Тренировъчен лагер

В тренировъчният лагер постъпват новобранците - драконоубийци. Те са още начинаещи, поради което ще са лесна плячка за Вашият дракон.
Драконоубиец (има 100 кръв) - 50 злато, 20 опит.

Силиа беше много притеснена да доведе Хироенд на място като тренировъчния лагер на "Елитните 6". Тя се страхуваше, че те може да убият дракона ѝ, но те изобщо не показаха такива признаци. Дори бяха без оръжия, което успокои малко Силиа, но не напълно.
Срещу Хироенд се изправи един новобранец, който адски много трепереше.
- С такива ненормалници ли ще ме занимаваш? - попита Хироенд Силиа.
Новобранеца се нахвърли срещу Хироенд, а дракона просто изръмжа и момчето просто замръзна на мястото си. Хироенд се нахвърли срещу човека с Раздиране, което беше лесно избегнато. Драконоубиецът се втурна към огнения дракон и използва меча си, за да го одраска само. Хироенд се ядоса и този път успя да го раздере. Лявата ръка на новобранеца кървеше, но той не се отказа. Явно беше събрал някаква смелост. Все пак трябваше да го приемат в "Елитните 6".
Новобранецът се нахвърли върху дракона с меча си, но Хироенд го хвана с Огненото си въже. Това доста обгори противника му. Драконоубиецът едва се държеше на краката си. Хироенд използва Бълване на отровоа срещу момчето, което още повече влоши и без това безпомощното му състояние. "Какъв ужас...", мислеше си Силиа, докато наблюдаваше битката. Хироенд реши да престане да се лигави и отново използва Огненото си въже, което доведе до смъртта на новобранеца.

Хироенд получава 20 опит, а Силиа получава 50 злато.

Пери и Марбъл решиха днес да убият малко хора затова започнаха да търсят в този лагер за драконоубийци. Беше рано сутрин току-що станали когато видяха един човек да пълни вода.
Той ги забеляза като веднага извади своя боен инструмент това ги убеди, че той е драконоубиец.
- Марбъл ето я твоята закуска да се залавяме на работа.
- Да господарке с удоволствие ще го накарам да съжелява, че се е родил.
Марбъл както винаги без да чака своята господарка да му даде командата той сам започна да се бие и това много раздразни Пери.
- Аве ей лилипут, ти какво си мислиш че прайш без моя команда?
- Извинете ме надута господарке винаги съм бил пакостлив дракон затова правя каквото реша.
- Добре ако не искаш да умрем ще слушаш мене, иначе не знам какво те чака!
- Сега бъди добър и изпозвай бълване на отрова - каза бясно тя.
Марбъл използва своята отрова и това допринесе голяма щета на убиеца, който също така по вида му личеше че е малко стар и затова отрована го хвана бързо, но той не се предаде лесно и започна да напада дракона с бойните си умения.
- Марбъл сега полети - каза Пери.
Това даде възможност на Марбъл да нападне от въздуха и точно това си помисли той като след това направи водовъртежа който допринесе лесната победа на Марбъл.
- Ама какво си мислеше този ? - каза смеховито Марбъл.
- Не знам хайде сега да си ходим и да си отпочинем добре, май тази закуска не ти беше достатъчна - каза отвратена пери когато Марбъл погълваше последната част от тялото на убиеца.
- Този беше малко жилав, но както и да е. Хайде да се приготвим за утре, че ни чака посрещането на новия дракон.

Марбъл получава 20 опит, а Пери получава 50 злато.

