Парти по случай рождения ден на Принцеса Силиа

Каво са надяваше тъз Катрин да е забрайла.
- Ем добре Катрин тогаз. - яко и мило каза Каво.

- Можеше да му дадеш нормално име, Конър. - изрече Силиа и си сипа четвърта чаша с ейл. - Гей не е много красиво, а драконът ти е красив.

Тайфун реши да не се отказва. Отново започна да си говори със Сейбър.
- Не знам какъв му е проблемът на тоя приказния, ама аз ти обещавам, че никога няма да се държа така с теб.

Гилгамеш се изсмя.
- Очевидно си и сляп, щом твърдиш, че съм приказен дракон. Изобщо не съм такъв слабак като тях. - Левиатан извъртя очи. Предпочиташе да не влиза в безсмислени спорове. - А ти Сейбър, помисли добре. Не вярвам да предпочиташ шеги на природата, като този незначителен дракон!

- Извинявай, ама моята господарка седи ей там, до твоята. Това че си по-силен от нас не означава нищо.

Евдемия реши да се намеси преди да е станало по-зле.
- Сейбър, остави ги на мира.

Силиа усещаше, че бавно започва да се отпуска, но ѝ трябваше още пиене. Наля си още една халба, надявайки се да не помни нищо от това нелепо парти.

Гилгамеш отново се изсмя.
- Господарка?! Онази малката не ми е никаква господарка, по-скоро ще бъде моя робиня съвсем скоро!
Серена зяпна от почуда.

Каво са зачуди.
- Леее Серена, аз ако бях на тебе щях да си го изкарам и тупаника край да няма. - звънчетата на Каво се подплашиха ама така че да не ги види Каво.

- Силиа, не прекаляваш ли малко? - Конър почна сериозно да са ттреожи за нея. Накрая щеше да свърши супер пияна.

- Ти сега и чашите ли ще ми броиш, Конър? - попита Силиа леко раздразнена. - Не се тревожи за мен.
Силиа се чудеше какво да посъветва Серена. Отношението на Гилгамеш беше по-ужасно от това на Хироенд и Тайфун.
- Гилгамеш, защо се държиш така с всички?

Драконът на Серена се обърна към Силиа, сякаш току що забеляза присъствието ѝ.
- Когато искаш да притежаваш най-силния дракон, си носиш последствията! Никога няма да приема някакво момиченце да ме контролира, нито ти, нито тя. - с гордо вдигната глава изрече Гилгамеш.
Серена остана безмълвна, нямаше представа как ще се справя с него от тук нататък.

Сейбър си взе малко от плячката и се отдалечи от останалите дракони. Не можеше да повярва, че драконът на Серена се мислеше за голямата работа.

Силиа нищо не каза. Не можеше да повярва, че Гилгамеш и Валурус са толкова различни. Е, нямаше как да бъдат еднакви, но това беше извън границата.
- Дано някога се справиш с него, Серена. - тъжно изрече принцесата.

- Съжалявам за поведението на Гилгамеш, Силиа, не знам защо се държи така. - тъжно изрече Серена, докато наблюдаваше отдалечаващият се дракон.
През това време, Гилгамеш отиде там, където бе Сейбър и избълва огън, така че да обгради горкия дракон в кръг от пламъци.
- Няма да излезеш от тук, докато не се съгласиш с мен!

Катрин искаше по някакъв начин да окуражи другото момиче, но нямаше представа какво да я посъветва. Самата тя имаше едва три дракона, които бяха далеч по-спокойни от Гилгамеш.

Евдемия стана като попарена от мястото си. Не можеше да повярва, че Гилгамеш си позволи такова нещо. Елфката застана до огъня. Сейбър не знаеше как да се измъкне и започна да се паникьосва.
- Сейбър, запази спокойствие! - опита се да я окуражи жената. - А на теб какво ти става? Тя не ти е направила нищо. Занимавай се с Тайфун, той започна всичкото това.

- Айде само да не ме замесвате. - извика Тайфун. - Аз си седя кротко.

Силиа реши да играе един на морския си дракон. Може би ако не беше закачал Аулакирия, нещата нямаше да са такива сега.
- Гилгамеш, извини Тайфун за поведението му, но каква вина има Сейбър?

Драконът се обърна съм Силиа.
- Единствената ѝ вина е, че не ме призна веднага за по-могъщ от тази утрепка, която представлява твоя воден дракон. Дръж си малчугана настрана, ако не искаш да пострада.

Сетне Гилгамеш хвърли изпитателен поглед към жената-елф.
- Не се безпокой, нямам намерение да наранявам женски. Ще я измъкна, ако се съгласи, че аз съм най-силният и могъщ дракон тук!

Каво гледаше към звънчетата и им показа плесника.
- Значиии ако тъй посмейте да ми се прайте кат тоз, тупаника край няма да има. Да си знайте. - адски каза Каво.

Евдемия искаше да се намеси, но не знаеше какво да направи.
- Остави я. - извика отново Евдемия. - Намери си друга жертва и остави дракона ми на мира.

- Хаха, така и се пада на тая курва и слабия и дракон. - подсмихна се Конър и си наля чаша вино, докато наблюдаваше как елфката са моли за дракона си.

Катрин също реши да се намеси и се надяваше да не съжалява за това.
- Гилгамеш, няма съмнение, че си най-силен. Това никога няма да се промени, но това нужно ли е?

Каво са смя.
- А ето един разумен човек имало тука. - Каво и той са наля и са смя с лорд Конър.

Гилгамеш се раздразни от думите на Евдемия и погледна с пренебрежение Катрин.
- Не питам теб, питам нея! - посочи с лапа към Сейбър. - Мнението на човеците не струва нищо за мен!

Силиа изпи поредната чаша с ейл на един дъх и погледна кръвнишки към Каво и Конър.
- Спрете да се държите така с Евдемия! Тя е моя гостенка и ще ви помоля да се държите уважително!

Каво са мрънкаше.
- Е ко пък толкоз съм казал леле леле. - яко и тихо каза Каво.

» Парти по случай рождения ден на Андромеда
» Ловът на Принцеса Силиа, Принцеса Серена и Господарят на коне Каво
» Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа и Господарят на коне Каво
» Евент: Ловът на Принцеса Серена, Принцеса Силиа, Лейди Евдемия, Лорд Конър и Господарят на коне Каво
» Пикник по случай приветстването на Мераксес в дома на Силиа