Кралица Клара

Кралица Клара е настоящият монарх на Еритос, по стечение на обстоятелствата. Тя завзема трона от Синамор Узурпатора. Назначена като болногледачка на невръстната му дъщеря, Клара бива обречена на смърт, когато Синамор я заставя да представлява принцесата на съвещание, за което само той е осведомен, че е клопка на Червения, който желае да изяде принцесата. Но целта на Червения съвсем не е такава...

Червения - Човекоубиеца, е най-силният жив дракон, или поне той така твърди. Заради нестихващата си омраза към човешкия род бива наказан от драконовия Бог Саирис, винаги да има човек до себе си. Така с Клара на негова страна, той разрушава Еритос до основи, завземайки ѝ трона от сър Синамор Узурпатора, убивайки него, армията му и цялото му семейство.
Днес замъкът на Кралицата служи за място за срещи с нея, където тя признава титли на благородници и разрешава проблемите между поданиците си.

Серена пристигна пред огромните градини на двореца. Красотата им бе поразителна. Мястото също беше уникално само по себе си. Замъкът бе огромен, ако имаше такъв, Серена лесно би могла да побира драконите си. Нормално, че кралицата се нуждаеше от толкова място, дори и да имаше само един дракон до себе си, той беше малко по-особен.
Серена си спомни за цирка, който Червения предизвика на приема ѝ и леко се ядоса, задето всичко се провали заради него. Щеше обаче да бъде грубо тя да превъзпитава дракона на кралицата, въпреки че може да се поспори кой кого всъщност притежаваше. Единствената причина Клара да бе жива е наказанието от Саирис, иначе Червения никога не би живял до човешко същество.
Не след дълго при Серена дойде икономът на кралицата и я въведе в тронната зала. Серена мина по изключително красивият червен килим, изработен от най-фини материали и най-вероятно доставен директно от кралство Кросфайър Муунлайт, където се славеха с най-добрите изработки на текстил и килими. На момичето направи впечатление, че в замъка няма особено много мебели, но това най-вероятно се дължеше на факта, че в него живееше и дракон.
Серена стигна до трона на кралица Клара и се наведе да ѝ целуне ръка, след което коленичи пред нея. "Поредното унижение." помисли си Серена, но все пак го направи, защото какъв ли друг избор имаше.
- Ваше Величество. Бях изключително зарадвана от Вашата телеграма. - лъжа. - Да бъда тук е най-огромната чест, която можете да ми окажете. - пак лъжа. - На какво дължа този внезапен интерес? - Серена едва се сдържаше дали да не атакува още сега и да приключи този безумен фарс.
- Стани, момиче. - на Серена ѝ идваше да се изсмее. Та самата "кралица" бе само с няколко месеца по-голяма. - Извиках те тук, защото трябва да те наградя. Поради заслуги към кралство Еритос, главно в прочистването на покрайнините и пещерите от чудовища, от днес те провъзгласявам за част от елита на Еритос, давам ти право на имение и те награждавам с титлата "Лейди". Това е всичко. Свободна си. - Клара махна с ръка.
Серена се поклони още веднъж и благодари на кралицата, след което се запъти към изхода. Тя побърза да се качи на гърба на дракона си и да отлети, защото ако останеше още, имаше опасност да свърши някоя глупост.

Серена получава титлата "Лейди". От днес тя се нарича "Лейди Серена".

Силиа пристигна в огромния двор на двореца. Тя огледа всичо наоколо и мечтаеше да живее в такъв дом. Замъкът беше огромен. Силиа влезе вътре и очите ѝ оглеждаха навсякъде. Тронната зала изглеждаше слабо обзаведена, но това не направи впечатление на момичето. Килимът, по който стъпваше беше много мек. Можеше да усети мекотата му през обувките си. Силиа стигна до трона на кралица Клара и коленичи, след което ѝ целуна ръка.
- За мен е чест да бъда поканена в двореца, Ваше Величество! На какво дължа този интерес? - попита Силиа.
Кралица Клара нареди на Силиа да се изправи.
- Повиках те тук, за да те наградя. Поради заслуги към обществото, главно в прочистване на пещерите, те провъзгласявам за част от елита на Еритос. Давам ти титлата "Лейди" и право на имение. Свободна си.
Силиа се поклони и напусна тронната зала.

Силиа получава титлата "Лейди". Тя вече се нарича "Лейди Силиа".

