Кабинетът на директорката

Това е кабинетът на директорката. Записването за училището става със заплащане от 100 злато, което включва таксите за 1 урок по плуване и летене, битката в арената се заплаща допълнително с още 50 злато.
Тъй като пълното обучение се състои от 20 урока, се предлага абонамент от 1 500 злато, с който получавате 50% отстъпка от цената. Ако желаете можете да не се възползвате от абонамента, но това би било глупаво, тъй като тогава цената за 20 индивидуални урока + арената ще ви излезе 3 000 злато.
Драконите с привилегии в обучението ползват и намаления в абонамента, както следва:
Дракони без уроци по 1 нещо - 1300 злато
Дракони без уроци по 2 неща - 1000 злато

Серена влезе в кабинета на директорката, заедно с Аулакирия.
- Желая да запиша дракона си на урок по плуване, летене и битка в арената.
- Добре, самостоятелен урок, или ще заплатите абонамент, включващ всички 20 урока? - отвърна директорката.
- Ще заплатя за самостоятелен урок засега, а после ако може ще се върна да заплатя абонамента. - помоли Серена.
- Ама нали осъзнавате, че така ще загубите тия 150 злато, които сега ще ми дадете? Защото с абонамента ще платите отново 1 500 злато, но за 19 урока, тъй като драконът Ви ще е минал 1вия си урок.
- Осъзнавам го, но в момента просто нямам възможност да заплатя целия абонамент...
- Е, добре тогава, заповядайте талонът, който ще покажете на треньорите. Приятен ден и успешно обучение. *Мърморейки под носа си* Защо въобще пускаме такива бедняци тука...
На излизане Серена чу какво си мърмореше директорката и хич не ѝ стана приятно, но нямаше какво да отвърне и просто се запъти към местата за уроците.

Силиа и Хироенд влязоха в кабинета на директорката.
- Добър ден, госпожо! Желая да запиша дракона си на урок по летене, плуване и битка в арената.
- Желаете ли да се възползвате от нашия абонамент?
Силиа много искаше да заплати всички 20 урока, но нямаше тази възможност в момента.
- Не, за сега ще платя само индивидуалните. - отвърна Силиа.
- Добре. Дължите ми 150 злато.
Силиа извади кесията си и преброи 150 златни жълтици, след което ги подаде на директорката, поздрави я и излезе заедно с Хироенд от кабинета ѝ.

Пери и Марбъл влязоха в кабинета на директорката и заяви, че иска да запише Марбъл на уроците по летене и битка в арената, нямаше нужда от урок по плуване, защото Марбъл можеше да плува, тъй като е морски дракон.
- Добър ден, госпожо! Желая да запиша дракона си на урок по летене и битка в арената.
- Желаете ли да се възползвате от нашия абонамент?
- Не, за сега ще платя само индивидуалните. - отвърна Пери.
- Добре. Дължите ми 100 злато.
Пери плати 100 злато и излезе от кабинета радостна.

Каво дойде на коня си, като го яздеше. Директорката го посрещна.
- Абе дали ще може за без пари да поуча моя Гондолфчо, дракончето е малко още, нямам много пари да дам да го научим цялото.
Директорката се ядоха и Каво разбра и си тръгна.

Каво се върна при директорката.
- Госпожо искам вече да запиша мойто хубаво драконче Гондито в арената само, че парички нямаме.
- Разбира се, Каво. Гондолфчо е записан. - каза директорката и зе парите.

Каво се върна при училището, яздейки коня.
- Госпожо, искам да запиша Гондолфчо на един път плуване и един път летене, щото няма да стане така, госпожо. - натъжи се Каво.
- Ама Каво, така ще ти зема още 100 злато. - каза директорката.
- Нищо госпожо, ето ви ги, само Гондито да се изучи.
- Добре Каво, Гондито е записан за един път плуване и един път летене. - каза директорката.

Конър не искае да пръска парите си по Горан, ама ко да прай? Нали отмъщение иска. Влезе в кабинета на директора с дракона си и пак се замоли, като пълен тъпак.
- Дойдох да запиша Горан на уроци.
- Добре. А знайте ли, че предлагтаме един абонамент?
- Абе знам, ама ся пари нямам. Зотуй не мога да приема тоз абонамент. - отвърна Конър като гледаше кесията си.
- Дайте 150 злато и ще получитепо един индивидуален урок.- каза директора.
Конър подаде парите и излезе с горан към полето.

