон я избегна и избълва огън. Мелинда полетя във въздуха и контраатакува с бълване на огън. Огънят на Мелинда победи и изгори белия дракон. Силиа се радваше много. Мелинда ставаше все по-добра. Белият дракон реши да използва специалната си атака и Мелинда беше готова да я избегне. Не успя напълно и едното ѝ крило започна да се разяжда от киселината. Мелинда отново изрева и започна да се ядосва. Избълва отрова по белия дракон и той не можа да я избегне. Отровата започна леко да разяжда люспите на дракона, но той сякаш не се притесняваше от това. Втурна се към азур дракона с раздиране, но Мелинда успя да го избегне. Беше време вече да използва специалната си атака. Направи Миазмата и отровата прие отново форма на малък дракон. Отровата се нахвърли върху дракона и той падна парализиран на земята. Треньорът обяви Мелинда за победител.

Мелинда получава 20 опит, но губи 60 кръв.

Серена пристигна в арената с Левиатан. Треньорката я посрещна и отвори портата на дракона към бойното поле в арената. Противникът този път бе син дракон, разбира се, знаещ специалната си атака. Левиатан не се притесни толкова от атаката, колкото от летателните умения на синия дракон. Той бе много по-опасен в небето, защото бързите му движения бяха по-добри от собствените на Левиатан, въпреки че заради потеклото си и той също имаше завидни летателни умения.
Синият дракон наддаде рев и се извиси до тавана на арената. Левиатан се опитваше да го следи с поглед, доста трудно постижима задача, защото беше прекалено бърз. Изведнъж синият дракон се спусна с издължените си остри нокти в опит да раздере дракона на Серена, но Левиатан успя да го избегне. На свой ред, Левиатан също полетя, и реши да приключи това по-бързо. Призова мълнията си, преди синия дракон да се опита да го замрази.
Опонентът можеше и да оживее, ако не бе направил огромна грешка. Веднага след като Левиатан призова мълнията си, той реши да я замрази със своята специална атака. Глупавото същество не се усети, че ледът се топи, а водата е проводник на тока, така се изпържи сам. Треньорката нямаше друг избор, освен да присъди победата на Левиатан.

Левиатан получава 20 опит.

Силиа и Мелинда дойдоха за поредния урок на Мелинда в арената. Треньорът поиска талона на момичето, отвори портата, за да влезе Мелинда, отдалечи се със Силиа на безопасно място. Противникът на Мелинда днес беше син дракон, който отново знаеше специалната си атака. Азур дракона реши да нападне веднага. Мелинда използва раздирането си, но синия дракон го избегна. Той веднага контраатакува с бълване на отрова, но дракона на Силиа парира с бълване на огън. Мелинда веднага избълва отрова и противникът ѝ нямаше достатъчно време, за да избегне атаката ѝ напълно. Опашката му беше покрита в лепкава зелена течност и тя бавно започна да се разлага. Мелинда се втурна към синия дракон с раздиране и успя да раздере едното му крило. Синият дракон изрева и избълва огън срещу азур дракона. Той го избегна веднага и контраатакува с бълване на отрова. Отровата покоси раненото крило на синия дракон и той отново изрева. На Мелинда взе да ѝ става скучно, затова реши да използва Миазмата си. Отровата прие формата на среден дракон и връхлетя синия. Той падна на земята и не можеше да продължи повече.

Мелинда получава 20 опит.

