Кралство Еритос

Тук живее неблагородническата част на кралство Еритос. Повечето са занаятчии, чудесна храна за Вашият дракон.

Серена пристигна в Еритос. Навсякъде около нея кипеше живот, всички се бяха разбързали нанякъде и като че ли никой нямаше време да обръща внимание на едно дрипаво момиче.
- Ехоо, аз съм Серена Калахан, дъщеря на Владимир Калахан. Вашата законна Кралица.
Серена получи тук-там някой любопитен поглед и няколко човека се стъписаха, като чуха името на Владимир Калахан, но като цяло никой не обърна особено внимание, всички бяха прекалено заети в собствените си неволи.
- Никой ли няма да ме чуе? Дошла съм, за да си върна откраднатото! - отново игнор от почти всички на оживения площад. Серена постоя малко и накрая седна на една от пейките да се цупи.

Както седеше на пейката и се мръщеше на всичко и всички, Серена забеляза табелата, водеща към Търговския център. "Дракони, евтини яйца на дракони, заповядайте моля!" Гласеше една от по-малките табели. Това заинтригува Серена и тя се запъти незабавно натам с 1 000-та злато, които беше открила в една забравена кесия на полето.

Серена пристигна на площада и зачака. Естествено, взе Аулакирия със себе си, за по сигурно. Представете си изненадата ѝ, когато на площада се появи... треньорът по летене на Аулакирия. Серена незабавно се вкисна.
- Простете ми, принцесо, че Ви накарах да чакате. Наистина искам да Ви поднеса искрени извинения за държанието си от по-рано.
- Надявам се да си си взел поука! - надменно отвърна Серена, този човек си го заслужаваше.
- Разбира се, Ваше Височество. Дори съм дошъл при Вас с предложение за помощ. Омъжете се за мен и аз ще Ви осигуря статут на Лейди, няма да сте повече част от простолюдието. Е, трона не мога да Ви дам, но и това е нещо, нали? Знатна особа като Вас не бива да живее в колиба!
Ей сега вече Серена побесня. Този нещастник изобщо не се бе разкаял, а даже бе станал още по-нагъл!
- ТИ ПОЛУДЯ ЛИ? АУЛАКИРИЯ, ИЗПЕПЕЛИ ГО!
Аулакирия започна, но мъжът не беше толкова тъп. Свирна с уста и мигом тълпа от драконоубийци обгради дракона.
- Е, Ваше Височество, ако не заради Вас самата, направете го заради това прекрасно създание. Ще му уредя всички курсове на обучение безплатно, ще стане семейният дракон и гордо ще пази рода ни векове наред! Откажете ли отново, безпокоя се, че ще се наложи да им дам заповед да приспят горкото създание... завинаги!
- ВИЕ СЪВСЕМ ОТКАЧИХТЕ! АЗ СЪМ СЕРЕНА КАЛАХАН, ДЪЩЕРЯ НА ВЛАДИМИР КАЛАХАН, СЪЗДАТЕЛЯ НА ЕРИТОС!
Когато драконоубийците доловиха името на Владимир Калахан, преглътнаха силно, сякаш видяха призрак. В миг всички оставиха оръжията си и избягаха с викове "Чудовище", "Адско изчадие" и други неприятни неща. Иларий се оказа съвсем сам срещу гнева на разярен дракон и още по-разярената Серена.
- Ваше В-в-височество, н-нека го о-о-бмислим.
- НЯМА КАКВО ДА МИСЛИМ, АУЛАКИРИЯ, СЕГА ВЕЧЕ ГО ИЗПЕПЕЛИ!
Аулакирия послуша заповедта на Господарката си и в миг от мъжа остана само пепел. Серена се качи на гърба на дракона си и победоносно се завърна в мизерната си колиба.

Силиа държеше драконовото яйце в себе си и вървеше към новата си къща. По площада всички я гледаха накриво и си шушукаха странни неща. Силиа беше много разстроена от това, че хората не я взимат насериозно, но и как биха я взели с облеклото на лудницата? Едни момчета се приближиха до нея и я удариха доста силно с някаква пръчка, за да ѝ вземат дракона. Тя не изпусна красивото яйце и избяга от хулиганите.
- Един ден всички ще си платят! - каза тя сякаш на дракона, а сълзите ѝ падаха по неизлюпеното яйце.