Серена се завърна победоносно в кабинета на директорката, носейки един чувал със злато.
- Ама как? Ама Вие не бяхте ли бедното дрипаво момиченце, което едва събра парите за индивидуален урок? - смая се директорката.
- Правилно, госпожо, БЯХ! А сега заповядайте, 1500 злато. - след тези думи Серена тръшна чувала на масата пред все още слисаната директорка.
- Е, добре де, какво да се прави, щом плащате, не ме интересува от къде са парите. Заповядайте, талон за явяване на уроците.
Серена се изнерви, че директорката намекна, че парите ѝ са изкарани по нечестен начин, но нямаше много какво да направи. Взе талона и излезе.

Силиа нахлу в кабинета на директорката супер радостна, а Мелинда носеше един чувал със злато.
- Искам да запиша Мелинда само за уроците в арената.
Директорката беше развълнувана. Когато видя момичето за пръв път, си помисли, че повече няма да се върне, но сега я виждаше със специален дракон и... кална.
- 1000 злато ще Ви струва. - най-накрая каза тя.
Силиа взе тежкия чувал от Мелинда и го тръшна на бюрото. Директорката ѝ подаде един талон за арената и ѝ пожела късмет. Силиа и азур дракона отлетяха към дома на момичето.

Серена пристигна в кабинета на директорката. Беше длъжна да я уведоми за новата ситуация.
- Госпожо директор, идвам да Ви уведомя, че повече няма да имам нужда от това. - И подаде на директорката талонът за уроци по летене.
- Задръжте го. Така или иначе няма да Ви върна парите, защото нямаме такава практика. Пък и може да Ви потрябва все някога. Това че сега имате опитен дракон, който може да лети перфектно, не означава, че винаги ще ползвате него. - отвърна директорката.
Серена се замисли и прибра отново талона в торбата си. Пожела приятен ден на директорката и излезе.

Катрин почука на вратата на директорския кабинет, след което влезе вътре заедно с Дрогон.
- Добър ден, госпожо. - каза учтиво момичето. - Бих желала да запиша дракона си за индивидуални уроци по плуване, летене и битка в арената.
- А не желаете ли да се възползвате от нашите намаления?
Катрин отвърна:
- С удоволствие бих желала, но в момента няма как да си го позволя.
- Разбирам Ви. Добре, Дрогон е записан на индивидуални уроци. 150 злато, моля.
Катрин извади кесията си и остави на бюрото желаното злато. Директорката подаде едни талони на момичето, след което Катрин и Дрогон излязоха от кабинета.

Тропотът на копита от кобилата на Висения оповести нейното пристигане пред училището, а Регалия ги следваше плътно и наблюдаваше от небесата. Висения слезе от кобилата и повери юздата на момчето, което чакаше, за да я отведе до мястото, където хората оставяха конете си. Регалия кръжеше в небесата около училището, защото нямаше смисъл да влиза в самата сграда, в момента работа там имаше само Висения.
Висения встъпи в красивата сграда на училището за дракони, като се възхищаваше на невероятната архитектура. Чудеше се на кого би му хрумнало, че може да се обучават дракони, но благодареше на този човек, който и да бе той, тъй като идеята беше страхотна. Така драконите и хората можеха да се разбират едни други много по-добре.
Висения почука на вратата на кабинета на директорката на училището, която на свой ред я покани да влезе.
- Добър ден, какво ще желаете?
- Добър ден, госпожо. Вчера се сдобих с дракон, бих искала да го запиша във Вашето училище, струва ми се точно според моите стандарти.
- Благодаря за комплимента и разбира се, че можете да запишете дракона си, ние за това съществуваме. Как желаете да платите? Предлагаме абонамент от 1 500 злато за всички уроци, мислите ли да се възползвате?
- На този етап не, госпожо. - Висения не искаше да си признае в прав текст, че няма пари. Срамуваше се от този факт. - Колко ще ми струват индивидуални уроци?
- Ще Ви струват 150 злато.
Висения извади 150 злато от кожената си кесия и ги остави на бюрото на директорката, която на свой ред даде на жената талоните, с които да влезе при треньорите. Висения пожела приятен ден и излезе, за да потърси момчето, което взе коня ѝ.

Каво влезе при директорката и почна.
- Хай, нося мангизите, за да изучим Гондито както си трябва.
- Ооо Каво, най-после. Давай ги.
- Ама ся ли. - пита Каво.
- Да ся. Давай ги, ве. - зверски каза директорката.
Каво даде кинтажа и се закефи на макс. Качи се на кончо и обиколи 20-30 пъти даскалото.