Катрин и Дрогон дойдоха на арената. Тя беше доста огромна. Треньорката отвори портата и Дрогон влезе в центъра на арената. Жената посъветва момичето да се отдалечи, защото битката може да излезе извън граници, но Катрин настоя да стои на първите редове. Тя много се вълнуваше и искаше да гледа как драконът ѝ се бие. След минутка излезе и противникът на дракона - огнен дракон. Дрогон нападна огнения дракон с една от лапите си. Не успя да го раздере. Огненият дракон веднага отвърна на атаката, използвайки бълване на огън. Черният дракон го избегна на косъм. Той беше уплашен, защото противникът му знаеше атаки, а той не. Опита се отново да раздере огнения дракон и този път успя. Раздра крилото му и огненият дракон изрева. След това надигна глават си, за да избълва огън явно, но избълва само пушек. Противникът му започна да се смее. Дрогон се ядоса и отново се опита да избълва огън и този път успя. Опашката на огнения дракон беше обгорена. Противникът на черния дракон веднага нападна с бълване на отрова, но Дрогон парира с бълване на огън. Черният дракон започна да бълва нещо зелено, което запрати по противника си. Огненият дракон избегна атаката и се опита да раздере Дрогон. Дрогон парира с бълване на отрова, която покоси другото крило на огнения дракон. Дрогон беше направил нещо и противникът му започна да се олюлява. Той беше използвал специалната си атака - Силово прехвърляне. Огненият дракон още не беше победен и Дрогон реши да използва бълване на огън, за да го довърши. Искрица от огъня му падна върху опърпаните дрехи на Катрин и те изгоряха почти напълно.
- Добре че не съм с новата си рокля... - вайкаше се момичето.
Треньорката обяви Дрогон за победител.

Висения и Регалия достигнаха сградата, където се помещаваше арената. Висения забеляза местата за закачане на юзди и остави кобилата си там, след което заедно с Регалия се отправиха към вътрешността на сградата.
Вътре бе изключително просторно, все пак се водеха битки между дракони, а те трябваше да имат място да летят наоколо. Арената беше обхваната от тежки стоманени заграждения, за по-голяма безопасност на зрителите. Изглежда някога тази арена бе привличала огромна публика, но сега единственото ѝ предназначение беше да обучава младите дракони да се бият. Треньорът посрещна Висения и пое талона ѝ, след което отвори тежката стоманена порта, за да може Регалия да пристъпи и да заеме мястото си срещу своя противник.
Противниковият дракон беше син и изобщо не губи време, а веднага се нахвърли върху Регалия. Висения осъзна, че на този етап това вече не бе просто игра и забавление, каквито в този момент ѝ се струваха другите два урока, това тук беше истинска битка между дракони. Жената искаше да окуражи дракона си, но треньорът забеляза и кимна отрицателно с глава, не беше позволено никой да се намесва, освен при много критични ситуации. Висения се надяваше, че до такива няма да се стигне.
Регалия не беше глупава, успя да разбере как синият дракон използва ноктите си и под какъв ъгъл ги забива, за да раздере противника. Тя се опита да приложи това и успя, синият дракон се оказа с рана на дясната задна лапа. Това го разяри и той се отдръпна от Регалия, след което отново се нахвърли. Драконът на Висения се стресна и се сви назад, беше се заклещила и нямаше как да избегне идващата атака. Дори не осъзна кога и как избълва огън срещу противника си, толкова неусетно и мигновено се случи. Регалия установи, че не ѝ коства никакво усилие да прави това и започна да се забавлява с откритието си. Продължи да бълва огън срещу синия дракон, който също не ѝ отстъпваше. Скоро огънят не бе достатъчен, за да причинява някакви особени поражения, тъй като противникът също не беше глупав и свикна с огнените атаки както и с начините да ги избягва. От своя страна той също не нанасяше никакви щети, защото Регалия също свикна да се пази. Драконът осъзна, че ѝ трябва нещо друго. Тъй като всички дракони са природно отровни, някои повече, други по-малко, те имат дарбата да събират отровата, течаща във вените им и да я бълват по същия начин, както биха бълвали огън. Регалия си спомни за този факт и направи точно това - избълва отрова срещу синият дракон. Това не го изненада ни най-малко, даже го очакваше, затова се дръпна назад.
Регалия започваше да се чувства в безизходица. Нито една от новонаучените атаки успяваше да причини нещо по-сериозно от драскотини или леки рани по плътта на нейния противник. Тя погледна право в очите му и тогава Висения забеляза нещо странно.
- Извинете, какво се случва в момента? Те само се гледат.
- Не се притеснявайте, след малко ще разберете! - треньорът се засмя, очевидно това беше нещо нормално.
Синият дракон започна да се държи доста странно, като че ли изведнъж подивя. Започна да се мята наляво-надясно, както и да се раздира и гори сам.
- Наблюдавайте, госпожице. Синият дракон е под хипноза.
- Под хипноза??!
- Всеки драконов вид има специална атака.
- Знам това!
- Тогава наблюдавайте специалната атака на Вашият - хипнозата е присъща за червените дракони, техният поглед може да разтапя ледове.
Висения беше чела за видовете дракони в ръкописите, които имаше, но за пръв път се сблъскваше на живо с истинска специална атака на дракон, чувството беше великолепно. Треньорът побърза да отиде в арената и да извади синият дракон от там, преди Регалия да го е довършила, все пак това беше тренировъчна битка. Провъзгласи драконът на Висения за победител и пожела на Висения приятен ден. Висения благодари и на този треньор, след което излезе с Регалия навън и отиде да отвърже юздата на кобилата. След като направи това, тя я възседна и се отправи към дома си.