Серена за пръв път стъпваше в тренировъчния лагер на драконоубийците, директно обучавани от Елитните 6. Разбира се, тя беше доста нервна и притеснена да доведе Анкалагон тук, но бе чула, че тук се обучават новобранците, които още нищо не могат.
- Не се притеснявайте Господарке, аз съм черен дракон, хората никога не са били трудни за убиване за нашия вид. - опитваше се да я успокои Анкалагон. На Серена ѝ се искаше да му вярва.
Не мина много време преди един от трениращите да ги забележи. Той на момента се хвърли с меча си към Анкалагон.
- ДРАКОН! ПАЗЕТЕ СЕ МИЛЕЙДИ, АЗ ЩЕ ГО УБИЯ! НАЗАД, УЖАСНО СЪЗДАНИЕ, ПУСНИ МОМИЧЕТО!
На Серена ѝ идваше да се изсмее с глас.
- Съжалявам, че ще Ви разочаровам, но този дракон не ме е отвлякъл. Той е мой. Анкалагон, дрихисе!
Драконът бе изненадан да чуе отново мъртвия език - староеритоски от устата на Серена. Думата означаваше команда "бълвай огън". Анкалагон послуша Господарката си, но това не бе достатъчно, тъй като дори новобранците имаха брони, които ги защитаваха от драконов огън, та не получи сериозни изгаряния.
- Анкалагон, пробвай същото, но с отровата си! - драконът отново се опита, но уви, нямаше особен ефект.
Драконоубиецът замахна със своя меч, но понеже бе неопитен, само залитна и Анкалагон лесно успя да се измъкне.
- Е, явно няма друг начин, изпий му силите, заслужава си го, идиота! - въздъхна Серена.
Анкалагон използва специалната си атака, въпреки че се надяваше да няма нужда. Драконоубиецът падна мъртъв почти на момента, а Серена взе златото, което си бе приготвил, за да плати обучението си за днес.
- Е, какво пък, не е като да му трябват така или иначе. - подсмихна се тя и с драконът ѝ се запътиха към вкъщи.

Анкалагон получава 20 опит, а Серена получава 50 злато.

Силиа и Хироенд дойдоха в тренировъчния лагер. За техен късмет някакво момиче се обучаваше все още на арената им. Силиа не искаше да убиват момичето, но нямаха избор, защото тя вече ги очакваше. Нахвърли се веднага върху Хироенд с копието си, но не успя да го прободе или одраска. Хироенд се озлоби и изръмжа срещу младото момиче, а тя остана вцепенена. "Всеки път щом изръмжи ли се вцепенявате така?", мислеше си Силиа, докато гледаше момичето. Ръцете на младата драконоубийца трепереха, а Хироенд чакаше команда.
- Използвай Раздирането си. - каза Силиа.
Хироенд се нахвърли срещу момичето и успя да я раздере. Тя изкрещя от болка, а ръцете ѝ пуснаха копието. Благодарение на тази атака обаче, тя успя да се опомни. Грабна веднага копието и нападна Хироенд без да се замисля.
- Избегни го, Хироенд! - изкрещя Силиа.
Малко късно обаче. Момичето беше проболо единия крак на огнения дракон. Хироенд изрева, а Силиа му даде команда да използва бълването си на отрова. Отровата порази краката на драконоубийцата и това доведе до голямо преимущество за Хироенд.
- Използвай Огнено въже! - нареди Силиа.
Хироенд призова около момичето огнени въжета и бавно я хвана в тях. Тя крещеше от болка, а арената се изпълни с миризмата на изгорена плът.
- Хироенд, сложи край на мъките ѝ! Използвай бълването си на огън! - нареди Силиа, слагайки ръка на носа и устата си.
Хироенд избълва огъня си върху младата драконоубийца, напълно отнемайки живота ѝ. На една от пейките, Силиа намери кесия с 50 злато и я взе.

Хироенд получава 20 опит, но губи 10 кръв, а Силиа получава 50 злато.