Каво доязди на площада и се чудеше защо сички гледат Гондолфо странно. Тия хора бяха гладни, ама Каво никога не би си дал Гондито да го изядат селяндурите. Каво говори.
- Ей добри хора, няма да ми ядете Гондито! - каза Каво. Ама хората не го послушаха и тръгнаха към Гондито. Тогава Каво доязди пред Гондолфчо с кончо Вихрогончо и им препречи пътя.
- Свежа мръвка конска! - казаха хората, но Каво не би си дал кончо на тия селяци, затова каза.
- Гонди, атакаааааааааа. - каза Каво и Гонди издъхна върху селяните, които починаха.
- Така им се пада, като искат да ядат моя Гонди и моя кончо. - каза Каво и отлетя.

Силиа се разхождаше с меча си в ръка из центъра на Еритос. Определено не беше на себе си и имаше огромно желание за вражда. Един файтон се беше изпречил на пътя ѝ, а тя като че ли само това чакаше. Кочияшът скочи от файтона и изкрещя на побеснялото момиче да се разкара от пътя му.
- Ти ли ще ми казваш какво да правя? Някакъв долен червей!
Кочияшът нямаше избор. Никак не искаше да извади оръжието си срещу жена, но Силиа просто беше побесняла.
- Виж момиче, не искам проблеми! Просто ни остави да минем!
Силиа сякаш не чуваше. Тя беше прекалено заслепена от гнева си към Хироенд, а това, че той очевидно я настъпи по болното място, беше началото на лудостта, която я обзе. Силиа предизвика мъжа на дуел, само и само да излее гнева си върху някого. Тя го нападна много бързо, а той не можа да реагира веднага и за негово съжаление, Силиа го одраска. Кочияшът на файтона осъзна, че с мирен разговор нищо няма да спечели. Не му се искаше да погубва красивата жена, но нямаше друг избор. Силиа беше готова да убие всеки, който се изправи преди очите ѝ.
Не след дълго хората се разтичаха. Огромна сянка на дракон се спусна над сградите. Това беше Мераксес, който дойде да прибере господарката си. Тя не искаше да отлети с него, затова той нямаше избор и я грабна в лапите си, след което отлетя.

Каво се ядоса, затва изкара Гондито за ушите и го заведе в Еритос.
- Ела ве Гондолфо, ай хапни малко селяци, тамън да ма остайш намира с глупостите си. - каза Каво.
Гондито почна да папа селяни, ама те дойдоха с оръжия и Каво се ядоса. Каво се качи на кончо и обикаляше около селяндурите и раздаваше шамарчета. Селяните падаха и тогава Гондито ги хапваше.
- Аре Гондолфо, сега ти сам. - каза Каво.
Гондито започна да бие шамари на селяндурите и без да иска удари кончо и Каво падна от кончо Вихрогончо.
- Е те ся ти ебах мамата. - зверски се ядоса Каво и се сопата и като подпука Гондолфо, напрао го напрай син дракон.
Каво се качи на кончо Вихрогончо и си тръгна ядосано към вкъщи, а Гондолфо го следваше натъжено.

Силиа и Хироенд летяха към училището, когато Силиа изкрещя на дракона си да спре. Огненият дракон се паникьоса и едва не падна на земята.
- Защо крещиш така? - попита я той.
- Лети към пещерите, а ако си добре, ще отидем в лагера на драконоубийците. Хрумна ми един план.
Хироенд послуша Силиа и се насочи към пещерите.

Летейки към лагера на драконоубийците, Силиа отново изкрещя на Хироенд да спре.
- СЕРИОЗНО ЛИ? - изкрещя той.
- Извинявай... Но мисля, че вече имам достатъчно злато за плана си. - отвърна тя. - Лети към магазина за дракони.
Хироенд се зачуди. Какво ще прави Силиа там? Но нямаше избор. Трябваше да я послуша, затова литна натам.

Каво дойде в това прекрасно време яздеше кончо Вихрогончо, който малко куцаше от тупаника снощи, а Гондинцето ги следваше, колкото виждаше пред насиненото си око. Видяха малко селяндури и Гондито ги хапна, ама като си отвореше устата и го болеше, щото яко игра бухалката в муцуната му. Каво беше радостен и птичките пееха.

Силиа се запъти още по-бързо към площада. Тя отдалече разпозна дракона си и се втурна към него. Треньорът предаде на Силиа дракона ѝ и ѝ чете конско, че не бива да изоставя дракона си така. Силиа не знаеше какво да каже и накрая просто благодари. Тя се запъти с Мелинда към къщата си.

Каво си остай кончо и Трипоганджбурсуманждак в къщата и излезе да разглежда малко Еритос. Хората го гледаха гадно и странно. Каво се притесни но продължи да обикаля. Каво са сети нещо.