Регалия придобива бойни умения - 1-ви урок, както и 20 опит.

Евдемия е Сейбър дойдоха на бойната арена. Арената беше огромна, а жената не можеше да спре да я оглежда. Изведнъж портата за централната част на арената се отвори и Евдемия се стресна. Тя не знаеше какво се случва, докато не видя един мъж, който въртеше една ръчка.
- Предполагам дойдохте да се биете. - каза непознатия на жената.
Евдемия кимна и подаде талона си. Сейбър отиде в средата на арената и чакаше своя противник. Господарката на Сейбър седна на едно отдалечено място, чакайки. Треньорът седна до нея и я изпиваше с поглед. Евдемия усети какво се случва и се отврати. Всички я гледаха с очи, които искат само да спят с нея.
Противникът на Сейбър се появи. Беше огнен дракон, който веднага се нахвърли върху белия. Евдемия гледаше разтревожено дракона си, не искаше нещо да и се случи. Огненият дракон нападна с раздиране, но Сейбър го избегна бързо. Тя се втурна към огнения дракон, като помисли, че може да направи същата атака, но без успех. Одраска съвсем леко дракона. Сейбър се ядоса на себе си. Огненият дракон избълва огън срещу белия, а белия го избегна бързо. Евдемия си отдъхна, че огъня не засегна Сейбър, тъй като техния огън беше по-силен. Сейбър отново се втурна към противника си и се зарадва, когато го раздра. Беше научила Раздиране. Евдемия също се радваше и за миг беше забравила за треньора, който я оглеждаше. Огненият дракон се разгневи и нападна Сейбър. Опита се да впие ноктите си в нея, но тя литна във въздуха. От устата и започна да излиза пушек, а след което и огън. Тя го запрати срещу огнения драклн, а той нямаше време да реагира. Едното му крило беше обгорено. Противникът на Сейбър се разгневи и използва бълването си на отрова. Отровата не достигна до белия дракон, но беше навсякъде по земята. Сейбър не усети какво става и стъпи в отровата. Изведнъж изрева от болка. Лапите и бяха започнали леко да се разлагат, а отровата навлезе бавно в тялото и. Сейбър трябваше да се измъкне от това положение много бързо. Тя искаше да избълва огън, но вместо огън избълва зелена течност. Можеше да бълва отрова. Отровата покоси предната част на огнения дракон, предимно предните му лапи и шията. Сейбър се зарадва още повече. Не знаеше обаче как да активира специалната си атака. Тя мислеше как да го направи, а огнения дракон се възползва от това. Той веднага нападна белия с бълване на огън, което изгори едното крило на Сейбър. Тя изрева от болка, а Евдемия шокирана стана от мястото си. Белият дракон трябваше да направи бързо нещо. Изведнъж от устата и започна да капе киселина, която разяждаше пода на арената. Тя я запрати срещу огнения дракон, а той изрева от болката. Треньорът се намеси бързо и обяви Сейбър за победител.

Сейбър се научи да се бие, 1ви урок, получава и 20 опит.

Дойдох с Марио в тъз арена, да видим кво ще научи. Треньорката го вкара срещу противника. Изчаках го няколко часа и излезе с научено раздиране, бълване на огън, бълване на отрова и някво въже огнено. Тръгнахме към другите места за учене.