Евдемия дойде със Сейбър в кабинета на директорката. Директорката се намръщи при вида и на лека жена.
- Какво ще обичате, госпожице? - попита раздразнено директорката.
Евдемия отвърна:
- Дойдох да запиша Сейбър на индивидуални уроци.
- Разбира се. Няма да питам от къде са парите, то си личи. - каза директорката и протегна ръка, за да вземе кесията.
Евдемия не я подаде в ръката на жената. Тя я хвърли в скута и.
- Не говорете без да знаете! Не съм станала проститутка, защото съм го искала! Бях продадена като такава!
Директорката не каза нищо повече. Тя записа Сейбър и подаде едни талони за еднократна употреба. Евдемия и Сейбър излязоха от кабинета.

- Дойдох да запиша Марио на уроци. Ето ви 150 злато.
- Ама те струват 1 500 злато? - директорката се учуди.
- Абе проучил съм аз, има и вариант за 150.
- Прав сте, да, изглежда има.
Тя ми даде талоните и отидохме с Марио да се обучи.

Реших да запиша Балтазар в училището за дракони. Почуках на вратата на кабинета на директорката. Получих отговор "Влез" и спокойно открехнах вратата. Влязох вътре, а Балтазар пожела да чака навън.
- Добър ден, госпожо директор. - настаних се удобно на стола срещу директорката. - Дойдох да запиша дракона си в училището.
- Индивидуални ли ще платите или ще се възползвате от абонамента от 1500 злато?
- За сега ще платя за индивидуални. - отвърнах, стискайки кесията си.
- Ще Ви струва 150 злато, госпожице. - с усмивка изрече жената.
Извадих 150 златни жълтици от кесията си и ги подадох на жената.
Тя на свой ред ми подаде 3 талона за еднократна употреба. Напуснах кабинета на директорката и тръгнах с Балтазар нанякъде.

Доминик дойде да запише Дюлахан в училището. Влезе в кабинета, а Клаудия и Пандора останаха да ги чакат.
- Добър ден, госпожо. Бих желал да запиша дракона си в училището ви.
- Разбира се, господине. - каза жената. - Индивидуални уроци или пълен пакет?
- Не мога да платя пълен пакет, колкото и да искам. Индивидуални, моля.
Доминик извади торбата от джоба си и започна да брои 150 жълтици. Подаде ги на директорката, а тя му даде едни талони. Излезе от кабинета и остана да чака Клудия.

След като Доминик излезе, Клаудия и Пандора влязоха. Момичето се усмихна на директорката.
- Желая да запиша дракона си в училището Ви.
- Добре, госпожице. Индивидуални уроци ли искате? - попита жената.
- Ами да. - Клаудия извади кесията си и преброи нужното злато.
Остави го на бюрото на директорката, а тя и даде едни талони. Клаудия пожела приятен ден на жената и с Пандора напуснаха кабинета.
- Хайде, първо да започнем с летенето. - каза Клаудия на Доминик и всички се запътиха към поляната.

Зара слушаше директорката и проклинаше лошия си късмет. "Знаех си, че трябваше да си взема дракон с вродени умения, сега ще се изръся със сума ти злато..."
- Е, какво решавате? - попита директорката.
- А да, засега ще посетим индивидуалните уроци, за 150 злато.
- Чудесно, треньорите ви очакват.
Зара даде исканото злато и с Мирияд се запътиха към местата за обучение.

Дейвид влезе в кабинета на директорката. Трябваше да запише Морфей на училище, въпреки че недоумяваше защо му е на дракон да ходи на училище.
- Добър ден, госпожо директор. - студено поздрави мъжът. - Тук съм, за да запиша дракона си на училище.
- Какъв вид е драконът Ви? Трябва да го видя.
Дейвъд въздъхна и помоли Морфей да влезе. Директорката разбра, че той е бял дракон и извади някаква книга.
- Желаете ли да се възползвате от абонамента ни, господине? Ще Ви струва 1 500 злато, иначе трябва да платите 3 000.
- Моля? - извика мъжът. - Как така? Аз откъде да намеря 1 500 злато? Нямам толкова пари.
- Тогава може да се възползвате от индивидуалните уроци. 100 злато за летене и плуване + още 50 за арената.
Това беше пълна глупост, но Дейвид нямаше какво друго да направи, освен да плати. Драконът му трябваше да се обучи, ако искаше да стане нещо повече от него. Мъжът въздъхна раздразнено и извади кесията си, след което отброи 150 жълтици и ги подаде на директорката. Тя записа дракона му в книгата си и му даде три талона.
- Тези ще Ви трябват, когато сте на уроци.
Дейвид ги взе в ръка и двамата с Морфей напуснаха кабинета на директорката.