Силиа и Хироенд дойдоха отново в лагера. Имаше един мъж, който още тренираше. Той беше облечен в огнеупорна броня, носеше щит, а меча му изглеждаше лек и остър.
- Този ще е малко труден. - каза Силиа, гледайки дракона си.
Мъжът се обърна към Силиа и се учуди. Той не беше усетил, че има дракон зад гърба му. Веднага се втурна към Хироенд, но той избегна атаката му.
- Използвай раздиране! - нареди Силиа.
Хироенд се втурна към драконоубиеца с ноктите си, но мъжът парира атаката му с щита си. Той замахна веднага с меча си, но Хироенд успя да отлети няколко метра назад. Мъжът се втурна към Хироенд с вдигнат меч. "Този е доста добър с меч. Държи го перфектно.", мислеше си Силиа. Тя беше много заинтересована от битки и постоянно гледаше как братята ѝ тренират. Хироенд избегна атаката на мъжа и избълва отрова срещу него. Драконоубиецът веднага отстъпи назад, преди лепкавата зелена течност да го докосне.
- Използвай Огненото въже! - нареди Силиа.
Хироенд призова въжето около мъжа и той не знаеше как ще се измъкне. Хироенд бавно затегна въжето около човека, но това не му нанесе много щета, тъй като той беше с огнеупорна броня.
- Аргх, така няма да стане!
Силиа нареди на Хироенд да използва отново Огнено въже, но докато не е отпуснал атаката да избълва и отрова. За нейн късмет, това сработи добре. Отровата навлизаше в тялото на мъжа и той стана по-муден. Ръцете му трепереха.
- Сега го раздери!
Огненият дракон се втурна към мъжа, който едва успя да вдигне щита си.
- Аз имам две лапи! - напомни Хироенд и го раздра с другата си лапа.
Мъжът започна да кърви. Той не се беше предал още. Бавно пристъпи към Хироенд и се опита да го наръга с меча си, но напразно. Хироенд хвана меча му с двете си лапи и го счупи на две. Драконоубиецът остана само с щита си. Вече нямаше как да убие дракона. Оставаше му само да се защитава, докато не се измори и не бъде убит. Силиа нареди на Хироенд да го хване в Огненото си въже. Хироенд успя, но това пак не нанесе особена щета. Обгори само раните от раздирането.
- По дяволите! - изкрещя Силиа.
Тя взе да се отчайва. Атаките на Хироенд не помагаха особено, само раздирането и бълването на отрова.
- Раздери го и избълвай отрова в раните му!
Хироенд го направи. Драконоубиецът още не беше мъртъв. Имаше още сили да се държи.
- Отново! - заповяда Силиа.
Този път Хироенд го раздра доста дълбоко и близо до сърцето. Избълва отрова в раните му и не след дълго драконоубиецът падна мъртъв на земята. Силиа взе една кесия злато и пожела приятен апетит на Хироенд.

Хироенд получава 20 опит, а Силиа получава 50 злато.

Каво доязди до тука с Гондито и кончо Вихрогончо.
- Ся да та видим колко ша слушаш. Виждаш ли ей оня лумпен? Ще го изядеш веднага! Айде Гонди, атакааааааааа. - каза Каво.
Гондито се хвърли върху човека, ама той пък бил драконоуцицец. Гондито се върна назад.
- Аре ве Гондолфо, ко пак ти стана? Нападай, мама ти стара! - каза Каво.
- Ем да Каво, ама тука се тренират драконоубийци. - каза Гондито.
- И аз ко? Бий са там, пробвай да издъхнеш. - насочи го Каво.
Гондито започна да се дъха и издъхна върху драконоубиеца, който обаче имаше хубава тежка броня и не му стана много нищо.
- Оф Гондолфо дръпни се ве, ти си много бавен. - зверски каза Каво и отиде и му игра един меч в главата. Драконоубиеца обаче го изкара.
- Е благодаря ти Гондолфо, тряяше докато го прая, ти да му изпийш силите, щеше да стане тъй, уф че си тъп. - каза тъжно Каво.
- Ем Каво, казвай ги тия работи, аз отде да знам. - каза Гондито и си напрай атаката. То на оня повече не му и тряяше, щото гътна.
- Ооо Гонди, браво, ето че се връщаш във форма. - щастливо каза Каво.
Гондито се зарадва, че Каво го хвали и започна да обикаля от щастие. Каво се качи на кончо Вихрогончо и почна да обикаля около Гондито. Докато яздеше видя пари и ги зе.

Гондито зе 20 опит, а Каво зе 50 злато.

Серена и Анкалагон решиха, че ще е добра идея, преди да се приберат, да натупат някой друг драконоубиец.
- И без това ми трябват пари, а на теб опит. Трябва да станем силни, иначе нямаме шанс!
Серена пристъпи в лагера, където се обучаваше едно момче, на не повече от шестнадесет години. За съжаление, нямаше и да има шанс да стане на повече, тъй като това бе последният му ден живот. Оставаше само и той да го разбере.
- Анкалагон, покажи му на какво е способен един дракон! - изкрещя Серена, което накара младежа да погледне в нейна посока. Той се стъписа, когато видя огромният черен дракон, летящ към него с протегнати нокти, готов да го раздере. За щастие бронята му успя да го спаси от ужасяваща смърт, но не за дълго. Анкалагон избълва огън насреща му, а той се опита да избегне, но се спъна в наредените мечове и падна.
- Уау. Ако това е нивото, с което приемат в Елитните 6, то значи аз бих могла да ги ръководя. - присмя се Серена, което вбеси момчето. Ей сега щеше да им покаже как се бие един драконоубиец.... ако не му беше паднал един шлем на главата и не го беше пребил разбира се. Серена се изсмя още веднъж и накара Анкалагон да го довърши. Това бе лесна задача за драконът, който след като го уби, даже го разкъса и изяде даже. Серена взе приготвените от момчето пари, с които щеше да си плати урока и излезе развеселена от лагера.