Марио се научи да се бие 1 урок, получи и 20 опит.

Кръвта ми се смрази, когато видях арената. Тук се биеха драконите и се страхувах, че може Балтазар да пострада сериозно. Жената, която отвори портата за дракона ми, разкъса талона. Помоли ме да се отправя на безопасно място и аз я послушах. Сърцето ми биеше като лудо. След време противникът на Балтазар се появи. Беше лилав дракон. Лилавият дракон се втурна към моя и искаше да го раздере, но си отдъхнах, коагто Балтазар го избегна. На свой ред, той атакува лилавия дракон също с раздиране и успя да нанесе някакви щети по предната част на противника си. Лилавият дракон изрева от болка. Нападна Балтазар с бълване на отрова, но той литна високо и избегна атаката. Дълго време те се опитваха да се наранят, но не можеха. Избягваха атаките си и на мен взе да ми писва от това чакане. Битката се проточваше. Балтазар изведнъж започна да бълва огън и усещах как устните ми се изкривяват в усмивка. Лилавият дракон не можа да избегне атаката на моя и едното му крило се обгори. Балтазар трябваше да научи още 2 атаки, а на мен ми омръзваше. Лилавият дракон се чудеше какво да използва, но Балтазар не чакаше. Зелена течност започна да тече от устата му. Това беше бълването на отрова. Той избълва отровата си по противника си и започна да отслабва. Балтазар направи нещо странно. Огнени въжета се появиха около лилавия дракон и го завързаха, причинявайки му сериозни щети. Драконът падна повален, а аз станах от мястото си. Бях доволна, че и последният урок на Балтазар приключи.

Балтазар се научи да се бие, първи урок. Получава и 20 опит.

Всички дойдоха на арената. Треньора взе талоните на Клаудия и Доминик. Дюлахан застана в центъра на аренатаи зачака противника си, който беше червен дракон. Червения дракон започна да напада Дюлахан, а той едва избегна атаките. Дракона на Доминик беше изплашен. Не знаеше как да използва атаките си. Дюлахан изведнъж се втурна към червения дракон и му раздра крилото. Научи първата си атака. Червения изрева от силната болка. Личеше му, че е гневен. Избълва огън срещу Дюлахан, който литна във въздуха и избегна атаката. Дюлахан трябваше да научи другите си атаки. Той се опита да избълва огън, но вместо това издиша малко пушек и сажди. Доминик се цапна по главата. Дюлахан отново се опита да направи атаката и успя. Опърли опашката на червения дракон. Другия дракон, нападна Дюлахан с бълване на огън, но огненият дракон парира с бълване на отрова. Дори не се помъчи да я направи. Дюлахан намери начин да освободи специалната си атака. Успя да окове противника си в огнено въже. Червения дракон падна на земята и треньора обяви Дюлахан за победител.
- Сега да видим как ще се справиш ти, скъпа.

Дюлахан се научи да се бие, 1 урок, получи и 20 опот.

- Само гледай.
Беше ред на Пандора да се бие. Тя застана в центъра на арената и зачака своя опонент. От другата порта излезе един огнен дракон.
- О, става още по-интересно. - каза Клаудия и целуна по бузата Доминик.
Без да се замисля, Пандора се нахвърли срещу противника си и го раздра по гръбнака. Част от шиповете на дракона падна. Той изрева от болка, но реши да не остава длъжен на лилавия дракон. Нападна Пандора с раздиране, но тя бързо избегна атаката му. Отново се нахвърли върху огнения дракон. Раздра част от лявото му крило, а малко след това избълва и огън срещу него. Опонентът на Пандора, избегна атаката и и на свой ред нападна с бълване на огън. Лилавият дракон парира с бълване на огън. Двата огъня не можеха да се надминат и започнаха да се издигат нагоре. Огненият дракон спря атаката си, а Пандора нападна с бълване на отрова. Клаудия се радваше на това и постоянно правеше физиономии на Доминик, който се изнервяше. Пандора реши да не се бави повече и реши да използва Светкавица. Светкавицата повали огнения дракон, а Клудия и Пандора бяха много доволни.
- Така се прави, момчета! - каза момичето на Доминик и Дюлахан.