Каво разбра че тряя да доязди при кралицата да си земи новата титла дето щяха да му дават. Той са качи на кончо и обикаляше замъка, докат не му дадаха да влезе най-после. Кралицата говори.
- Е Каво, ся ше те прайм лордче. Ко ше каеш? - яко и мило каза кралицата.
- Ми супер ше се кефим на макс. - яко и мило каза Каво.
Кралицата му даде титлата и му каза да си напрай по-хубава къща, че тъз неговта барака не мой да я гледа. Каво са качи на кончо, обиколи около кралицата и отиде да си строи къща.

Каво зе титла лорд и от днеска е лорд Каво.

Конър и Горан бяха получили покана да се явят в замъка на кралица Клара. На Конър много не му са ходеше, ама искаше да е достоен за лейди Силиа. Гиран кацна в двора на замъка на кралицата и Конър слезе от гърба му. Стражите отвън гледаха скептично тъмния елф, ама все пак го пуснаха да влезе вътре. Канър оглеждаше замъка и хич не му хареса. "Баси, на кво място живее тъз.", мислеше си, докато вървеше по червения килим към трона.
Когато застана пред стъпалата водещи до трона, Конър падна на едно коляно, за да са поклони. Не искаше да му пада главата за неподчинение.
- Конър, извиках Ви тук, за да Ви съобщя, че реших да Ви позволя да си построите малко имение. Също така Ви давам и титлата Лорд.
Конър като почтен тъмен елф, благодари на грозната, според неговите представи кралица с половин уста и излезе с усмивка на уста.

Конър получава титлата "Лорд" и от днес се нарича "Лорд Конър".

Евдемия беше облякла възможно най-хубавата си дреха за това събитие и все пак не изглеждаше много добре. Замъкът на кралицата беше невероятно красив. "Еха, дано и аз един ден живея в такъв.", мислеше си елфката, докато вървеше по червения килим към трона.
Всички я гледаха учудено и Евдемия знаеше, че е заради расата ѝ. Сигурно не бяха виждали елф да стъпва в замъка на кралицата им.
Жената застана пред трона на кралицата и се поклони.
- Радвам се, че откликнахте на поканата ми, Евдемия. Повиках Ви тук, за да Ви възнаградя за приноса към кралството ми.
Евдемия малко се намръщи. От лейди Серена знаеше, че Клара не е истинската кралица на това кралство, но не можеше да каже нищо, иначе рискуваше живота си.
- От днес нататък ще се наричате лейди. Имате право и на малко имение.
- Благодаря Ви. - отвърна жената и се поклони още веднъж, след което беше освободена.

Евдемия получава титлата "Лейди" и от днес се нарича "Лейди Евдемия".

- Мразя ги тези дракони! - мрънкаше си Силиа по пътя към замъка на кралицата.
Не можеше да повярва, че трябваше да се изложи по този начин. Когато стигна пред портите на замъка, тя беше грубо избутана от гвардейците назад.
- Коя сте Вие?
- Имам среща с кралица Клара. - отвърна Силиа и извади писмото, което беше получила. - Това е поканата ми.
Гвардейците изгледаха жената пред себе си от глава до пети, но нищо не казаха. Пуснаха Силиа вътре и тя се изчерви. Беше сигурна, че вътрешно ѝ се присмиват. „Ще си платиш, Хироенде.“, закани се младата жена, докато вървеше по червения килим.
Когато застана пред трона, Силиа се поклони и поздрави кралицата.
- Радвам се да Ви видя, лейди Силиа. - започна Клара. - Повиках Ви тук, защото от известно време получавам добри отзиви за Вас. Реших да Ви дам право да си изберете титла по избор.
- О, благодаря за тази чест, Ваше Величество. - отново се поклони Силиа. - Знам, че вероятно не знаете, но аз произлизам от кралско семейство. Кралството ми се намира много далеч от Еритос и тук има много малко хора, които да са чували за него.
- О, нима? - Клара закри устата си с ръка, за да не види Силиа как се смее. - От кое кралство идвате?
- От Ефос. Както вече казах, наистина е много далеч. - младата жена се прокашля. - Простете бръщолевенето ми. Бих искала от днес нататък да се наричам принцеса, както би трябвало да се наричам още от самото ми пристигане.
- Добре. От днес Вие сте принцеса. Имате право на няколко привилегии. Имате право на голямо имение и можете да ползвате 50% намаление навсякъде. Сега сте свободна.
Силиа благодари още веднъж на Клара, след което се поклони и си тръгна доволна от замъка. Настроението ѝ обаче бързо се стопи, когато осъзна, че още е с дрипавата си рокля.

Лейди Силиа получава титлата „Принцеса“ и от днес се нарича „Принцеса Силиа“.