Анкалагон получава 20 опит, а Серена получава 50 злато.

Каво реши, че е време Гондинцето да се побий малко. До лагера на лумпените се чу кон, който беше Каво. Каво доязди до там с Гондито.
- Айде Гонди, виж кви вкусни драконоубийци. Атакаааааааа. - каза Каво.
Гондито тръгна да дращи, а драконоубиеца рева. Каво се кефеше на макс. После драконоубиеца заши един на Гондолфо и Каво се ядоса.
- Аве ей, ко си мислиш че прайш ве. Ти по моя дракон ли шамари ще играйш. Идвай тука да ти троша зъбите сега. - адски каза Каво и почна да млати тъпака. Гондито стоя отстрани и се смя. Кончо и той. Гондито се качи на кончо и започна да обикаля около Каво и да издъхва огън. Малко опърли на Каво косата, заради което после щеше да има тупаник, ама ай.
- Гондолфо, веднага слизай от коня, че ся нямам пари за друг. - зверски каза Каво и Гондито се натъжи, но слезе.
Драконоубиеца още гореше и накрая изгоря и стана на каша.
- Браво ве Гонди, ще стане човек от тебе. - каза Каво, ама си промени решението след като го засърбя главата и като се почеса му остана половината коса в ръката.
- ГОНДОЛФОООООООООООООООООООООООО! - зверски крещя Каво и налага Гондито с бухалката. Така по целия път до къщата.

Гондито зе 20 опит, а Каво зе 50 злато.

Конър и Горан най-после дойдоха в лагера на драконубийците.
- Добре Горане, сега трябва да се постарайш.
Горан винаги се стараеше, но сега врага беше убиец на дракони и щеше да бъде малко трудно... или не толкова. Драконоубиецът се спъна в меча си и падна. Конър избухна в смях. Това привлече убиеца на дракони и той беше готов да се бие с Горан.
- Давай Горане! Хипнозата.
Горан вкара убиеца в хипноза и го накара да се наръга с меча си няколко пъти. Не беше мъртъв и Конър заповяда да му хвърли малко огън. Горан опърли малко човека, ама пак не беше мъртъв.
- Оф Горане... Лигавиш се пак значи... Раздери го, избълвай му малко отрова не знам вече. Направи нещо.
Горан започна наистина да бълва отрова по убиеца и го уцели успешно. След това няколко пъти го раздра и най фатално се оказа раздирането във врата. Горан изяде драконоубиеца а Конър намери една кесия със злато на земята.

Горан получи 20 опит, а Конър 50 злато.

Горан дойде пак с конър да бият малко драконови убийци. Имаше някакъв останъл човек, де тренира и конър нададе команда:
- Айде Горина, хвърляй огън, моля та.
Горъна започна да хвърял огън наляво надясна, ама убиеца беше явно опитен, ощот бягаше.
- Ай ве горане, напъни са малко ве. - крещеше Конар, щото беше много ядосан вече.
Той мразеше много нещата да се точат, ама нико не можеш еда му угоди. Убиеца напрадна Горан и дракона леко се рани.
- горане, знайш ли ко ши та се случи, ако се раниш? - крещеше пак Корън.
Горанв сесети, че може да яде бой, ама ко можешеда напрай. Напрай си Хипонзата и реши да накара драконоубиецйа да се нарани в главата. Искаше бързо да свърши, за да не яде бой. почна дас е тстрахува от Конър, ама нямаше ко да напрай. Той му беше господар. Хвана в Хипозанта убеца и го накара да са наръга в главата. Убиеца падна мъратв и Горан го изяде.

Горан получи 20 опит, а Конър получо 50 злато.