Пандора се научи да се бие, 1 урок, получава и 20 опит.

Силиа и Мелинда дойдоха в бойната арена. Силиа искаше драконът ѝ да продължи бойното си обучение, за да стане още по-силен. Мелинда не изглеждаше толкова развълнувана, но какво да се направи. Преди да пуснат Мелинда на бойната арена, треньорът се приближи до Силиа и ѝ се усмихна мазно.
- Как сме днес, красавице?
- Ще бъда добре, ако си затворите устата и ме оставите на мира. Доведох Мелинда. Това е талонът ми за днешния урок. - Силиа му набута в ръцете един от талоните, които имаше.
- Добре, нека влезе.
Металната порта се отвори и на арената излезе Мелинда, а от другият край излезе морски дракон. "О, чудесно. Сега ще си представя, че това е Тайфун и ще се успокоя малко.", помисли си лейди Силиа, докато се настаняваше удобно.
Морският дракон очевидно не беше от най-търпеливите. Веднага нападна Мелинда с Водовъртеж, от който азур драконът се измъкна успешно, тъй като можеше да плува много добре. Сърцето на Силиа започна да бие силно. Тази битка щеше да бъде същинско зрелище. След като се измъкна от водовъртежа, Мелинда се издигна високо и веднага нападна дракона с Раздиране. Успя да раздере едното му крило и морският дракон изрева. "Чудесно се справяш, Мелинда!", искаше ѝ се на Силиа да изкрещи, но реши да се въздържа. Морският дракон се окопити и реши да избълва огън срещу противника си. Азур драконът избегна атаката му и пламъците едва не подпалиха публиката отсреща.
Мелинда отново се издигна във въздуха и реши да нападне с Отровен дъжд, но очевидно атаката ѝ беше предвидена. Морският дракон се потопи под водата, която беше останала от Водовъртежа. Мелинда използва атаката си, но щетите бяха наполовина.
Азур драконът започна да губи търпението си. Веднага щом морският дракон се подаде навън, Мелинда използва Миазмата си, която се превърна в конци и се разпръсна по цялата дължина на тялото на противника. Нищо обаче не беше свършило още. Противниците в арената бяха много по-силни от чудовищата в пещерите. Морският дракон избълва отрова срещу Мелинда, но атаката му не нанесе почти никакви щети. Азур драконът се издигна във въздуха и остана там, очаквайки следващото действие на противника си.
Морският дракон също се издигна във въздуха, въпреки че му беше трудно да се задържи там, заради раненото му крило. Отвори пастта си, за да атакува, но Мелинда беше по-бърза. Тя избълва огън срещу него, което отново го повали във водата. Драконът на Силиа се спусна бързо във водата и използва Раздиране няколко пъти. Водата се оцвети в червено и Мелинда изплува. Морският дракон също се надигна и изрева срещу нея. Отново използва Водовъртеж, което Мелинда очакваше. Тя успя да се измъкне от атаката успешно и на свой ред изрева срещу противника си. Силиа не схващаше какво точно се случва и защо така реагират, но беше сигурна, че това е някакъв вид провокация.
Азур драконът отново използва Миазмата си, която придоби формата на хиляди игли, които се забиваха в тялото на морския дракон една след друга. Противникът на Мелинда беше на прага на силите си и тя реши да го довърши. Избълва отрова срещу него и битката приключи.
Треньорът обяви Мелинда за победител и се усмихна на Силиа, когато видя доволното ѝ изражение.
- Дано поканата ми не е прекалено прибързана, но бихте ли желали да се разходите с мен тази вечер?
Силиа мислено извъртя очи, но реши да приеме. Очевидно трябваше да постави всички, които не харесва на място.

Мелинда получава 20 опит.