Каво доязди при кралицата.
- Ооо Каво, чух тука много си са доказал. Кажи ся къв да та прайме. - яко и мило пита кралицата.
- Кралице ти баща ти майка аз си бях господар на коне, ай напрай ма пак такъв. - яко и мило сексиво каза Кавчо.
- Ок ве Каво проблеми няяш и земи си напрай по-голяма къща че да не та залупам.
Каво са съгласи и отязди да си прай къще.

Каво стана господар на коне и от днеска е господар на коне.

Серена пристигна, заедно с Левиатан, в кралския дворец. Мигновено прикова погледите на всички придворни, а и на цялата гвардия в себе си и то не поради своята красота. Всички шушукаха зад гърба ѝ, а някои дори се смееха с глас на подгизналата ѝ рокля. Тя стоически изтърпя поведението им и без дори да се обръща влезе в тронната зала.
Реакцията на кралица Клара не бе твърде различна.
- Момиче, гледайки те, ми е доста трудно да повярвам, че именно теб се наложи да извикам, при това в този час. Предполагам всички ловци на чудовища са малко или много странници. Няма да си позволя да съдя външния ти вид, макар че можеш да се постараеш повече.
Серена прехапа устни. От студената вода, алкохолът в по-голямата си част бе престанал да действа, но тя едва се сдържа да направи нещо глупаво.
- За мен е чест да съм тук, извинете вида ми, случи се малък инцидент с мен и нямах време да се преоблека. - излъга тя.
- Както казах, нямам намерение да съдя външния ти вид. Извиках те, тъй като от доста време спомагаш за това Еритос да е спокойно за живот място, като избиваш чудовищата от пещерите, които все по-често си проправят път и навътре в границите на кралството. Поради тези твои заслуги, искам да те наградя с благородническа титла по твой избор, както и с правото да се ползваш с намаление от половината цена на всички стоки и услуги в Еритос. Какво е твоето желание относно титлата?
- Лесен въпрос, отговорът ми е само един - Престолонаследница на Еритос.
Зениците на кралица Клара се разшириха. Това момиче с разсъдъка си ли беше?
- Но... Как смееш да искаш това от мен? Трябва да съм полудяла, за да те направя своя наследница, само защото си убила няколко звяра! Съжалявам, избери си друго!
- Ще ме направиш своя наследница и се благодари, че само това искам от теб. - Серена смени тона си с доста по-остър.
Чувайки това, гвардията наобиколи момичето.
- Можете да отстъпите. - Клара направи жест към гвардейците. - Сигурна съм, че ще се разберем с мир. Интересно ми е, откъде идва това самочувствие, момиче?
- От факта, че седиш на моя трон! Аз съм Серена Калахан, дъщеря на Владимир Калахан, първи крал и създател на Еритос. Аз съм единствената жива наследница на трона и сега се върнах, за да си го взема обратно.
Клара за пореден път гледаше към Серена с невярващ поглед.
- Н-но това не е в-възможно! Серена Калахан е мъртва от години, предишният крал...
- Имаш предвид Узурпаторът? - прекъсна я Серена. - Да, преди години той подпали двореца, заедно с всички нас вътре, но аз успях да избягам. Четири години живях в изгнание, най-малкото което мога да поискам е титлата си обратно. Бъди благодарна, че не се чувствам готова, за да поема контрол над кралството си. Не искаш да бъдеш мой враг!
Клара въздъхна и се огледа наоколо. Стреснатият поглед на всички присъстващи в тронната зала ѝ беше достатъчен. Нямаше как да докаже, че момичето пред нея е наистина тази за която се представя, но нямаше и как да докаже обратното. В края на краищата, самата Клара бе станала кралица не от желание за власт, а след отмъщението си над предишният крал. Ако Серена бе истинската наследница на трона, то тя нямаше намерение да го оспорва.
- Добре тогава, ще ти дам каквото искаш, но бъди сигурна че ще проверя дали това, което твърдиш е истина. Ако не е, ще загубиш всички титли, които притежаваш досега и ще бъдеш затворена в Порт Виксън завинаги.
Серена въздъхна раздразнено. Някой ден и тази щеше да си плати задето смее да седи върху нейния трон, но за момента това бе най-добрият изход, на който се беше надявала. Прие новата си титла и се отправи към вкъщи, знаеше че е ред да си построи по-подобаващ дом.

Лейди Серена получава титлата „Престолонаследница на Еритос“ и от днес се нарича „Принцеса Серена“.