Силиа дойде с Мелинда в лагера на драконоубийците. Един мъж тъкмо щеше да започне тренировката си, когато забеляза сянката на Мелинда зад себе си. Грабна един меч и веднага се втурна към дракона.
- Умри, изчадие!
Мелинда се опита да полети, но крилото я заболя и остана на земята. Избегна атаката на драконоубиеца на косъм. Реши да използва раздиране и се втурна към мъжа. Раздра го в коремната област, но не нанесе много щета, защото драконоубиецът беше с плътна броня. Драконът се разгневи. Този щеше да ѝ създаде доста проблеми.
- Не се предавай, Мелинда! Използвай отровата си. - окуражи я Силиа.
Мелинда избълва отровата си срещу мъжа и той не можа да я избегне напълно. Отровата проникна в бронята и започна да прониква и в кожата му.
- Чудесно, Мелинда! Много добре се справяш!
Драконоубиецът се оказа близо до господарката на азур дракона и реши да я нападне. Силиа не очакваше такава атака, но Мелинда се намеси и удари мъжа. Той изхвърча няколко метра назад и падна върху една пейка. Мелинда използва Миазмата си. Отровата прие форма на огромен диск и се стовари върху драконоубиеца. Той падна мъртъв на земята и Силиа намери малко злато в джобовете му.
- Хайде към пещерите! - каза Силиа и се качи на гърба на Мелинда.

Мелинда получава 20 опит, а Силиа получава 50 злато.

Дойдохме с Марио да убием някой драконо убиец. Намерихме един дето на Марио му се стори слаб и той го изяде. Марио остана доволен, аз също.

Марио получи 20 опит, а аз получих 50 злато.

Кацнахме пред лагера. Помислих, че ще излязат десетки убийци и ще убият мен и Балтазар. Влязохме в лагера и забелязах само един човек. Отдъхнах си, но пак се притеснявах. Та този човек беше драконоубиец. Човекът ни забеляза и побърза да си вземе щит и копие.
- Балтазар, много внимавай! - извиках и се отдръпнах.
Човекът се втурна към дракона ми, а аз едва се сдържах да не се разпищя. Балтазар избегна атаката и на свой ред нападна с бълване на огън. Човекът постави щита пред себе си и огънят не го достигна. Балтазар изглеждаше ядосан. Втурна се към него с бълване на отрова. Човекът отново постави щита пред себе си, но това не му помогна.
- Това е отрова, глупако! - изхили се Балтазар. - Щитът ти няма да те спаси от отровата ми!
И се оказа прав. Щитът се разяде и мъжът го захвърли. Втурна се срещу Балтазар с копието си, но драконът ми избегна атаката. Използва огненото въже, а драконоубиецът не можа да го избегне. Из помещението замириса на изгоряла плът и си запуших носа.
- Балтазар, довърши го и да си вървим! - извиках.
Балтазар избълва огън срещу човека, отнемайки му живота. Излязохме от лагера и се отправихме към дома ми.

Балтазар получи 20 опит, а аз получих 50 злато.

Силиа и Мелинда тихо се промъкнаха в лагера. На тренировъчната площадка имаше само един човек, който подреждаше оръжията. Силиа се разочарова. Искаше Мелинда да може да си хапне обилно, след като приключат с тези хора. Не можеше да понася драконоубийци и не знаеше защо хората продължаваха да се записват тук. Какво толкова им бяха направили драконите? Те също се опитваха да оцелеят в този свят, както всички останали същества. Силиа нямаше време да потъва в подобни мисли, затова заповяда на Мелинда да избълва огън срещу нищо неподозиращия човек. Атаката ѝ беше избегната и очите на Силиа се разшириха.
- Знаех, че сте тук. Драконовото присъствие трудно се пропуска. - отвърна мъжа и взе меч и щит в ръка.
- Мелинда, бъди внимателна. Смятам да ходим и в пещерите. - тихо изрече Силиа и приготви лъка си. Най-сетне можеше да се позабавлява малко. - Раздери го.
Азур драконът се засили срещу мъжа и го повали на земята, но ноктите ѝ не можаха да пробият бронята. След неуспешната атака, Мелинда се отдръпна. Силиа изсумтя. Това започваше да ѝ омръзва много. Извади една от стрелите и я постави на лъка. Опъна тетивата и се прицели. Нямаше да му нанесе много щети, но поне щеше да го рани и обездвижи. Прицели се в крака му, точно в свивката на коляното и изстреля стрелата. Тя успешно намери целта си и мъжът се свлече на земята, викайки от болка.
- Мелинда, избълвай отрова и го изяж, ако искаш. - безразлично изрече Силиа.
Драконът изпълни командата и захапа човечеца малко преди да издъхне. Лейди Силиа се огледа наоколо и намери кесия със злато захвърлена в ъгъла.