Силиа и Мелинда пристигнаха в бойната арена. Азур драконът изобщо не искаше да се бие срещу драконите тук и господарката му го разбираше, но това беше една от стъпките към изграждането. Треньорът погледна към Силиа разочаровано и поиска талона ѝ. Младата жена му го връчи и се настани удобно, очаквайки зрелището.
Противникът на Мелинда днес беше бял дракон. Азур драконът веднага нападна дракона с Миазма, която придоби формата на кълбо и проникна в тялото му. Треньорът се приближи до Силиа и седна до нея.
- Днес драконът Ви не е в настроение, лейди Силиа, нали?
- Да Ви кажа честно, и аз не съм. Какво искате пак?
- Обещахте ми да дойдете на среща снощи, но ме изиграхте. Стоях и Ви чаках с часове.
- Вижте, съжалявам, че така се получи, но имах много тежък ден. Пък и трябва да мисля за друг по-важен проблем.
Силиа не искаше да разговаря повече с треньора на драконите, затова замълча и реши напълно да го игнорира. Очите ѝ бяха вперени в арената, на която се биеха драконът ѝ и противникът му. Белият дракон дойде на себе си и реши да използва Киселинната си атака. Мелинда едва успя да я избегне и се удари в една от стените. Силиа се изправи на крака и драконът ѝ погледна в нейна посока. Даде ѝ знак, че е добре и жената седна на мястото си.
Мелинда беше нетърпелива. Не искаше да се занимава повече и избълва отрова срещу противника си. Отровата беше избегната, но не много успешно и успя да нанесе поражения.
- Все по-нетърпелива. - усмихна се треньорът. Силиа му хвърли леден поглед и той млъкна.
Белият дракон се опита да нападне Мелинда с Раздиране, но тя избегна атаката му, издигайки се бързо във въздуха. Отново призова Миазмата си, която придоби формата на копие. Заби се в гръбнака на дракона и го повали на земята. Тялото на белия дракон трепереше, очевидно бяха засегнати важни нервни окончания и връзки. Азур драконът избълва отрова право в пастта му, след което се издигна във въздуха. Изпъна предните си лапи напред и раздра гърба на противника си.
Силиа никога не беше виждала Мелинда да показва такава агресия. Тя мислеше, че битките са нещо, което Мелинда харесва, но не предполагаше, че може да е толкова жестока. Вътрешните ѝ мисли очевидно бяха забелязани от треньора, който седеше до нея.
- Това е в природата им, лейди Силиа. Те са такива - агресивни, жестоки, кръвожадни... Никога не знаеш какво да очакваш от тях.
Докато изговаряше тези слова, Мелинда отново беше използвала Миазмата си, която отново се превърна в копие и прониза белия дракон право в сърцето. Драконът издъхна и треньорът обяви Мелинда за победител.

Мелинда получава 20 опит.

Както обеща, Зара доведе Мирияд в бойната арена. Отправи се към залата за чакащи и застана там с треньора, докато водеха противника на нейния дракон.
- Не се притеснявайте, драконът Ви ще се справи. - успокояваше я треньорът.
Скоро дойде и противникът на Мирияд - бял дракон. Горкият дракон на Зара нямаше никакъв опит в битките и не знаеше какво да стори, затова просто отстъпваше назад, докато неговият противник ръмжеше заплашително насреща му. Изведнъж белият дракон се нахвърли с остри нокти към Мирияд, който едва избегна атаката. Тогава той самият реши да изпробва това, оголвайки ноктите си. Нахвърли се и раздра крилото на белия дракон, който изръмжа от болка.
- Мога ли да го окуражавам? - попита Зара.
- Разбира се, не съм сигурен, че ще Ви чуе от тук, но сте свободна да пробвате.
Зара не знаеше твърде много за драконите, но поне от историите, които беше чела, всички дракони сякаш можеха да бълват огън.
- Мирияд, пробвай да бълваш огън. Това трябва да го спре! - изкрещя тя, надявайки се Мирияд да я чуе.
Драконът долови вика на Зара, но не знаеше как се бълва огън. Пое си въздух и се опита издишвайки да го превърне в огън, но вместо това получи голяма изненада, когато се задави и от устата му започна да тече зелена течност. Белият дракон изглежда знаеше какво се случва, защото предпазливо се отдръпна назад.
- Какво е това нещо? - извика Зара. - Кажете ми какво се случва с дракона ми!
- Не се притеснявайте, нормално е, с повечето се случва, драконът Ви просто се научи да бълва отрова току що. Всички дракони имат малко отрова в себе си.
Зара си отдъхна, изглежда Мирияд не беше болен.
Белият дракон с лекота избегна поредният опит на Мирияд да го раздере и на свой ред се хвърли с остри нокти напред. Заклещен до стената на арената, драконът на Зара знаеше, че ако не избълва огън, вероятно с него е свършено. Направи повторен опит и този път, при издишването си успя да избълва плътен пламък, който изгори белия дракон.
- Браво на теб Мирияд! - радваше се Зара отстрани.
Но битката още не беше приключила, белият дракон все още се държеше. Мирияд се чудеше какво да стори, за да победи. Както беше вперил поглед в противника си, изведнъж усети как тялото му става по-енергично и как самия той става по-силен, докато другия дракон пада на земята изнемощял.
- А сега какво става? - отново притеснено попита Зара.
- Това е специалната атака на Мирияд, казва се Силово Прехвърляне. И изглежда имаме победител.
Зара се зарадва, че първият урок на Мирияд мина без проблем и изобщо не съжали, че го доведе първо тук. Стисна ръката на треньора, след което се отправи към другите уроци.

