Поликлиника

Серена пристигна в болницата, заедно с накуцващия доста вече Левиатан.
- Лапата на дракона ми бе наранена. Бих желала да го приемете!
- Разбира се, лейди Серена. В наш интерес е скорошното и пълно оздравяване на всеки дракон. Платете таксата, а ние ще го подготвим за прием.
"Във ваш интерес са само парите ми, но какво да правя..." Помисли си раздразнено Серена, след което отиде да плати проклетата такса.
- Благодарим Ви, можете да приберете своя дракон утре.
Серена благодари и излезе от болницата, като се запъти към вкъщи.

Серена пристигна в болницата, където я очакваше Левиатан, напълно излекуван.
- Благодаря Ви, че се грижихте за него, не знам какво щях да правя без Вас. - Серена благодари на лекарите, които и пожелаха приятен ден.
Тя се качи на гърба на Левиатан и отлетя.

Силиа влетя като светкавица в болницата.
- Драконът ми беше сериозно ранен! Някой да помогне! - викаше Силиа.
Лекарите отведоха Мелинда, която едва дишаше. Силиа отиде да плати 50 злато на регистратурата. Казаха ѝ да прибере дракона си утре вечерта.

Силиа дойде да прибере Мелинда. Очите ѝ се напълниха със сълзи, когато видя дракона си да излиза жив и здрав.
- Хайде, Мелинда. Да си тръгваме. - Силиа се качи на гърба на азур дракона и отлетя.

Дойдох да се прегледам в болницата. Докторите ми казаха, че ми няма нищо, зарадвах се и си тръгнах.

Катрин дойде в болницата с ранения Дрогон. Лекарите отведоха дракона, а Катрин се запъти към регистратурата, за да плати 50 злато.

Катрин дойде да вземе Дрогон. Отдъхна си, когато видя, че драконът ѝ е невредим.
- Е, Дрогон, дано наистина си добре! - усмихна се тя.
Качи се на гърба му и отлетя към дома си.

Силиа и Мелинда влязоха в болницата. Младата жена обясни на лекарите, че крилото на дракона ѝ е пострадало в битка срещу мумиите. Една медицинска сестра каза на Силиа да отиде да плати 50 злато и да дойде утре, за да си прибере дракона.

Силиа дойде да прибере Мелинда. Тя огледа дракона си и много се зарадва, когато видя, че нищо ѝ няма. Хората тук си вършеха добре работата, но нямаше да бъде зле, ако проработят и върху обноските си.

Силиа и Мелинда дойдоха бързо. Да не повярва човек, този път се отзоваха бързо и се отнесоха достатъчно мило с нея. Тя благодари на лекарите и отиде до регистратурата да плати 50-те злато.

Силиа дойде да вземе Мелинда и беше повече от радостна, когато видя, че тя е много по-добре. Щеше ѝ се да може да я прегърне, но азур драконът беше доста по-огромен от нея. Силиа отново благодари на лекаря и двете с Мелинда се запътиха към имението.

Лекарите не бяха доволни да видят Силиа и Мелинда.
- Пак ли Вие и драконът Ви?
- Може ли да не се държите така с нас? Раниха я в тежка битка, какво да направя? Да оставя крилото ѝ да се влоши?
- Не, разбира се, че не, но разберете, че не сте единствената, която има ранен дракон. - недоволно отвърна лекарят и прие Мелинда.
Силиа гледаше като гръмната няколко секунди, не можейки да повярва на чутото. Що за лекари бяха тези? Сега нямаше значение. Тя се запъти към регистратурата и плати прословутите 50 злато.

Каво доязди с кончо и другия калтак Гондито в лекарницата.
- Ооо Каво, то ти си по-зле от дракона ве. - зверски каза лекаря.
- Знам ве докторе ама вижте ми милото Гонди, малко са попреби тука. - яко и мило невинливо каза Каво.
Гондито гледаше тъжно, щото знаеше как изяди тупаника ама ако кажеше, щеше пак да го омахат затуй млъкна.
Каво даде 50 манги и плака че пак отиди ама ко да се прай. Лекаря каза да си земе Гондито утре и Каво се качи на насинения кончо и отязди.

Серена пристигна с Левиатан в лечебницата и настоя да го приемат и да се погрижат за крака му. Лекарят се опита да възрази, тъй като особено днес бе прекалено натоварено, а драконът не изглеждаше особено зле, но наследницата на трона бе непреклонна и отказа да си тръгне, докато не приемат Левиатан. В крайна сметка те се съгласиха и посочиха на момичето къде да плати таксата си от 50 злато.

