Прием по случай приветстването на Аулакирия в дома на Серена Калахан

Серена доведе Аулакирия и Ноел и ги застави да чакат, докато тя разпъваше огромни одеяла върху поляната. След като се справи с тази задача, Серена започна да реди табли с храна и кофи с лед, в които бе сложила бутилки с шампанско.
Изненадващо за Серена, хората наистина започнаха да идват, може би по-скоро от любопитство, отколкото от това, че им пукаше за Серена, но все пак се появиха.
- Господарке, вижте, идва и дракон. - изненадано се провикна Аулакирия. Това беше Червения, на чийто гръб долетя и самата кралица на Еритос - Клара. Серена беше пратила покана и до нея, като изобщо не очакваше тя наистина да вземе да се появи.
- В кралството няма много поводи за празнуване напоследък. Отдавна не съм била на такова събиране, да не кажа никога! - усмихнато съобщи Клара. "И то как да си била, ти си просто една селянка с много късмет" помисли си Серена, но въпреки това също се усмихна на кралицата.
- Надявам се скромният ми прием да е по Ваш вкус, Ваше Величество.
Червения не можеше да стои на едно място. Виждайки толкова много хора насъбрани, той искаше единствено да ги изпепели всичките, но наказанието от Саирис се бе погрижило това повече никога да не се случи. Аулакирия и Ноел се опитаха да се приближат до него и да завържат някакъв разговор, но той само изръмжа и се отдалечи.

Силиа и Хироенд пристигнаха на приема. Силиа първо се обърна към Клара:
- Добър ден, Ваше Величество! - момичето се поклони. - За мен е чест да се запозная с Вас!
Клара се усмихна на Силиа и я поразпита малко от къде идва, защото я виждаше за първи път. След краткия им разговор, Силиа и огненият дракон се отправиха към Серена и Аулакирия.
- Здравейте. Уникален прием. А този красавец кой е? - попита Силиа, сочейки към белия дракон.

Пери и Марбъл пристигнаха на приема. Те не знаеха защо точно приветстваха нейния дракон затова Пери реши да попита.
- Какво точно правим на този прием и защо приветстваме драконът ти ? Да няма рожден ден.

Серена се обърна към Силиа:
- Много се радвам, че дойдохте. Това е Ноел, намерих го преди няколко дена, но драконите растат страшно бързо!
След това Серена погледна към принцеса Пери:
- Много се радвам, че и вие сте тук. Приемът е нещо като парти за добре дошла в дома ми за Аулакирия. Надявам се да си прекарате добре.
Аулакирия се опита да говори с Хироенд, но получи подобна реакция като при Червения, той също изръмжа и отлетя по-далеч.

Серена се сети за нещо.
- Всъщност не знам дали се познавате, въпреки че живеем близо една до друга. Силиа, това е принцеса Пери Мастърпийс, тя също се нанесе наскоро до нас.

Силиа се обърна към Пери и се представи:
- Аз съм Силиа Фингел, а онзи огнен дракон там е Хироенд.

- Аз съм Пери, а това е Марбъл много обича да прави пакости и е страшно непослушен... някой ден ще го затворя в клетка - каза смеховито принцесата.

Пери се обърна към Силиа.
- Да знам коя сте, а защо сте била в лудница, да не сте убила някого ?

Силиа леко се смути, но отговори:
- Не, никого не убих, а трябваше! Трябваше да убия онзи предател Силван! Отидох в лудница, за да си мисли, че не мога да си взема отнетото обратно...

Серена се зарадва, че двете момичета се запознаха и изглежда се харесаха.
- Много се радвам, че имам поне някого с когото да си говоря тук. Повечето жители на Еритос, въпреки че дойдоха днес, обикновено ме унижават и странят от мен. Радвам се, че поне Вие сте тук. Ето, дори драконът на кралицата ме избягва, а драконите обикновено ме слушат.
Серена мислеше, че всичко ще е прекрасно, докато над мястото не се появи огромна сянка. Всички погледнаха нагоре и видяха, че това, което закри слънцето е огромен бял дракон. Люспите на Червения настръхнаха от ярост.
- Хорп! - изрева Червения и се впусна към небесата. Серена замръзна от ужас.