Отзовах се на поканата и ето ме пред замъка на Нейно Величество. Хората наоколо ме гледаха малко надменно и подигравателно, но не им обръщах внимание. Знаех, че роклята ми изгшежда ужасно, но няма намерение точно сега да си взимам нова.
Започнах да вървя по червения килим, който водеше до трона на кралицата. Поклоних се пред нея и се усмихнах.
- Повиках те тук, защото от известно време те наблюдавам. Не аз, но хората ми. Чух за подвизите ти и реших, че заслужаваш да бъдеш наградена, задето се опитваш да опазиш мира в Еритос. Затова ти давам титлата Лейди и ти позволявам да си построиш малко имение.
- Благодаря Ви, Ваше Величество! - усмихнах се и отново се поклоних, след което напуснах замъка.

Получавам титлата "Лейди" и от днес се наричам "Лейди Андромеда".

Катрин никога не беше стъпвала в замъка на кралицата. Замъкът беше огромен и изглеждаше добре поддържан. От птичи поглед изглеждаше направо невероятен и момичето не можеше да скрие удивлението си. Тя помоли Дрогон да кацне в двора и драконът се сниши. Катрин слезе от гърба му и закрачи към входа на замъка, любувайки се на двора.
На входа я спряха гвардейците и тя им обясни, че кралицата я е поканила на визита. Гвардейците пуснаха момичето вътре и то започна да върви към тронната зала. Придворните не изглеждаха особено доволни. Катрин не приличаше на нищо друго, освен на една обикновена, дрипава селянка.
Вратата към тронната зала се отвори и Катрин започна да върви по червения килим, който бавно я отведе пред трона на Клара. Момичето направи реверанс и се усмихна.
- Радвам се, че се отзова на поканата ми... Катрин. - след известно време изрече кралицата. - Бих искала да те поздравя за това, че допринасяш за това Еритос да не бъде завладян от чудовища.
- О, ами, това е нищо, Ваше Величество. Всички се опитваме да направим каквото можем.
- Ще те помоля да не ме прекъсваш. Та, смятам да те наградя за приноса ти. Давам ти титлата Лейди и ти позволявам да си построиш малко имение. Вече може да си вървиш.
Катрин благодари на Клара и излезе навън. Не можеше да повярва, че тя се държеше така с нея. "А дойдох с такова вълнение... Нищо чудно, че лейди Серена не я харесва. Тази е ужасна.", мислеше си момичето, докато се качваше върху гърба на Дрогон.

Катрин получава титлата "Лейди" и от днес се нарича "Лейди Катрин".

Елвира дойде да си търси правата при кралицата. Не можеше да остави всичко, което семейството ѝ имаше на някакъв собственик на казино. Чернокосата жена искаше да влезе в тронната зала, но гвардейците не я пуснаха. Обясниха ѝ, че кралицата приема посетители днес и ѝ казаха да се нареди на опашка. Елвира нямаше такива намерения. Тя избута всички от пътя си и влезе в тронната зала, прекъсвайки Клара и поданика на кралството.
- Ваше Величество, съжалявам за внезапната ми поява, но трябва да поговорим. Много по-важно е от проблемите на този нещастник!
Човечецът погледна учудено към Елвира, но жената го игнорира.
- Ваше Величество, трябва да ми помогнете. В казиното ме ограбиха. Взеха ми абсолютно всичко!
- Как е възможно? Да не би да сте го заложила?
- Да, но съм убедена, че са манипулирали по някакъв начин машината. Няма начин да загубя всичко.
Клара въздъхна. Изобщо не ѝ се занимаваше с подобни неща. Нямаше какво да направи, Елвира сама си беше виновна.
- Вижте, госпожице Голдлийф, няма как да Ви върна това, което сте загубила.
- Нима ще си позволите да загубите благородник като мен? - в тонът на жената се четеше нескрит гняв.
- Знам, че ще прозвучи много грубо, но сега след като сте загубила всичко, няма как да работя с Вас. Имотите, златото и всичко, което притежавате принадлежат на онова казино, но имам решение на проблема Ви.
- Слушам Ви. - отвърна Елвира на прага на нервите си.
- Ще Ви дам 1 000 злато, за да се устроите в бедния квартал...
- Моля? - извика жената, прекъсвайки кралицата. - В бедния квартал? Никога.
- Ще Ви се наложи, освен ако не искате да живеете на улицата. С парите си купете дракон или каквото искате. Когато започнете да прочиствате, така да се изразя, Еритос от чудовища, ще Ви възвърна една по една титлите, които сте загубила. Но само това. Не мога да Ви върна златото и имотите, това не е възможно.
Елвира усещаше как всеки момент ще избухне и ще хване Клара за гърлото, но трябваше да се въздържа, ако не искаше да я осъдят на смърт. Прие кесията със злато, която ѝ връчиха и напусна замъка на кралицата. "Няма да се разберем така. Ще си възвърна всичко!"