Мирияд придобива бойни умения - 1-ви урок, както и 20 опит.

Дейвид и Морфей пристигнаха в бойната арена. Белият дракон изглеждаше равълнуван от това да бъде тук. Една жена се приближи до тях и Дейвид и подаде талона си. Жената отведе Морфей в центъра на арената, където скоро трябваше да излезе противникът му. Противникът на белия дракон беше огнен. Битката започна, а Морфей не знаеше как да постъпи. Избягваше атаките на опонента си, но знаеше, че няма да издържи много дълго така.
- Как става номера с научаването на атаки? - чудеше се Дейвид.
- Трябва му време. Драконът сам ще усети, кога е готов да нападне. Сега изучава противника си.
Дейвид наблюдаваше скучната битка, когато нещо хвана окото му. Драконът му беше извадил ноктите си и чакаше удобен момент да атакува. Когато такъв се отвори, Морфей се втурна срещу противника си и раздра гръбнака му. Огненият дракон изрева и се втурна срещу белия.
- Бъди внимателен! - извика Дейвид, надявайки се да не се случи нищо лошо.
Морфей избегна атката на косъм. Трябваше да използва нещо друго, за да се защити, но не знаеше как. Пастта му се отвори и той се опита да избълва огън, но единственото, което излезе от устата му бе кълбо дим.
- О, чудесно... Драконът ми се задави...
Огненият дракон се присмя на белия и реши да го нападне с бълване на огън. Морфей се издигна в небето и отново отвори паст, от която започна да бълва огън. Едно от крилата на огнения дракон пострада.
Белият дракон имаше още да учи. Докато противникът му се чудеше как да го нападне, Морфей се чудеше как да избълва отрова. Отвори уста, за да се опита да избълва отрова, но от устата му падна само малко зелена течност.
- Нормално ли е да повръщат, докато се бият?
- Не повръща, господине. - засмя се треньорката. - Опитва се да извлече малкото отрова, която има в тялото си, за да я избълва срещу противника си.
Морфей опита отново да избълва отрова и този път успя. Дейвид за първи път не гледаше на дракона си като на нещо не чак толкова полезно. Трябваше да изучи по-добре драконите, за да ги използва в плановете си.
- Приключихме ли?
- О, съвсем не. Още не е научил специалната си атака.
Огненият дракон изглеждаше разярен. Морфей го нападаше с атаките, които научи в момента, но все още не беше научил атаката на вида си. Огненият дракон реши да нападне още веднъж опонента си. В този момент от устата на Морфей започна да се стича някаква течност, която разяждаше земята. Драконът я избълва срещу противника си и тялото му започна да се разлага. Огненият дракон се гърчеше на земята, а треньорката прекрати битката и обяви Морфей за победител.

Морфей придобива бойни умения, 1ви урок, получава и 20 опит.