- Изглеждаш ми доста страшна щом си била в лудницата, засега ще гледам да съм настрана от теб, а доколкото до Серена няма ли да почерпиш за приветствието на дракона си.

Силиа не обърна внимание на Пери. Вместо това, тя гледаше небето вцепенена. Хироенд стоеше кротко на мястото си, очаквайки Хорп да направи нещо на Червения.

Серена още гледаше с отворена уста в шок, но думите на Пери я върнаха в реалността.
- Да, да разбира се. Почерпете се, тук има достатъчно храна и шампанско. Ето там е купчината с убити елени, откъдето драконът Ви може да се храни.
Серена погледна отново нагоре. Нямаше следа нито от Хорп, нито от дракона на кралицата.

- Благодаря много за милата почерпка, а кой е този Хорп и тази кралица?

"Какво ужасно напрежение...", мислеше си Силиа. Страх я беше обзел, защото тя не знаеше какво може да последва. Тя отиде до кофите с лед и с треперещи ръце си наля чаша шампанско. След това отиде до Серена и каза:
- Наздраве за Аулакирия!

Серена още се притесняваше за това, което стана, но си взе наздравица за Аулакирия и започна:
- Хорп е единствения останал киселинен дракон, или поне така ни е известно. Той е дясната ръка на южният драконов Бог, Фафнир. Изключително опасен е, самото му появяване тук е доста странно. Колкото до кралица Клара, тя е сегашният монарх на Еритос, завзе трона като уби Синамор Узурпатора.
Докато Серена говореше, над всички отново надвисна сянка, само че това бе Червения. Той кацна до кралицата, тя се качи на гърба му и отлетяха нанякъде. Серена продължаваше да се чуди какво точно стана.

- За какво Хорп се появи? - размишляваше Силиа на глас. - Да не би да е искал да издразни Червения?

Серена също се замисли.
- Логично е. Червения все пак е северен дракон, и то дълги години един от най-приближените на Саирис. Въпреки, че за жалост няма как да узнаем.
Жителите на Еритос, които бяха дошли, се разбягаха като видели призрак, а Аулакирия литна нанякъде.
- Аулакирия, чакай! Къде отиваш? - Викна след нея Серена, но нямаше резултат.

- Какво им става на тези дракони? - питаше Силиа.
Хироенд също не изглеждаше спокоен.

Серена се огледа. Навсякъде откъдето бе прелетял Хорп, земята сякаш се разяждаше. Драконите отстъпваха назад, тъй като бяха доста по-големи, лесно уцелваха разядените места и това ги нараняваше. Серена се усети.
- Бързо, трябва да се качим на драконите си и да летим. Киселината ще се разтече навсякъде и ще ни разяде живи. Ноел, лети.

Хироенд грабна Силиа в една от лапите си и отлетя.

Марбъл грабна Пери и отлетяха. За всеки случай той използва водата си за да ускори движението си.

Серена също отлетя на гърба на Ноел, който беше още млад, затова не можа да литне добре и падна в едно езеро близо до поляната. "Естествено, то няма да съм аз ако всичко мине добре... Дано Аулакирия е невредима, трябва да я потърся." мислеше си тя, докато излизаше от езерото мокра до кости.

На Хироенд му омръзна да държи Силиа в лапите си и се приближи към една ферма, след което я хвърли върху една купа сено и каза:
- Ще се видим в къщи.
След което отлетя.

» Прием по случай приветстването на Ларис
» Пикник по случай приветстването на Мераксес в дома на Силиа
» Серена Калахан
» Имението на Принцеса Серена Калахан
» В търсене на Аулакирия