Каво си зе Гондито от лекарницата, вече беше здраво и яко и нацепено.

Силиа дойде в лечебницата, за да прибере Мелинда. Преди това да се случи обаче, лекарят помоли жената да поговорят в кабинета му. Лейди Силиа нямаше представа защо искат да разговарят лично с нея и много се изплаши за състоянието на дракона си. През цялото време се молеше на Върховния ефоски бог всичко с Мелинда да е наред и да не ѝ се налага да я смени с друг дракон.
- Слушам Ви, докторе. - наруши мълчанието жената.
- Вижте, вчера ни създадохте много проблеми, а взехте дракона си преди дни.
- Моля? - невярващо попита Силиа. - Извикахте ме тук, за да ми кажете това? Разговорът няма нищо общо със здравословното състояние на Мелинда?
- Разбира се. Драконът Ви вече е добре. Беше натоварен ден и не може Вие да сте редовен пациент.
Силиа усещаше как кръвта кипи във вените ѝ. Не можеше да повярва, че води такъв разговор.
- Та Вие сте лекар! Това Ви е работата! Вие сте тук, за да лекувате драконите ни! Ако можех сама да я излекувам, щях. Не мога да повярвам, че ми казвате тези неща. Как смеете?
Лейди Силиа не можеше да остане повече тук, затова излезе от кабинета на лекаря и извика Мелинда. Качи се на гърба ѝ и отлетя към имението си.

Серена пристигна в лечебницата, за да вземе Левиатан и забеляза отдалечаващата се вече Силиа, която тъкмо се качваше на гърба на Мелинда. В погледът на младата жена се четеше ярост, Серена не можеше да предположи какво се бе случило точно на това място, че да предизвика гнева на Силиа.
- Вие ли сте дошла за другия дракон? - студено я посрещна лекарят.
- Да, аз съм. Казва се Левиатан, вчера го оставих при Вас.
- Вече е здрав, заповядайте, клетка 27. - лекарят подаде масивен метален ключ на момичето и ѝ посочи коридора, водещ към клетките.
Серена се намръщи, не ѝ се искаше драконите в лечебницата да бъдат затворени в клетки, като някакви диви зверове. Все пак много от тях бяха по-мъдри и уравновесени от повечето хора. За съжаление, все още нямаше какво да направи по въпроса, та се примири и се запъти към мястото, от което трябваше да прибере Левиатан.

Каво доязди в лекарницата щото Гондито врещя на целия свят за тоз тъпия си нос и за гъза си.
- Ооо Каво пак ли ще ти го опраяме тоз дракон ве. - зверски каза лекаря.
- Ем ко да го прая няма как, зимайте го, на ви 50 манги, утре да е като нов. - адски каза Каво и остай Гондито да му опраят носа и да му зашият гъза.

Каво си зе чисто ново напраеното яко и мило нацепено Гонди.

Евдемия и Сейбър дойдоха в лечебницата. Елфката обясни набързо на лекаря какво се беше случило и той я увери, че всичко с дракона ѝ ще е наред. Евдемия отиде да плати 50 злато и се отправи към дома си.

Евдемия дойде да прибере Сейбър от лечебницата. Очите на жената се напълниха със сълзи, когато видя дракона си напълно здрав.
- Радвам се, че вече нищо не те боли и отново си на крака.
Тя се качи върху гърба му и Сейбър отлетя към имението ѝ.

Силиа дойде заедно с ранената Мелинда в лечебницата. Лекарят въздъхна, когато ги видя.
- Не мога да повярвам, че пак сте Вие.
Принцесата усещаше как кръвта във вените ѝ започва да кипи. Нямаше никакво намерение да се занимава с тези хора.
- Просто се погрижете за нея. Не разбирам какъв е проблемът.
- Да, добре, отидете да платите 50 злато.
- Това вече не е така. - изсмя се младата жена. - Вече ще плащам по 25.
Лекарят се учуди. Сигурно никога не е вярвал, че тази жена може да се издигне, но това беше едно от нещата, които Силиа обичаше - да доказва на онези, които са си изградили някакво негативно мнение за нея, че не са прави. Лекарят тръгна заедно с Мелинда, а господарката ѝ отиде да плати таксата.

Силиа дойде да прибере Мелинда. Поради някаква причина, лекарят този път не ѝ се направи на интересен. Силиа се качи на гърба на дракона си и той отлетя.

Конът доведе Горан е лечебницата. Лекарят го прие веднага и Конър отиде да плати 50 злато.

конвър дойде да прибере Горан от лечебницата. Драонът му беше като нов и тъмния елф беше доволен.