Каво са приготвяше за пикника си, когато докато дояздеше до покрайнините с кончо и драконите, селяните излязоха от къщите си с нож и вилици и гледаха гладно и жадно.
- Мръвкаааа. - адски казаха селяните и се хвърлиха в Каво да си напраят филенца, ама Бузомардан се изтича и застана напред от Каво. Селяните го хванаха и почнаха да го праят на пържолки, а Каво се натъжи и заплака. Драконите на Каво и те заплакаха и продължиха тъжно към пикника на Гондито. Кончо и той плака и язди.

Висения се разхождаше по красивите калдъръмени пътечки на Еритоския площад.
- Тук доста ще ми хареса, поне така мисля. - Висения искаше да си намери работа час по-скоро, за да може да поддържа високия стандарт, на който беше свикнала със семейството си.

Спрях до един фонтан. Гледах как водата се стича по мраморната статуя. Огледах пътищата пред мен и се зачудих накъде да поема. Един път ми се стори интересен и реших да вървя по него...

Пак се озовах на мястото с фонтана. "Оф, сега накъде да поема?", помислих. Огледах пътищата и не знаех наистина накъде да отида. Опитах се да попитам някого, но всички ме подминаваха. "Окей. Ще поема по тоя път.", казах си и поех по един тесен път.

С Доминик се озовахме на странно място. Явно това беше центъра на мястото. Хората бяха облечени странно, не че Клаудия и Доминик не бяха.
- Много назад във времето сме...

- Да. Проклета да е онъз! - Доминик се ядоса. - Как ще се върнем сега?

- Не знам, но нека да продължим да вървим.

Силиа и Валурус се прибираха от партито. Принцесата не можеше да седи върху гърба на дракона, тъй като постоянно ѝ прилошаваше.
- Отбий в ляво. - каза принцесата.
Валурус се учуди. Бяха високо във въздуха и нямаше как да отбие. Силиа го потупа.
- Спри де, искам да сляза.
- Ама господарке, във въздуха сме.
- Стига лъга. Не виждаш ли там лентата? Пътя, бе, пътя. - посочи тя с ръка. - Спри там, че ми стана зле.
Нямаше никакъв път. Валурус стоеше във въздуха и се чудеше какво да направи. Силиа започна да се мести, сякаш беше малко дете, което язди кон.
- Айде, бе. - потупа дракона си тя. - Що не тръгваш ти? Нещо да не се повреди. Ей тез хора с тяхните тъпи инструкции. Откъде се включваш ти, бе?
- Господарке, аз не се включвам и изключвам.
- Ама ти говориш? Еха! Знайш ли какво? Ай да ма хвърлиш ей там. На онъз лента, че малко не ми е добре.
- Господарке, опитвам се да Ви отведа в имението. Помните ли изобщо нещо?
- Е, как? Помня сичко. Тичай към избата, нещо ожаднях.
Валурус не знаеше какво да прави. Господарката му беше коренно различен човек. Той бавно се понесе към имението, внимавайки да не ѝ прилошее.
- О, пак сме на пътя. Нали казах да отбиеш в ляво? - Силиа усети нещо и сбърчи вежди. - О, аз, такова... Трябва веднага да сляза.
Принцесата едва се изправи на крака и се опита да слезе от гърба на Валурус, който едва не се заби в една сграда. Не беше осъзнал колко ниско лети.
- Господарке, ще умрете, ако слезете от такава височина!
- Имаш ли памперси?
- Защо са ти?
- Ем, мамо, имам пиш-пиш.
Валурус нямаше никаква представа какво да стори. Трябваше по-бързо да се приберат в имението и да помогне на господарката си.
- Скоро ще сме вкъщи.
- Аве, ти мене уважааш ли ма?
- Да, разбира се.
- Тогава що не вземеш да спреш в тъпата лява лента, за да сляза? - Силиа удари с юмрук дракона си. - Откога ти повтарям.
Кристалният дракон не можеше да се занимава повече с тази жена, затова започна да лети по-бързо. Не му пукаше дали ще ѝ стане лошо. Силиа на няколко пъти едва не падна и едва държеше съдържанието на стомаха и пикочния си мехур, където трябва.
Стигнаха в двора на имението и Валурус се сниши, за да може господарката му да слезе. Силиа се стискаше и започна да чука по вратата.
- Какво правите? Просто влезте.
- Ама ти си много невъзпитан. Как ще вляза просто така в чужд дом? Я глей кви охранители има тук. - и посочи драконите си.
- Ама те са Ваши.
- Тъй ли? Ще ме пазят от хората, които живеят тука?
Валурус извъртя очи и отвори входната врата. Напъха господарката си в банята и я остави там. След като облекчи нуждата си, Силиа заспа във ваната.

» Дворецът на кралство Кросфайър Муунлайт
» Банка на Еритос
» Приемът за приветстване на Гилгамеш в Еритос