Мелинда получава 20 опит, а Силиа получава 50 злато.

Силиа и Мелинда дойдоха в лагера на драконоубийците. Силиа искаше Мелинда да се развива все повече и повече. Намираше голям потенциал в дракона си и искаше да направи всичко възможно той да стане още по-силен. Хората от лагера започнаха да го напускат един по един и Силиа реши да нападне, когато остана само един. Човекът не носеше броня и това щеше да направи битката още по-лесна.
- Не си играй много с него, Мелинда. Не ми изглежда много подготвен, затова го изненадай с Раздиране.
Азур драконът се нахвърли срещу драконоубиеца, но той избегна бързо атаката. Силиа изцъка с език. Не ги харесваше тези драконоубийци. Бяха като хлебарки.
- Мелинда, използвай Миазмата си. Това няма как да го избегне.
Азур драконът използва специалната си атака, която се превърна в меч и прободе драконоубиеца право в сърцето. Силиа се усмихна и позволи на дракона си да изяде този човек, след което ги чакаше още работа.

Мелинда получава 20 опит, а Силиа получава 50 злато.

Силиа и Мелинда дойдоха в лагера на драконоубийците. Силиа имаше ясна цел, трябваше да направи дракона си още по-силен, за да се издигне в обществото. Вече не ѝ харесваше да бъде просто лейди, искаше нещо повече. Искаше отново да си върне предишната титла, а именно принцеса. Смяташе, че вече се е доказала достатъчно.
В лагера нямаше почти никого. Огънят тъкмо беше загасен и не се виждаше нищо. Силиа нареди на Феникса си да запали тревата наоколо, за да може да се вижда поне нещо. Един човек остана заклещен в кръга от огън.
Горкият човечец дори не успя да си вземе оръжие или щит. Мелинда застана на сантиметри от него и изрева в лицето му. Дори Силиа потрепери от това. Драконоубиецът падна на земята и се отдалечи от азур дракона, колкото можеше. По лицето му беше изписан страх и той сякаш осъзнаваше, че няма да се измъкне жив от това.
- Мелинда, ще си играеш ли с него?
- М-моля Ви, имайте милост! - примоли се мъжът, а от очите му падаха едри сълзи.
- Защо? Вие да не би да проявявате милост към драконите?
Мелинда отново изрева срещу горкия човечец и вдигна едната си лапа. Извади острите си като бръснач нокти и бавно раздра мъжа. Човекът лежеше в собствената си кръв и едва дишаше. Мелинда очевидно възнамеряваше да си играе още с него.
Силиа не можеше да понесе повече това. Да, мразеше драконоубийците и не искаше нищо друго освен смъртта им, но нещо в нея не можеше да стои мирно, наблюдавайки подобно нещо. Тя зареди лъка си и дръпна тетивата. Стрелата се заби в гърдите на мъжа и той най-сетне издъхна. След като това се случи, Мелинда го изяде и Силиа се качи на гърба ѝ.

Мелинда получава 20 опит, а Силиа получава 50 злато.

Валурус кацна право в лагера на драконоубийците, които се разбягаха, накъдето им видеха очите. Един от тях обаче нямаше подобен късмет. Мъжът умоляваше Силиа и дракона ѝ за милост, но такава едва ли щеше да има.
Силиа тъкмо щеше да даде команда на дракона си, когато той нападна сам драконоубиеца с бълване на огън. Мъжът не успя да избегне атаката и загина.
- Това ли беше? - учуди се Силиа.
- А Вие какво искате? - попита на свой ред Валурус. - Дори не знам какво правим в този лагер, господарке, така че да си вървим.

Силиа получава 50 злато, а Валурус получава 20 опит.

» Тренировъчен лагер за дракони